Навършването на 6 години все още не е гаранция за готовност за първи клас, точно както навършването на 7 години не означава, че детето задължително трябва да е „прераснало“, тъй като всеки има свой собствен темп на развитие. Следва да се обръща внимание не само на възрастта, но и на това дали детето е готово да остава без родителите си, да слуша учителя, да общува със своите връстници, да се справя с емоциите си и да изпълнява прости задачи.
Първият клас е един от онези моменти, в които познатият свят на детето се променя. Нов график, учител, съученици, училищни правила, домашни задачи, необходимостта да прекарва известно време без родителите си — всичко това изисква адаптация.
И тук лесно може да се попадне в капана: да се проверява дали детето знае всички букви, дали брои до сто и дали може да напише името си, и да се приемат тези неща за основни критерии за готовност. Всъщност готовността за училище е много по-широко понятие, както разказва изданието Cleveland Clinic.
Може ли детето да слуша и да изпълнява прости инструкции
В училище от детето няма да се изисква да бъде идеално послушно. Първокласникът може да се разсейва, да забравя нещо, да разговаря със съученика си или понякога да не чува молбите на учителя. Въпреки това основната способност да следва инструкции е много важна.
Например, детето може да изслуша молбата на възрастен и последователно да я изпълни: да отвори тетрадката, да вземе молив, да изпълни задачата. То е способно поне за кратко да се концентрира върху едно нещо и да седи спокойно, когато ситуацията го изисква. Става дума не за дисциплина „като при възрастните“, а за способността постепенно да се приспособява към правилата в класа.
То може да остане без родителите си
Една от най-важните промени след детската градина е необходимостта да прекарва значителна част от деня без мама или татко. Затова си струва да се обърне внимание на това как детето реагира на раздялата.
Ако му липсват родителите, ако се тревожи или дори може да заплаче — това е нормално. По-важно е дали е способно постепенно да се успокои и да се пренасочи към друга дейност. Детето, което може да остане с учител, баба, възпитател или друг възрастен без продължителен силен стрес, обикновено се адаптира по-лесно към училището.
То вече умее да изразява своите нужди
„Искам да пия“, „боли ме“, „не разбрах“, „моля, помогнете ми“, „трябва да отида до тоалетната“ — такива прости изрази в училище могат да бъдат много по-важни от знанието на десетки стихотворения наизуст.
За бъдещия първокласник е желателно да може да обясни на възрастен какво иска или какво го тревожи. Не по-малко важно е умението да взаимодейства с други деца, а именно: да чака своя ред, да се договаря, да моли, да отказва, да си играе заедно с другите. И изобщо не е задължително детето да е екстроверт и лесно да си намира приятели. Спокойното или срамежливото дете също може да е напълно готово за училище.
То повече или по-малко се справя с емоциите си
Тук трябва да бъдем особено внимателни. Първият клас е изпълнен с много нови ситуации и малки разочарования, например: не е успяло да изпълни задачата, някой е взел нужния молив, учителят е направил забележка, трябвало е да чака или не му се иска да премине към следващия урок.
Детето не трябва да реагира спокойно на всичко – все пак то е дете. Въпреки това е добре, ако постепенно се научава да се справя със силните емоции: да може да се успокои след сълзи, да приеме помощта на възрастен, да обясни с думи какво го е натъжило.
Ако всеки отказ или промяна в плановете предизвиква много бурна реакция, не бива да се правят прибързани заключения, а е по-добре да се поговори със специалист за готовността за училище.
На него му е интересно да учи, а не просто да „знае“
Да, на детето ще му е полезно да знае буквите, цифрите, цветовете, формите, собственото си име. Добре е, ако вече се опитва да чете по срички, да брои или да пише. Обаче е много по-важно да му се иска да научава нови неща.
Детето задава въпроси, интересува се защо вали дъжд, как работи колата, откъде се вземат пеперудите, опитва се да нарисува, да състави, да преброи нещо. Любопитството е един от най-добрите „индикатори“ за готовност за учене.
Ето защо не трябва да превръщаме подготовката за първи клас в безкрайни занимания с главни букви и картички. Интересът към света често е по-важен от броя на научените букви.
Готови ли са ръцете за училищните задачи
Първокласникът ще работи много с ръцете си: ще пише, ще рисува, ще изрязва, ще лепи, ще прелиства страници, затова е важно фината моторика да съответства на възрастта.
Детето трябва постепенно да свикне с молива и химикалката, да използва детски ножици, да рисува прости фигури и да изпълнява несложни задачи с ръцете си. При това не е нужно да се изисква идеален почерк още преди постъпването в училище. Красивото писане е умение, което детето именно ще развива в първи клас.
Ако детето е на 6 години, но изглежда, че все още не е готово
Ако детето вече навършва 6 години, но много тежко преживява раздялата, не може да спазва дори прости правила, изпитва значителни затруднения с речта, общуването или саморегулацията, не бива автоматично да се убеждавате: „Всички отиват и ние ще отидем“.
По-добре е да поговорите с възпитател, психолог, педиатър или друг специалист, който познава детето. Понякога допълнителното време наистина може да помогне на детето да узрее емоционално и социално. Важно е обаче да не възприемате отлагането като поражение. Децата се развиват неравномерно и още една година може да се превърне в ресурс, а не в „изгубено време“.
Ако детето вече е на 7 години
Седемте години също не означават автоматична готовност. По-голямото дете може да чете, да смята и да знае наизуст таблицата за умножение отлично, но в същото време да изпитва затруднения с общуването, концентрацията или адаптирането към нови условия.
И обратното — шестгодишно дете може да чете не много бързо, но пък да е самостоятелно, любознателно, общително и емоционално готово за новия етап. Именно затова не бива да сравняваме децата само по възраст или академични умения.
Готовността за училище не може да се определи с помощта на един-единствен тест. Не е задължително да се сяда детето на масата и да се проверяват знанията му по списък: дали знае всички букви, дали може да брои до 20, дали може да напише името си. Много по-полезно е да се наблюдава детето в ежедневието.
Може ли то само да се облече, да помоли за помощ, да изчака няколко минути, да изпълни проста задача, да си играе с други деца, да преживее поражение и да обясни какво го е разстроило — именно тези малки битови ситуации често говорят повече за готовността за училище, отколкото домашният „контролен тест“.
0 Коментара