Блогът на Галина Петкова The paranoid is never entirely mistaken е номиниран в конкурса за годишните награди на Кулинарен блоговодител в категорията С аромат на ванилия – Най-добър блог с печива и десерти. Наградите ще бъдат връчени на церемония в МЕТРО Академия на 19 май.
Годишните призове се връчват за четвърта поредна година. На уебсайта на Годишните награди за кулинарни блогове https://kulinarninagradi.com можете да се запознаете с номинираните и да гласувате за своите любими кулинарни автори ТУК.
Моля, представи се – име, професия и къде живееш. Имаш ли си и друго хоби освен воденето на кулинарен блог?
Казвам се Галина Петкова. Родом съм от град София, но живея в град Варна от повече от 20 години. По професия съм художник, но в момента работя в пицария като диспечер. Хобита други нямам, но имам страшно много интереси. Интересувам се от психология, обичам да чета книги, да съм сред природата. Много обичам да ходя с приятели на пикници в гората, край морето…
Разкажи ни кога и как реши да си направиш кулинарен блог и кой или какво те вдъхнови да го направиш?
Идеята дойде през 2008 г. Първоначално регистрирайки блога си нямах точна идея за какво ще е точно той, затова е и с такова странно име. Така и не го промених. Реших, че искам да си направя едно място, на което да събирам рецептите си, да ги подреждам и описвам със снимки. Така през началото на 2009-а вече беше факт. Много мои близки ме подкрепиха и казаха, че изключително се радват да четат постовете ми, че се вдъхновяват и те самите да сготвят нещо.
Какви са традициите в твоето семейство/род по отношение на храната и готвенето? На каква възраст сготви първото си ястие? Какво беше то?
Нямаме кой знае какви традиции освен, че всички в семейството обичаме да готвим. В спомените ми баба винаги е посрещала гости с огромни и богати трапези с домашно приготвени вкусотии.
Първото си ястие не мога да си спомня на каква възраст съм го сготвила, но си спомням първите сладки, които направих сама. Бях на може би 14 и направих известните от едно време още сладки „калии“ или още „ушички“. Спомням си, че си правих яйца на очи в 6 клас. Също помня, че много помагах на баба в кухнята.
Кой те научи да готвиш? А ти кого научи?
Научиха ме мама и баба. Те са страхотни кулинари и вдъхновиха тази любов и у мен. Макар, че съвсем в началото си казвах, че в кухнята нямам намерение да влизам никога. Спомняйки си тези думи, сега ми е много смешно.
Аз научих една от най-близките ми приятелки – Хиси. Спомням си споровете ни за храната. По онова време според нея готвенето беше излишно при положение, че можеш да се нахраниш евтино от топлите витрини в магазините. Някак успях да я вдъхновя да погледне от друга гледна точка и сега готви за съпруга си, за приятели и експериментира много. Тя ми е гордостта. Иначе покрай блога и други мои приятели са споделяли, че опитват различни рецепти, за които съм писала. Много ми е приятно когато някой приятел ми се обади за да ме попита как да сготви/опече/направи нещо.
Какво ти дава воденето на кулинарен блог?
Дава ми някакво вътрешно удовлетворение. Изключително приятно е да видиш някой, който се възхищава на това, което правиш. Защото писането на блог си е една емоция. Получавала съм коментар към блога, че било излишно да се пише нещо преди рецептата. Едва ли не хората нямали нерви да четат някакви предисловия. Но за тази цел има хиляди готварски книги. Ние блогърите пишем именно за емоциите, за животите си, за перипетии и какво ли не.
А ако попитате половинката ми сигурно ще каже, че освен всичко, блогът ми дава пълен шкаф с разни чинийки, покривчици и всякакви джунджурийки.
Как избираш рецептите, които да представиш в блога си?
Почти всички са такива, които на мен са ми харесали. Има и една малка част, които съм публикувала, защото са се харесали на всички, които са ги опитали, без аз да съм ги яла. Защото аз съм наистина много капризна. Избирам неща, които съм повторила от други блогъри и са ме впечатлили, от рецептите на мама и баба, или мои си експерименти.
Кои са най-запомнящите се моменти от живота ти като кулинарен блогър?
Определено покрай него се запознах макар и виртуално с много приятни хора.
Сладко или солено?
Сладко и солено:-)
На кокал или с корен?
По принцип обичам да хапвам вегетариански ястия. Даже преди да ми се наложи по здравословни причини да изхвърля много неща от менюто си, ядях основно вегетариански манджи. Но въпреки всичко – на кокал. Месарче съм си от малка.
Какво, освен вкуса, те привлича в някое ястие – случката, естетиката, географията, нещо друго?
Всичко. Първо храня окото си, по този начин храня и душата си. Макар, че има много ястия, които не изглеждат добре естетически, а са много вкусни. Интересно ми е и ако има история около даденото ястие.
В какво се състои радостта от храната за теб?
Храната обединява семейството. Да седнеш на маса с вкусни гозби с най-близките си хора и да похапвате и да се веселите заедно. Безценно!
Освен всичко изпитвам истинска радост, когато някой хапва нещо, което съм направила. Предпочитам да чувам звуци като „ммммммммм, вкусно“, отколкото аз самата да ям. Звучи странно, но е така.
Ако публикуваш кулинарна книга, на кого ще е посветена тя?
На моето семейство и най-близките ми приятели.
Кое е нещото, с което истински се гордееш?
С постиженията на близките ми хора, с блога си, със себе си, че съм добър човек.
Имаш ли гафове в кухнята и ако да – разкажи ни поне за един?
Имам много гафове. Някои плачевни, други смешни (макар да не са ми били смешни в началото). Няма да забравя едни жълтъчени целувки. Дори не помня къде съм видяла рецептата, някъде в Интернет преди 10-ина години… Една от съставките беше амонячна сода. Всичко изпълних според рецептата и когато отворих фурната, за да видя дали са готови в носа ме удари една смрад на амоняк, а „целувките“ бяха станали на една жълта кора.
В 6 клас, без да гледам рецепти по книги, реших, че мога да направя сладкиш с кафе. Забърках яйца, брашно, кафе и захар и го сложих да се пече. Резултатът беше огромна тухла, с която можеш да строшиш нечия глава. Хахаха, отгоре бях украсила даже със зърна кафе. Ужасяващо. Как пък не ми хрумна да отворя някоя книга и да видя как се правят нещата.
Аз съм много разсеяна по принцип и съм забравяла да сложа захар, бакпулвер.
Други гафове, свързани с моята заблеяност, са да оставя нещо да се овъгли, да изкипи и да се наложи да изхвърля някоя тенджера.
Кое е ястието, с което най-много се гордееш? Сподели ни рецептата?
Гордея се с всяко ястие и сладкиш. По простата причина, че съм вложила много любов в направата. Една от любимите ми рецепти е за този чийзкейк.
Чийзкейк без печене с бял шоколад и малини
Продукти: (за 20 см форма) 300 г бисквити диджестив с млечен шоколад, 70 г краве масло
за крема: 400 г крема сирене, 250 г маскарпоне, 200 г бял шоколад разтопен в малко животинска сметана, 200 мл сладкарска сметана за разбиване, сокът и кората от 1 лимон, пудра захар на вкус, 250-300 г пресни малини
150-200 г малини за гарниране
Бисквитите се смилат в чопър или както ви е удобно. Към тях се добавя разтопеното масло. Обърква се добре и се разстила в ринга. Може да се издигнат и ръбчета, но аз предпочетох да е без. Слага се в хладилника да стегне, докато приготвяме крема.
В купа се разбиват на гладък крем крема сиренето и маскарпонето, добавят се разтопеният в малко сметана шоколад, сокът и кората от лимон, захарта на вкус. Накрая се добавя и разбитата сметана. Тя се обърква с другата смес с лъжица.
Изсипва се половината крем и се заглажда в ринга. отгоре се покрива с малини и се разпределя останалата част от крема. Подреждат се останалите малини и се прибира в хладилника за няколко часа. Най-добре за цяла нощ.
Когато чийзкейкът е готов, с нож се прокарва по ръба на формата/ринга и се освобождава. Може да се премести в подходящ поднос.
0 Коментара