Тя не спи, тя будува, тя е страшилището за всеки, който е посмял да се доближи да свидната й рожба. Това е майката, която смята, че нейният син или дъщеря остават лична собственост до края на дните й. Тежко ви, ако е ваша. Дваж по-тежко ще ви бъде, ако трябва да се преборите с подобна жена, за да бъдете с любимия. Но все пак и срещу такива майки има лек. Важното е да напипате техните слаби места.
Моята съседка Наталия имаше рожден ден. Навършваше 23 години. Обяви, че ще покани приятели вкъщи. Покани и мен. Събраха се няколко възпитани и приятни млади хора, пуснаха музика, сипаха си уиски. Точно тогава, като прелюдия към симфония на Бетовен, с тежки стъпки, присвити очи и изкуствена усмивка на лицето се появи Тя – Майката. Животът в стаята секна в очакване на бурята. Майката на Наталия изсъска „Добре дошли“ с тон, който предполага, че никой не би трябвало и да си помисля да се чувства добре дошъл. После огледа с критичния поглед на жури от конкурс за красота събралите се гости, изучи количеството питиета в чашите им, изпепели с очи музикалната уредба и замени очакваното „Честит рожден ден, миличка“ към дъщеря си с неочаквания поздрав:
„И ако изцапате килима, ти ще го переш.“
После майката се врътна и излезе от стаята, имитирайки триумфиращата походка на Александър Македонски, който току-що е завоювал Елада. За тези, които са пропуснали началото, повтарям, че съседката ми Наталия е на 23 години. Момичето съвсем скоро завършва консерваторията и вероятно я чака бляскава кариера на оперна певица. Още по-вероятно е да завоюва големите европейски сцени, а най-вероятно – тя ще хукне през глава натам, само и само да бъде далеч от Нея.
Как нежната Маман става свирепа?
Ето това е въпросът. Защото, ако намерим произхода на заболяването, 100% ще открием и лек за него. Всъщност причините майката да се превърне в страшилище са много.
Тя може да има отвратителен брак със съпруг пияница (развратник или обикновен неудачник), от когото отдавна е вдигнала ръце и после ги е стоварила върху нищо неподозиращото си дете. В повечето случаи тези жени искат да запазят своето синче/дъщеричка само за себе си, защото се чувстват самотни, онеправдани от живота прочее социални беди. Те вярват, че детето ще реализира собствените им мечтания и затова са вперили орлов поглед в неговото крехко развитие.
Последствията? Детето расте в саксия.
Няма право да получи двойка, тройка или четворка по математика, още по-малко да избяга от училище, за да отиде на кино с приятели. Няма право да чете фантастични романи, да гледа луди екшъни по телевизията и да играе на компютъра, защото трябва да учи цитати от Яворов и формули по физика наизуст. Неговият делник е прилежно оформен и не се допуска никакво отклонение от схемата, замислена, начертана и одобрена единствено от Майката.
Детето не може да си избира другарите, за това се грижи Тя. Детето няма право дори да предпочете едни чорапи за понеделник сутрин пред други. Това обаче е нищо. Страшното идва, когато отрочето порасне и започва да желае свободата си повече от всичко друго на този скапан мамин свят. Майката обгрижва всичко – от младежките му пъпки до новата хубавица в съседния вход, която се смущава, щом се разминат.
Тя наднича в тефтерчето му с телефонни номера,
пребърква джобовете на дънките му, подслушва разговорите му и най-вече го излага. Приказката за слона и стъкларския магазин е измислена точно за нея. В състояние е гръмогласно да попита зад вратата дали е хапнал супичката, която му е оставила в хладилника, точно когато се обяснява в любов на онази същата съседка, заключен в своята стая.
Аналогична е ситуацията, ако злощастно то дете на такава майка се е родило от женски пол. Тогава мъченията са дори по-страшни, защото старо правило е, че момичета та изискват повече грижи. Майката седи на балкона по нощница и мята искри наляво и надясно, ако девойката си позволи да закъснее с пет минути след посочения от родителката вечерен час. Не дай, Боже дъщерята да си въобрази, че може да доведе избраника на своето сърце у дома. ( Всъщност по-лошият вариант е, ако не го доведе, тегобите се засилват с подозренията на майката, че непременно някой хаймана е откраднал свидната й рожба.)
Каквото и да направи младежът, на неговото поведение се гледа с взискателност, почти винаги заключаваща отрицателна оценка. Ако пие – лошо, но ако не пие – пак лошо – значи има здравословни проблеми. Всъщност защо ей така, както си е седнал, да не вземе да разкаже историята на заболяванията в рода. Ако не говори много – лошо, но ако често се включва в разговора – за какъв всезнайко се има този! И защо, по дяволите, си е позволил да не хареса варените моркови, които Тя е сготвила!?
Майката агресор не се спира пред нищо.
Тя е способна да проследи детенцето си до морето на автостоп, за да провери дали наистина отива при любимата им леля. Обикновено родителката е амбициозна до болка и истински страда, ако отрочето не е първо в класа/випуска/офиса. Апропо, дори когато „отрочето“ навърши 45 години, след него ще тича Маман с кърпа за нос, защото й се струва, че горкичкото дете е хванало настинка. Вероятно е безсмислено да описваме какво се случва в семейството на всеки отгледан от майка агресор. Юрганът е единственото място (засега), където свекървата/тъщата още не е надникнала.
Има ли лек?
Има. Ако успеете да напипате слабите й места, да ги хванете здраво и да ги усучете, тя ще се превърне в една обикновена, грижовна, но не прекалено, майчица. Шокиращ е само първият момент, когато порасналото дете вземе кардиналното решение да отреже пъпната връв, която го е свързала, както изглежда, завинаги с майката. Това става със сериозен разговор, по време на който родителката трябва непременно да е седнала стабилно на стол. Трябва да й се обясни, че нейната задушлива любов може само да попречи на рожбата й да се развива емоционално и интелектуално (второто е по-голям коз). Трябва обаче предварително да сте подготвени, че подобна беседа почти никога не води до желания резултат. Но без нея не може.
По-нататък стратегията трябва да бъде добре обмислена. На майката трябва да се покаже, че дори без ежеминутните й наблюдения детето расте щастливо. Дори по-щастливо. За да преживее по-лесно травмата от раздялата,
Маман трябва да има други занимания.
Например – подарявате й екзотичен бонзай, за който тя трябва да отделя почти толкова време, колкото е заделяла за нравоучителните сказки.
Бонзаят може да се замени с пинчернов съпруг, любовник, курс по японски или почивка в Мексико. Според възможностите на околните. Майката не трябва да бъде отделяна напълно от детето си. Тя не трябва да се чувства излишна. Може благородно да й позволите да глади ризите ви или да ви пазарува зарзават. Дори да не живеете с нея (ако сте у дома й, трудно ще се избавите от опеката й), обаждайте й се често и я информирайте за дребни подробности от вашето битие.
Веднъж месечно, максимум, я водете на театър или сладкарница. А веднъж на два месеца се прибирайте в родната къща разочарована от околния свят и я дарете с цялата любов, която винаги ще пазите за нея и която тя никога няма да успее да убие въпреки грижовната си агресия.
0 Коментара