Е, отново е 31 декември, скъпи приятелки, и остават само някакви си часове до момента, в който всички ще се прегръщаме, ще си заливаме обувките с шампанско и ще ревем като мандрили, за да отбележим фантастичната новина, че сме доживели да изпратим още една година.
И разбира се, умопомрачени от този факт, ще си обещаваме – едни на други, както и сами на себе си, сума ти простотии, които никога няма да изпълним – да спортуваме всеки ден (ХАХАХА), да спестяваме пари (да бе, да), да бъдем по-добри хора (защо??) и прочие фалшиви неща, които нито разбираме, нито можем да постигнем.
Затова, за разнообразие, тази година имам едно предложение –
да си обещаем няколко неща,
които наистина имат значение и смисъл. И така, седнете някъде, имате още малко време, преди гостите да са дошли и да са почнали да белят фъстъци по килима ви или вие да отидете на гости и да се напиете като казак.
Сипете си една руска салата, налейте си една чаша уиски, облегнете се на дивана и веднага си обещайте следните нещa:
Да сме живи
Да сме живи, е едно много хубаво пожелание, както и една категорична база за останалите обещания. Мислете за това да останете живи като за една бетонна плоча, върху която след това ще построите криво-ляво някакви стени, ще сложите алуминиева дограма, за да не ви духа на кръста, и ще постелете персийски килим, върху който ще се въргаляте като щастлива и преяла мечка цяла година.
Защото, съгласете се, ако не сме живи, а сме умрели, няма как да спортуваме всеки ден, да пестим пари и да сме много добри към другите, по-лоши хора (в случай че това е, което е важно за вас).
Освен това, ако сме умрели, няма да можем да се тъпчем с шоколад и баклава, да пием вино и да ходим на море в Гърция, което също е голяма загуба.
Така че нека тържествено да си обещаем,
че и догодина ще сме живи, като за целта не пресичаме на червено, не правим забранен ляв завой, не минаваме под балкони, когато от БАН предупредят, че ще има червен код за ураганен вятър, не ходим по джапанки да покоряваме планински върхове, не яздим коне, не берем гъби в гората, не се качваме на мотори, не скачаме през прозорци и казано накратко – не правим глупости, които намаляват шансовете ни да сме живи.
След като си обещаем да не извършваме всички тези и още няколко други тъпотии, ще се постараем и да сме здрави, за което вече е необходимо да си обещаем и други неща.
Да не се състезаваме с другите
Интернет, пък и реалният живот, е пълен с жени, които сякаш идват от други галактики, където да си организирана, изпълнителна и успешна майка на три деца, която работи, учи пета магистратура, винаги е с изряден маникюр и става за фитнес в пет сутринта, явно е някаква тройна ваксина, която ти бият още в родилното.
Ако непрекъснато се
блъскате в супер успешни майки,
които си гледат децата по най-съвременни, щадящи, развиващи, когнитивно стимулиращи, екологично чисти и органично издържани методи, според които никога не трябва да повишавате тон и
всяка сутрин започвате деня с усмивка,
изстискан лимон и каша от дива гречка, а в същото време вие едва успявате да сварите едни НЕПЪЛНОЗЪРНЕСТИ макарони със сирене за вечеря и да прочетете набързо и за шестхиляден път „Вълкът и седемте козлета“, а след това да заспите като изнемощяла коза на дивана – успокойте се.
И аз съм така.
Ето, вижте ме – признавам си, че аз съм една майка, която никога не е гледала детето си по метода „Монтесори“, още по-малко – по валдорфската педагогика.
Аз отглеждам детето си по метода КРАСИМИРА, което означава, че никога не съм низала пуканки на пръчка, не съм боядисвала шишарки,
не съм правила броеница от бял боб,
нито съм събирала обли речни камъни, които след това, в смях и закачки, да оцветим с екологично чисти боички, да им напишем номера и да наредим в банята, така че детето да се научи да брои, докато се къпе.
Не готвя курабийки от високопланински лимец, не изстисквам сок от биопортокал (а само от обикновен, прозаичен портокал) и не купувам органични биосолети по осем лева парчето, които след това да събирам със сълзи на очи от килима и да се опитвам да ги залепя с тиксо.
ПРОСТО НЯМАМ НЕРВИ ЗА ТОВА.
ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ??? УЖАС!
И да, ЗНАМ, че има много по-добри и съвестни майки от мен, чиито деца вече пеят химна, могат да водят лек и неангажиращ разговор на английски, а от догодина ще ходят на състезание по ски алпийски дисциплини.
И да, ЗНАМ, че всичко е въпрос на организация, планиране и ЖЕЛАНИЕ.
Само че в моя живот организацията, планирането и желанието ми стигат точно за това, което правя сега, и за нищо повече.
И нямам намерение да се трепя от зор да си доказвам противното.И също така смятам, че това е съвършено нормално. Пробвайте и вие.
Да се успокоим и да го живеем тоя живот
Това, разбира се, не означава да зарежете всичко и да хукнете към Еквадор, където да потънете в наркотици и разврат, защото един път се живее.
Не че звучи зле, но да бъдем реалисти – да се успокоим и да го живеем тоя живот, в нашия случай означава да престанем да се опитваме да сме свръххора, които събират трохи от пода, търчат като катъри, попълват таблици в ексел, пращат имейли, сгъват стотици скапани чорапи и се подстригват един път на три месеца.
Можем вместо това да си обещаем
да я отпуснем тая сбръчкана душа,
да излизаме по-често с приятели, да ядем хубава храна и да пием вино или каквото там ни се пие, защото, съжалявам, че ще ви разочаровам, но никой на тоя свят няма да ви връчи награда за най-чист килим, за най-добре лъсната плочка в банята или за най-хубаво сварен грах.
За най-добре избърсан под зад хладилника също не съм чувала да дават. Сори.
А сега си отпийте от чашата и се направете, че не виждате, че детето ОТНОВО е разсипало кисело мляко по пода. В смисъл – ДА, И НИЕ ВИЖДАМЕ, ЧЕ ТАМ ИМА ПЕТНО ОТ КИСЕЛО МЛЯКО, НО МАЙНАТА МУ.
Ако никой не го избърше, ще изсъхне от само себе си.
Наздраве!
Да се обичаме и да се грижим за себе си
Знам, че за някои от нас това е много голямо предизвикателство, защото, хей, каква обич, каква грижа ти е влязла в главата бе, Красимира, като има да се готви, да се пере и да се ходи на работа, за да се печелят пари и да се плащат детски градини, курсове по английски, частни уроци по математика и какво ли още не, но вижте какво – колкото и да ви звучи тъпо и извадено като от семинар по позитивно мислене, да се обичате, да си пазите здравето и да се грижите за себе си, е наистина важно.
Важно е и за вас, и за тези около вас – и децата, и близките, и приятелите.
Никой няма да има полза от вас, ако изведнъж получите бърнаут или изпаднете в депресия, или станете алкохолик. ИЛИ И ТРИТЕ ЕДНОВРЕМЕННО.
Така че сега си обещайте най-тържествено, че през 2020 година ще го карате по-спокойно, ще се обичате и ще се грижите за себе си, няма да се изтезавате, че нещо не сте свършили така, както СТЕ СИ ПРЕДСТАВЯЛИ, че ще го свършите, че не сте отслабнали с петнайсет кила, че не сте спестили шест хиляди лева за нова кола или че не правите по осем хиляди коремни преси на ден.
Вместо това си обещайте,
че ще идете на редовен профилактичен здравен преглед, както и на мамолог (ето, и аз си го обещавам публично), а след това, ако искате, си обещайте да идете и на астролог, на рейки, на кънки или пък на кино, на шопинг, на масаж или просто някъде на тъмно, където има легло и възглавница, и няма часовник, деца и съсед, който разбива носеща стена с пневматичен чук.
Аз ви го пожелавам от сърце – бъдете здрави, грижете се за себе си, обръщайте си внимание и си позволявайте да си позволявате.
Честита Нова година и наздраве!
P.S. Добре, идете най-накрая да избършете това леке от земята, защото виждам, че вече ви треперят ръцете от нерви.
Текстът е откъс от книгата „Да оцелееш като родител 2“ – втора част на забавния наръчник по оцеляване с текстовете на Елисавета Белобрадова, Красимира Хаджииванова, Йоана Станчева, Оля Антонова, Аксиния Генчева, Илиян Любомиров, Александър Миланов, Ралица Попгеоргиева, Ангелин Балсамаджиев и Захари Карабашлиев.
0 Коментара