Всяко момиченце израства с идеята, че да си майка е хубаво. Идеята се загнездва в главите ни от най-ранна възраст – колко е прекрасно да имаш деца, каква радост е всеки един момент, прекаран с тях (въпреки че здравият разум и личният ни опит като деца с нашите майки би следвало да показва друго!) Това е моментът, който повечето от нас очакват с нетърпение – кога ще съм голяма да бъда мама, да се грижа за децата си и да изпитам това най-голямо удоволствие…
Неусетно игрите на мама и татко прерастват в игри на чичо доктор, а след това някак забравяме за идеите на майчинството, докато един ден не се окажем – планирано или не, бременни. Тогава, в тези девет месеца очакване, всички тези позабравени идеи от детските години възкръсват с пълна сила. Неочаквано, но четенето на т.нар. специализирана литература, а именно бебешки списания и книги за родители, допринася за утежняването на нереалистичните очаквания, които повечето от нас създават през месеците на бременността, за да се
срутим после от свръхвисокия пиедестал
на майчинството, на който сами сме се поставили, със страшна сила и разочарование.
Позитивните, възхитителни, прекрасни образи на усмихнати майки със засмяни бебета ни заливат отвсякъде. Обсипани сме със съвети как е най-добре да се справим с всеки аспект от живота ни с новия член на семейството. Имиджът на идеалната майка е ясно очертан – и всяка от нас подсъзнателно смята, че това е минимумът, към който трябва да се стреми. Ами ако не се чувстваме така? Ако не умеем да се справяме така добре с дадена ситуация? Може би не сме толкова добри майки?
Някои от най-често срещаните митове за майчинството са карали почти всяка нова майка да се чувства отчаяна от себе си в новата си роля – но изненадващо, това се случва с почти всяка нова майка. Иначе казано – ако е толкова често срещано, дали е вярно и дали изобщо имаме причина да се съмняваме в способностите си?
Мит 1: Веднага щом видите новороденото бебе, ще го заобичате.
Истината е, че има много, наистина много жени, на които им отнема седмици и месеци, докато започнат да чувстват онази особена връзка с детето си. Да, има много майки, които наистина заобичват веднага бебетата си и се чувстват тясно свързани с тях, но обратното е също толкова често срещано. Най-малкото, защото новият човек е практически непознат за вас въпреки деветте месеца, които е прекарал в утробата ви. Тепърва предстоят много часове, дни и седмици на опознаване, свикване един с друг и постепенно нагаждане – а доизграждането на специалната връзка родител-дете продължава с години напред. Да не изпиташ мигновена любов към бебето си не значи, че не си добър родител или че няма да го обичаш занапред.
Мит 2: Щом бебето се появи на бял свят, майчинските ви чувства и умения ще разцъфтят за секунди.
Също толкова много жени с изненада установяват, че изобщо не се чувстват готови да поемат веднага и изцяло отговорността за бебето, въпреки че са му дали живот и всички очакват от тях да могат да се справят с всяка подробност от обгрижването му.
Далеч съм от мисълта, че бабите трябва да се грижат за бебето, защото са отгледали еди-колко си деца, докато майка му се почувства готова да го прави сама, но все пак – както с всяко ново нещо, грижите за бебето могат да искат от нас време и търпение, докато се научим, свикнем и започнем да ги правим с рутина.
И докато има жени, които са родени таланти и още от първия ден знаят точно защо плаче бебето им и предугаждат всяко негово желание, то на повечето им трябва време, за да се научат да разчитат сигналите, които получават от детето си.
Мит 3: Майчинството с малко бебе е най-щастливият период от живота ви.
Няма никакъв спор, че да имаш бебе обичайно значи много и прекрасни, и несравними с нищо мигове на чиста радост и удовлетворение. Но от друга страна, да не се лъжем – да имаш бебе означава да си на разположение 24 часа в денонощието, без фиксирано работно време, най-често – без подготовка за новата работа, с ограничени социални контакти и без възможност за оттегляне.
Иначе казано – да си с малко бебе е много щастлив период – понякога. През останалото време на почти всяка нова майка й минават съвсем други мисли през главата и никой не може да я накара да се почувства щастлива от това, че за пети път днес сменя оповръщана блузка, чисти пюре от стената, събужда се три пъти през нощта, цял ден не е водила смислен разговор с друг възрастен, няма време за нормален, дълъг и спокоен душ и все още не влиза в старите си дрехи. Да обичаш бебето си не означава непременно да обичаш и всички останали неща, които вървят в комплекта.
Мит 4: Ако ви липсва предишният ви живот, нещо в майчинските ви чувства куца.
Не знам защо, но често от новите майки се очаква да отрекат старото си ‘аз’ и с две ръце да прегърнат мисълта за майчинството, без да поглеждат назад. И докато да имаш бебе може наистина да носи много позитивни чувства и удовлетворение, то къде точно пише, че човек не може да харесва и стария си живот? Често забравяме, че да имаме нов член на семейството, означава, че се сдобиваме с изцяло нов живот – буквално. Няма я предишната свобода да разполагаш със себе си и времето си, да поемаш ангажименти в последната минута или според настроението си да се отдадеш на цял следобед мързелуване или бясно ходене напред-назад. Вместо това дневното ни разписание е съобразено с това на бебето; повечето неща, свързани с излизане, изискват планиране с точността на военна операция (поне първите месеци), а просто да грабнеш себе си и бебето и да хукнеш накъдето ти скимне граничи почти с научна фантастика.
И въпреки че всички тези неща важат най-вече за началото на живота с ново бебе и общо взето с времето, повечето от нас успяват в една или друга степен да наместят разнородните си задължения, така че да постигнат баланс и хармония, мисълта за миналите дни, която често носи и малко тъга по независимостта ни, не е нищо необичайно или лошо и определено не значи, че това да ти липсва „едно време”, е равносилно на това да не обичаш детето си. Напротив – понякога това дори помага да оценим новото си положение и новите хора, в които сме се превърнали, и това е хубаво.
Мит 5: Да си майка е всичко, от което имаш нужда, за да се чувстваш пълноценна.
Вече сте станали майка? Е, единственото, което трябва да правите, е да жонглирате с около сто нови неща в ежедневието си, сред които благоденствието на наследника, домакинската работа и щастието на половинката; това по дефиниция трябва да е достатъчно, за да ви накара да се чувствате добре, без значение собствените ви нужди, които са пренебрежими на фона на новия ви живот… или не? Не. Това, че имате и нова роля в живота си, която вероятно ще е основна и най-важна за доста време напред, не я прави единствена такава.
За вас не знам, но за мен поне животът не свършва с това, че съм станала майка.
Последното е прекрасно – не бих го заменила за нищо на света! – но, обективно погледнато, има още куп други неща, които човек би могъл да направи в живота си в допълнение. Въпреки силната нужда, която детето има от майка си през първите години, а и след това, майката продължава да е личност със своите нужди и потребности, радости и грижи, мечти и постижения. И да обръща внимание и на себе си е начинът да остане пълноценна, балансирана и хармонична – такава, каквато е нужна и на детето си.
0 Коментара