Блогът на Любка Гечева Само за гладни е номиниран в конкурса за годишните награди на Кулинарен блоговодител. Те ще бъдат връчени на церемония в МЕТРО Академия на 19 май. Любка участва в надпреварата в категориите Жител на света – най-добър блог с чуждестранни рецепти; Топло от фурната – най-добър блог за пити, погачи, тутманици и баници; С аромат на ванилия – най-добър блог с печива и десерти; Сладко удоволствие – най-добър блог с рецепти за торти.

Годишните призове се връчват за четвърта поредна година. На уебсайта на Годишните награди за кулинарни блогове https://kulinarninagradi.com можете да се запознаете с номинираните и да гласувате за своите любими кулинарни автори ТУК.

Представи се – име, професия и къде живееш. Имаш ли си и друго хоби освен воденето на кулинарен блог?

Здравейте, казвам се Любка Гечева и съм търговски представител на медицинска козметика и лекарства за дерматологични проблеми. Живея в Пловдив от 34 години, но съм родена в Карлово и съм много горда от това, че нещо поне малко ме свързва с града на Левски и братята Евлоги и Христо Георгиеви.

Имам много други любими занимания освен кулинарията, но все по-малко време ми остава за тях. Обичам да плета и бродирам, обичам да се разхождам из горите и да си правим пикници, обичам да ходя на състезанията на дъщеря ми и да викам, като малко дете, като спечели.

Разкажи ни кога и как реши да си направиш кулинарен блог и кой или какво те вдъхнови да го направиш?

Идеята за блога ми хрумна след доста години събиране на рецепти. Като казвам „доста“, трябва да уточня, че първите ми рецепти са от преди 34 години, когато дойдох в Пловдив. Имаше улични телефони, в които се пускаха 2 стотинки и се набираше номер 190, а после в слушалката се чуваше рецепта с необходимите продукти и кратко описание на това как да се приготви. Аз бях на 10 години и много обичах да ги слушам и записвам. Някои, които можех да изпълня, правех веднага, още тогава се влюбих в сладките неща. Много трудно разбивах всичко на ръка, защото нямах миксер, но това не ми пречеше да пробвам и да оплескам всичко.

Кой те научи да готвиш? А ти кого научи?

Първите насоки в готвенето и печенето получих от мама и баба, при която прекарвах всяка ваканция. Имах възможността да я гледам как меси и точи, как прави качамак и какво ли още не. От всичко най-много обичах когато започваше да меси, тогава веднага си измивах ръцете, за да ми разреши и аз да меся. Баба беше майстор на всичко тестено и ми казваше, че трябва да се усети тестото. Тя правеше питки, баници, тутманици, бухтички, мекици, рогатнци – кое от кое по-хубави. Още ценни насоки и първи стъпки в тортоправенето получих и от една съседка, леля Събка, която правеше торти за всеки рожден ден на моите приятели Ели и Стоян. Благодаря й от сърце и се надявам да я зарадвам с мое творение някой ден това лято.

Предавам знанията и опита си на всички, които искат да научат нещо от мен, не си спестявам малките тънкости, които правят чудесата в кухнята. Много съм щастлива, когато помагам на някого да си направи нещо и след това ми каже, че се е получило прекрасно. Това беше и една от причините да си направя блог, защото аз съм експериментатор, правех неща, които се харесваха на приятели и колеги, а след време, като ме помолят за рецепта, аз дори съм забравила какво съм правила. С блога много лесно мога веднага да им изпратя рецепта със снимки и те се научиха да влизат и четат без да ми се обаждат. Естествено, всеки, който се обади с въпроси, получава отговори.

Какви са традициите в твоето семейство/род по отношение на храната и готвенето? На каква възраст сготви първото си ястие? Какво беше то?

Първото нещо, което направих под зоркото око на баба, беше да разточа баница, моя си баница и да си я изпека в чинийка от онези едновремешните „цигуви“ чинийки на баба. За точилка си имах лескова пръчка специално подбрана и направена от моя дядо, според размера ми – все пак бях на пет години и ми идваше голяма точилката на баба. Това беше най-вкусната баница, според баба и дядо, аз си повярвах и не спрях да го правя цял живот. Така почнах да меся и точа на дъска за рязане с точилка от лескова пръчка, и до днес продължавам с точилката на баба и нейния кръг за точене.

Тъй като повечето неща, готвени от баба и мама, бяха родопски и обикновени ястия, аз научих първо тях, но винаги исках да направя и нещо ново, нещо с което да ги изненадам.

Какво ти дава воденето на кулинарен блог?

Блогът е моето място, моето бягство, моят релакс за мозъка и мехлем за душата.

Много от моите рецепти са пълна измишльотина, която е била провокирана от някой продукт или повод. Други са заимствани от чуждестранни и български блогове. Просто ми се иска да се докосна до други световни кухни или да си изпържа казанлъшки понички.

Най-хубавите моменти като блогър са тези, в които чета коментарите под публикациите така виждам, че някой се интересува и чете. Всеки път, когато се срещам с някой блогър и обменяме рецепти и преживявания в кухнята. Всяка годишна сбирка на Блоговодител, всеки зададен въпрос по повод моя рецепта. Всичко това ме изпълва с надежда, че домашната храна не е нещо забравено от бога, остаряло и демоде. Всичко това ми дава нови емоции и сили да творя до късни доби.

Сладко или солено?

Естествено, сладките неща в моя блог преобладават. „Дори и добре да живее човек, винаги има нужда от един прекрасен десерт!“

На кокал или с корен?

Аз съм много за корена, но тази тема е много дълга и няма да се впускам в нея. Не съм вегетарианка, но предпочитам зеленчуци, плодове, ядки и млечни продукти. Консумирам малко месо и много ми е трудно наистина да си развихря фантазията нацяло, за да измисля нещо, което ще бъде посрещнато от мъжката част в семейството с – „Ееее, най-накрая и у нас нещо свястно да се сготви!“ – и то само, за да ме подразни, че не готвя често месо. Хапват си и постни неща те, ама друго си е мръвката.

Какво, освен вкуса, те привлича в някое ястие – случката, естетиката, географията, нещо друго?

Привлича ме всичко – вкусът дори е последен, ако ме разбирате правилно. Първо трябва да видя рецепта, продукт, снимка, или просто някой да ми похвали някакво ястие. Започвам да се ровя и да търся информация. Набързо премислям дали имам всички продукти и ако не липсва нищо, направо го забърквам. Понякога в магазина просто виждам нещо, което не съм опитвала, подправка, зеленчук или брашно и веднага го взимам, после започвам да мисля на какво ще го направя. Дори докато чакам на опашката, за да си платя, вече съм си прехвърлила няколко идеи за това. Така че експериментите в моята кухня не спират, те са всеки ден.

В какво се състои радостта от храната за теб?

Не видя ли доволни лица на масата, които нямат време да ми отговорят, защото устите им са пълни – не съм доволна и аз. Радостта за мен е да нахраня някого, да видя усмивката и благодарността в очите, да чуя само приятно „ммммм“ и повече нищо не ми трябва. Гордея се с това, че съм потомка на честни и борбени хора. На хора, били се за отечеството в две войни и заслужили уважението на съгражданите си. Гордея се, че без много думи успявам да предам този дух и на децата си или на тях просто им е в кръвта да обичат родината си; не знам.

Ако публикуваш кулинарна книга, на кого ще е посветена тя?

На моята баба и майка и ще се казва „От баба, мама и мен!“ Ще има задължително няколко празни страници накрая, които всеки може сам да попълни с любими рецепти. И ще съм много щастлива, ако има кой да ги допълва след мен.

Кое е нещото, с което истински се гордееш?

Гордея се с малките си постижения, но те са повече като родител, като готвач другите ме оценяват и хвалят. Моите деца и семейство са всичко за мен. Благодаря на Господ за тях всеки ден и се моля всички деца по света да са добре, да не изпитват глад и болка. Имам прекрасни син и дъщеря, които се превърнаха в ценители на вкусната храна още от малки. Те знаят кое е добре да се похапва и кое – не, кое е здравословно и кое – не. Гордея се, че обичат родината си и дори далеч от нея, синът ми се интересува от всичко, което се случва тук. Понякога знае много повече новини от нас. Сигурна съм, че след като завърши образованието си, той ще се върне и ще живее тук като горд българин. Горда съм от това, че е боец в днешно време, когато всички се предават, той се бори за всичко. Дъщеря ми също е с много силен дух и по своему защитава българския спортен дух, защото и това не е лесно днес.

Имаш ли гафове в кухнята и ако да – разкажи ни поне за един?

Гафове в кухнята много, като започнем от детските ми години, когато реших да си направя шоколадов крем, но първо го сварих и после му сложих сухо какао. Получи се далматинец от класа. После дълга поредица от загорели ястия – супа, зеле, фасул и варено печено яйце. И тортени гафове съм правила, ама така е; като започваш нещо ново и не се поровиш да научиш някои неща, ами направо действаш. Накрая се получава торта сервирана в чаша.

Кое е ястието, с което най-много се гордееш? Сподели ни рецептата?

Аз имам много любими неща и трудно мога да избера едно, но мисля да Ви дам рецепта на най-гледната публикация в блога ми. Тя е за козунак и всеки ще може да си я приготви за Великден. Ако решите да я погледнете и да изпълните стъпките, по които се прави, едва ли ще си купите готов козунак вече.

Влагайте всичко от себе си, като готвите, усещайте тестото, опитвайте манджата, обичайте това, което приготвяте и то ще се получи прекрасно!

Козунак и още как да постигнем ефекта конци

Необходимите продукти:

  • 6 яйца,
  • 300 г захар,
  • 1 с.л. течен подсладител (може да не се добавя, не е от значение за конците),
  • 300 мл. пр.мляко,
  • 20 г прясна мая,
  • 1 кг брашно,
  • 180 г мас и масло; може да използвате и само масло,
  • 20 мл олио,
  • кората от 2 лимона,
  • есенция ром,
  • 1 с.л. ракия,
  • по желание орехи, бадеми, стафиди или други сушени плодове.
  • яйце за намазване на козунака.
  • влажна захар за поръсване.

Приготвяне:

  • Препоръчително е продуктите да бъдат затоплени, но аз никога не спазвам това! Работих с яйца и мляко от хладилника. Затоплих само маслото и маста, за да ги разтопя.
  • Разбийте с миксер яйцата и захарта до крем, прибавете млякото с разтворената в него мая, есенцията, ракийката и течния подсладител. Постепенно добавете по малко от предварително пресятото брашно. Бъркайте с миксер докато може, след което доомесете докато свърши брашното.
  • Прехвърлете в машината за хляб програма месене.
  • Добавяйте маслото смесено с другите мазнини на части докато се поеме.
  • Като се измеси, го оставете само за 10-15 минути в машината и я изключете.
  • Не е добре да се остави да удвои обема си, защото тестото става на големи шупли и след това не стават конци. Тройното втасване, както повечето пишат, е по-подходящо за погачи. За козунака е по-добре да е гладко и еластично тестото, защото иначе после ще стане рошав и ще се напука неравномерно. Така че тестото го оставяме за кратко да почине и веднага продължаваме с оформянето на конците.
  • Тук следва най-важното нещо, което прави тестото на конци. При мен се виждаше, че тестото става на конци дори докато е сурово. Извадете го от машината и го разтеглете леко прегънете на две и разтеглете отново в същата посока. Не сменяйте посоката. С много леко потупване на тестото по плота, като го хващате само в единия край, го тупнете и то се разтяга; при няколко повторения то се разпъва и отново прегъвате и продължавате, без да сменяте посоката.
  • Ще забележите, че при второто прегъване тестото е вече по-гладко и набъбнало. Така става всеки следващ път. Така се оформят нишките.
  • Накрая разтеглете и нарежете на части. Оформете фитили, като отново следвате посоката на разтегляне.
  • Оплетете фитилите и оформете по Ваше желание. Оставете да втасат 30 минути в стаята след това на 30-50 градуса във фурната, ако искате да стане по-бързо.
  • Намажете с яйце и поръсете с леко намокрена захар и филирани бадеми.
  • Пече се на 170 градуса, не съм засичала време, но е около 40 минути.

Клипче на метода за получаване на конци.  На него можете да видите и кръга на баба, на който тя точеше ;) моето най-скъпо наследство.

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара