Как можеш да промениш хората около себе си; близките на които искаш да помогнеш? Навярно и ти като мен, откривайки вълнуващите истини за пътя на позитивното мислене, духовното пробуждане, емоционалната свобода, си бил нетърпелив да поведеш и близките си хора в тази посока. Защото е хубаво, нали?

Трябва да ти призная, че преди години аз бях много нетърпелива в това отношение. Толкова много исках да накарам близките си да променят живота и мисленето си, че дори се ядосвах, че не става. И не можех да разбера как е възможно тези хора да са толкова инатливи, толкова пристрастени към драмата си, може би глупави и слепи, та не виждат очевидната светлина

в тунела и не искат да я последват!?

Бях искрено огорчена. Питах се “Как е възможно да помагам на стотици хиляди хора, а собствената ми майка да не иска да чуе!? Да се губи в страхове, предразсъдъци и изобщо да не следва предписанията за добро здраве”. Разбира се, знаем, че никой не е пророк в собствения си дом и някак се примирих с това.

Но истинското осъзнаване дойде много след това. Онзи момент на

съкровено общуване

с твоята автентична, дълбока същност, която с цялото спокойствие на света ти казва, че няма грешки. Има само път за извървяване и опит от който учиш.

Осъзнах, че всичко, което чува майка ми, когато я наставлявам, е “Ти си глупава. Ти не разбираш! Ти не ставаш! Ти грешиш!! Трябва да се поправиш!” Моите добронамерени съвети, всъщност се приемаха като критики, осъждане, като нехаресване, неуважение, укори. Разбрах, че няма как да промениш човек с непоискани съвети, колкото и добри да са намеренията ти. Няма как накараш коня да пие вода, можеш само да го заведеш до извора.

Осъзнах, че най-доброто, което мога да направя за майка ми, е да я приема такава каквато е. Да я приема искрено! Дори и да виждам, че прави грешни избори и има грешно отношение към живота. Това са нейните избори и те заслужават да бъдат зачетени!

Това е нейният избран път

и аз нямам право да се намесвам. Мога само да ѝ показвам с личния си пример как може да изглежда живота. Да я подкрепя и да ѝ покажа, че струва! Че е ценна! Че такава, каквато е в момента, е напълно достатъчна, достойна и Прекрасна! С всички несъвършенства и “грешки”.

И това промени всичко…

Сетих се за тази история, когато прочетох във Фейсбук историята на една дама, отдала се на духовен живот. Тя беше истински огорчена, че майка ѝ е подарила цвете в целофан за 8-ми март. Защото това е поредната капка в безумието на консуматорското поведение, убити цветя и купища найлони. И аз искрено подкрепям тази кауза – без пластмаса и с уважение към живите цветя. Но тук фокусът е другаде – върху огорчената дъщеря, и огорчената на свой ред майка, отблъсната и критикувана. И разочарованият извод “Надявам се, че има шанс някой ден Вселената на майка ми да се доближи до моята“.

Ами какво, ако ти доближиш своята Вселена до нейната?

Възможно ли е това нелогично и любящо действие да промени нещата?

Какъв е смисълът да протягаме ръце към звездите и ефирния духовен свят, когато в земните ни дела и отношения цари разделение и смут? Точно тук, в земните ни отношения, онези, които ни смущават най-много, се крие ключът към голямото израстване, мъдрост и любов.

И понеже знам, че и ти, който се развиваш, израстваш, пробуждаш онази вътрешна сила и любов, искаш да я споделиш с целия свят, ти разказвам тази история.

Вземи тази своя любов и я насочи към близките, които искаш да промениш.

Покажи им, че ги приемаш такива, каквито са. Че са ценни, достойни и обичани такова, каквито са. И води промяната им с личния си пример. Дръж факлата високо, а когато те се почувстват готови – ще си вземат от твоята светлина. И каквото и да изберат – това е техният урок и избран път. Не знаеш какъв урок е избрала Душата им. Уважи го. И така ще им помогнеш истински.

Източник: svoizbor.com

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара