Днес всеки ги има в кухнята си. Или най-малкото – може да отскочи до близкия магазин и да си ги купи. Но знаете ли, че за тях са се водили войни и че са свързани с географски открития? И че в миналото цената на екзотични подправки се е равнявала на теглото им в злато, а търговията с тях е носела огромни богатства?
Подправките са били използвани още в зората на човечеството. Първобитните хора са обвивали парчета месо с листа и установявали, че някои от тях подобряват вкуса на храната. Подобен ефект имали някои ядки, семена, плодове и дори кората на някои дървета. С течение на времето хората започнали съвсем съзнателно да използват подправки и билки – за вкус, но премидно с лечебна цел.
Редица ценни подправки идват от Индия, Китай и Индонезия. През Средновековието, например, подправките попадат под контрола на османските владетели. Затова редица мореплаватели многократно се опитвали да търсят нов път към Индия, за да избегнат османския монопол.
Подправките навлизат в Европа за първи път през XIII век благодарение на Марко Поло. Той донесъл за първи път на Стария континент индийско орехче, карамфил, черен пипер, джинджифил и канела. В края на XV в. Колумб не успява да открие ценните индийски подправки в Америка, която той първоначално приел за Индия. През 1498 година Васко де Гама тръгва на морска експедиция до Индия с цел набавяне на подправки и по този начин слага край на османския търговски монопол.
Аромати за вкус
- Босилек
Разпространен е в целия средиземноморски басейн в повече от 100 разновидности. Главните са две: с големи и малки листа. Първият е с по-силен аромат, а вторият е с по-остър вкус. Използва се както свеж, така и сушен. Добра е комбинацията му с чесъна, но трудно си подхожда с други подправки. Подходяща подправка за компоти, зеленчуци (домати, салати, зелен фасул, картофи), яйца, риба, раци, бели меса, супи и бульони. Пресен босилек се слага на зеленчукови супи и на известната супа минестроне.
- Кардамон
Идва от Югоизточна Азия, както и от Централна Америка (Гватемала). Дава светложълти или лилави плодове, семката на които е много ароматна. Тя или изсушеният плод се слагат в много напитки: пунш, греяно вино, турско кафе, чай. Използва се и в различни супи – грахова, зеленчукова, в салати, с печени картофи, сосове, с месо, в подправките за барбекю, както и в някои десерти: щрудели, бисквити.
- Керевиз (целина)
Идва от Източна Европа, но днес се отглежда навсякъде. Използва се всичко – листа, дръжки, корен. Слага се в консервирани домати, туршии. Приготвя се с риба – в плънката, с език и пиле, супи и бульони. Задължителна подправка за телешко варено.
- Естрагон
Растение от Централна Азия, известен и като тарос. Използва се свеж, сушен и на прах. Петдесет грама естрагон, поставен в 1 л ракия за 2 месеца, е много полезна напитка за храносмилането. С тарос може да ароматизирате омар, лангуста, студена риба, сирене, птици, бели меса. Много подходящ за картофена салата.
- Мак
Произлиза от Средиземноморието. Днес се култивира в цяла Европа. Има три вида – опиум, приспивателен и безвреден. Третият вид се използва в кулинарията главно към сладкарските изделия: торти, кифли, гевречета, плодова салата, с мед, с кайсии, но и с риба тон, яйца, в масло.
- Розмарин
Използва се и сух, и свеж (за предпочитане). Слага се на моркови, картофи, супи, зелен фасул, риба на фурна, агнешко, дивеч, птици, свинско и сметанов сос към тях.
- Куркума
Произлиза от Индия и Китай. Растение с височина 60 -100 см, продълговати листа и жълти цветя. Цветът на стрития прах му е дал името индийски шафран. Понякога наистина го замества. Ароматът му пасва добре на гъби, сирене, карфиол, ориз, рибени супи, задушена риба. Слага се на известната испанска паеля. Използва се и за боя за храни.
- Къри
Идва от далечния Изток, Индия, остров Мавриций. То е прах, съставен от смилането на няколко подправки – в Индия броят им достига до 70 (куркума, джинджифил, пипер, кориандър, мускатово орехче и т.н.). С къри се подправят доматен сок, риби, сирена, яйца, сосове, скариди, миди, супи – леща, грах. Най-често се ползва като подправка на бели сосове и майонези.
- Кимион
Среща се в Средиземноморието и Близкия изток. Използват се единствено семената – за месо на скара (кебапчета, кюфтета, шишчета), с марината за риба, в Ориента за таджин (гювеч),(кус-кус и др.
- Кориандър
Расте свободно в Средиземноморието и Америка. Днес е най-разпространен в Мароко и Алжир. Цъфти от август до юни. Използват се клонки и семена. Подходяща подправка за зеленчуци, тестени изделия, ориз, марината за дивеч, кисели краставички, с риба, винегрет. Много често се използва в Мароко, а в Дания го употребяват за сладкиши.
Лечебната сила на подправките
Много от хранителни подправки се използват в народната медицина, а някои и в съвременната медицина – като от тях се създават лечебни средства. Според различни научни изследвания има връзка и между използването на подправките като превенция и лечението на редица здравословни проблема. Вероятно защото повечето от тях са изключително богати на растителни вещества, които се борят срещу окисляването и възпалението – двата процеса, стоящи в основата на повечето хронични заболявания.
През последните години лечението с билки и подправки заема все по-голямо място в т.нар. здравословен начин на живот. Ето някои от тях и какво лекуват според народната медицина.
Някои наричат чесъна растение чудо,
други – лекарство против 101 болести, трети – вълшебна храна. Чесънът е бил чудотворно средство, връщало към живот изтощените от строежа на Хеопсовата пирамида роби. Още в древни времена чесънът е предписван при отслабване на апетита, диспепсия, изтощение, кашлица, болки в корема и други болести. По-късно предписанията за лекуване с чесън са се разширили още повече. Например Ибн-Сина (Авицена) съветвал да се използва “против всички болести”.
В народната медицина стръковете на
босилека се използват при кашлица,
треска и за стимулиране отделянето на урина. Водните извлеци от стръковете на босилека имат противовъзпалително действие при хронични гастрити, ентероколити, колити и при хранителни отравяния. Прилагат се и при възпаление на пикочния мехур, пиелит, нефрит.
Препоръчва се да се пие запарка от градински чай при бронхит, катар на храносмилателния тракт, болести на черния дроб и жлъчката. Запарката от градински чай е средство против обилно отделяне на пот. Затова се препоръчва да се пие при климактериума на жената. Освен това запарката намалява отделянето на мляко в гърдите на кърмещите майки и се използва при отбиването на детето.
Карамфилът помага за подобряване
на храносмилането и на паметта. Водният екстракт от карамфил се прилага при лекуване на очни болести. Карамфиловото масло има силно изразено антисептично действие. В миналото то успешно е използвано за лекуване на гнойни абсцеси и за дезинфекция на ръцете на хирурзите. В акушерската практика карамфиловото масло е използвано за превързване на пъпната връв.
Консумацията на кардамон допринася значително за яснотата на ума. Миризмата на кардамон подобрява настроението, стимулира мозъка и помага при главоболие, подобрява тонуса на организма. Той се смята за мощен афродизиак.
Канелата се използва като укрепващо
средство след заболяване. Стимулира апетита, потиска засилената перисталтика на червата, намалява образуването на газове. Препоръчва се при диария. Канелата е кръвоспиращо средство и се предписва при вътрешни кръвотечения. Има противобактериално и противовирусно действие.
Семената на кимиона често се използват за усилване перисталтиката на червата и за намаляване процесите на гниене и ферментация в тях. Запарка от семената на кимиона се препоръчва при атоничен запек и като успокоително средство при конвулсивни болки в стомаха и корема.
За подобряване на храносмилането се препоръчва запарка от семената на копъра. Тази запарка се дава често и като отхрачващо средство и за увеличаване на млякото при кърмещите майки. Запарката има и успокояващо действие при повишена нервна възбудимост както и болкоуспокояващ ефект при колити.
Отвара или запарка от семената на кориандъра се препоръчва за подобряване на храносмилането, изчистване на храчките, заздравяване на рани и против хемороиди.
В традиционната медицина
магданозът се използва за възбуждане на апетита
и подобряване на храносмилането. Много е популярна употребата на семената на магданоза като диуретично средство при водянка, отоци при сърдечни заболявания и камъни в бъбреците и в пикочния мехур. Семената на магданоза се използват при нарушаване на менструалния цикъл, болезнена менструация, възпаление на простатната жлеза. Запарка или отвара от стръковете на майорана се използват от народната медицина като тонизиращо, антисептично и противокатерно средство. Обикновено майораната се предписва като допълнително средство при парализи, невръстения, депресия, главоболие, главозамайване, спастична кашлица, астма и хрема.
Чай от маточина се използва за стимулиране на апетита, заподобряване на храносмилането, както и като болкоуспокояващо средство при невралгии, главоболие, стомашни болки.
Ментата пък помага при гадене,
повръщане и разстройство, както и при възпаление на храносмилателния тракт. Ментов чай се предписва и като болкоуспокояващо средство и като жлъчогонно средство при заболяване на черния дроб и жлъчния мехур. Прилага се и като успокояващо средство при нервни разстройства и безсъние.
Крените и семената на целината се използват като диуретично средство. Установено е, че при изсушаване част от диуретичната активност се губи. Препоръчва се сок, изстискан от пресни корени. В народната медицина се използват и запарките от корените на целината за усилване на апетита и подобряване на храносмилането. Целината има разслабващо действие и се използва при запек.
В миналото е смятан за тонизиращо средство. Използвал се е при отоци, истерия, хипохондрия, хемороиди и други заболявания. Сега шафранът се прилага в хомеопатията при спазматична кашлица.
0 Коментара