Интервю с писателя Георги Господинов по повод кампанията на Национална мрежа за децата „Парламентарна група за децата“.
Снимка: Дирк Скиба
Предстоят парламентарни избори, кое най-важното и първото, което трябва да направят бъдещите управляващи за децата?
Първо да изпитат известен срам. Да са способни на това. И докато са на власт, да действат така, все едно отнякъде непрекъснато ги гледа едно дете. Четох наскоро социологически изследвания, според които децата у нас са абсолютно невидими публично. Те стават обект на медийно говорене, само когато се случи някакво нещастие с тях. Когато ги убие ток на улицата, или заловят малолетни престъпници и т.н. И управляващите, и всички ние, сме в непрекъснат дълг към децата.
Политиците, под натиска на определени групи от обществото, отхвърлиха законопроекти и европейски документи, които гарантират защитата на децата от насилие. Решен ли е този проблем в България?
Не, разбира се. Някои политически партии дори се гордеят с това, че са спрели Истанбулската конвенция, където всъщност един от най-важните акценти беше защитата на уязвимите в семейството – децата и жените. През 2012 година имаше едно изследване, според което над 70 процента от съвременните родители одобряват шамареното на деца, дърпането на уши и пр. действия, евфемистично наречени „минимално насилие над деца“. Сетих се за един популярен израз от моето детство и направих кратък видеопроект „Шамарената фабрика“. Монтирах сцени от български филми, предимно детски, в които плющяха шамари и се хокаха децата. Удивително е,че ние – децата от шамарената фабрика, станахме после шамарени фабрики. Проблемът продължава и фабриките за шамари все още работят в българското общество.
От ваша гледна точка, в коя сфера са най-сериозните проблеми на децата и семействата у нас?
Има една всекидневна агресия, която е наситила българското живеене и това ми се струва основен проблем. Агресивното поведение става ценност, децата копират и развиват онова, което виждат при възрастните.
Променихме ли се като общество в отношението си към децата през последните години?
Струва ми се, надявам се да е така, че сега родителите говорят повече с децата си. Някога възрастни и деца бяха две несрещащи се вселени. Поне това, което наблюдавам при приятели, а имам и личен опит – отношението към децата като равни на нас започва да се променя към добро.
В каква България бихте искали да расте вашето дете?
В спокойна и даваща шанс страна. В мотивираща среда, където хората са внимателни един към друг, дори се усмихват. В среда, която дава хоризонт и равен старт на всички. Не искам непрекъснато да повтаряме българската мантра „Тя нашата е ясна, ами поне децата да живеят добре“. Не може да се отлага и бездейства, когато става дума за децата ни.
Смятате ли, че е възможно политическите партии да се обединят по темите, свързани с децата? Как според Вас може да бъде полезна инициативата „Парламентарна група за децата“?
Да, това е единствения шанс. Ако и децата не могат да ни съберат, значи няма какво. Желая от сърце успех на вашата инициатива. На първо време тя поне може да направи видимо, да освети и отвори разговор за децата днес и тук. За децата и за нас.
Източник: Национална мрежа за децата
0 Коментара