Моето тяло, което обичам

Работя с жени, които искат да отслабнат и обикновено ги питам: „Защо?“. А отговорът често пъти е: „Защото не се харесвам“. „Какво не харесваш?“, продължавам да разпитвам. „Ами, тялото си, всичко…“

В този момент знам, че подобна негативна мотивация е обречена на неуспех. Дори да отслабнат, жените, които не харесват пълните си тела, не харесват и слабите си тела, често пъти не харесват работата си, партньора си или живота си въобще и компенсират цялото това нехаресване с храна. Често пъти – с много храна.

Да работя с жена, която не харесва тялото си (или части от тялото си), е голямо предизвикателство за мен, защото успехът на съвместната ни работа не се измерва със свалянето на няколко килограма, а с промяна на мотивацията: „Искам да отслабна, защото обичам тялото си, защото искам то да е здраво и пълно с енергия, защото аз заслужавам да бъда слаба и красива, да се радвам на прекрасен живот в прекрасно тяло!“. С подобна нагласа – всичко е възможно!

Много често

промяната в мотивацията води и до подмяна на желанието за отслабване

с желание за здраво и хармонично тяло. Постепенно осъзнаваш, че не цифрата на килограмите е от значение, а това да познаваш и разбираш тялото си, да се грижиш за нуждите му като за малко дете, да знаеш, че е здраво, нахранено, отпочинало, щастливо и обичано. Когато обичаш тялото си, не се опитваш да го вкараш в създадените от медиите и модната индустрия шаблони за красота. Истинската красота не се измерва в килограми, сантиметри и обиколки, а в неповторимото излъчване, с което всяка, обичаща себе си жена, покорява.

Защо обаче толкова жени искат да променят телата си,

водени от негативното, от нехаресването, от липсата на любов? Защо толкова трудно се приемаме и одобряваме? Защо чакаме някой друг да ни обича, да се радва на телата ни, да им прави комплименти и да ги гледа с влюбен поглед, а ние самите не го правим?

Обръщали ли сте внимание какво правите, докато случайно минавате покрай огледало или огледална витрина? Веднага хвърляте (само)критичен поглед и бързате да коригирате някой кичур или да разнесете по-добре червилото си. Колко по-хубаво би било

да се усмихнете на отражението си и да си кажете: „Днес съм прекрасна“.

Когато правите вечерния си тоалет и измивате грима, гледате ли с възхищение лицето си, почистената кожа, мекия овал или с детективско внимание се вглеждате за бръчици, пъпчици и комедони?

Когато ви направят комплимент за красивата дреха, с която сте днес, благодарите ли с утвърждаваща усмивка, или стеснително отвръщате, че това е една мнооого стара дреха (сякаш възрастта на дрехата променя факта, че ви стои добре).

Да се научиш да обичаш себе си, да се приемеш, да се поставиш на първо място, да погледнеш с любов на тялото си, да се вслушаш в гласа му, да разбереш от какво има нужда и да му го дадеш, това е огромно предизвикателство за повечето жени!

Коренът за цялото негативно, не-обичащо, себе-отричащо отношение е в детството и получените примери и възпитание. Повечето българки сме израснали в семейства с работещи майки и неособено помагащи в домакинството бащи. Тези майки не са имали опита, времето и възможността да научат нас, техните дъщери, как да се грижим за женското у нас, за игривото, суетното, магнетичното. Как по женски да се отстояваме, да прелъстяваме, да (се) обичаме. Затова пък са ни научили да не бъдем егоисти, да мислим за другите, да внимаваме „какво другите ще си помислят за нас“, да откликваме на нуждите на останалите, да поставяме децата, родителите, партньора, чистия дом и т. н. преди собствените си нужди, да пренебрегваме себе си. Научени сме

да сме критични, а не обични; да се стремим към перфекционизъм, а не към любов.

Подобен модел се чупи трудно. Някои се нуждаят от години целенасочена работа, тренинги, книги за себепомощ, подкрепа на любим човек и общуване с вдъхновяващи хора, за да се отърсят от старите ограничаващи убеждения. Други имат нужда от разтърсващо събитие, което да им припомни, че нищо в живота не е по-важно от собственото им физическо и емоционално здраве.

Аз бях от първите, и може би все още съм, защото да обикнеш себе си е началото на любовен романс, както е казал Оскар Уайлд. И като всеки един романс, любовта към себе си трябва да се подхранва всеки ден.

Да събудиш себе си, любимата, с усмивка, да погалиш нежно тялото си под ефирната струя на душа; да си направиш зареждаща закуска, красиво поднесена; да се поздравиш за перфектния избор на дрехи, които отлично подчертават красивото ти тяло; да се усмихнеш на отражението си в огледалото, излизайки от къщи и така през целия ден до вечерта.

Звучи много просто, но всъщност не е. Всъщност има дни, в които се събуждаш недоспала, забелязваш единствено торбичките под очите си, поглъщаш закуската си на крак, без да усетиш вкуса й, изхвръкваш от къщи, без да се огледаш, само за да откриеш в асансьора, че дрехите ти изобщо не си подхождат и ще развалят настроението ти през целия ден.

Такива дни убиват любовта и макар че никой не е застрахован от тях, колкото по-рядко ги допускаме, толкова по-здрави, красиви и щастливи се чувстваме. Ако все пак ви се случи да преживеете подобен ден, на не-любов, простете си.

Истинският ключ към любовта е в прошката.

В умението да приемеш, да прегърнеш, да приласкаеш и да продължиш напред.

И ако този февруари се чудите на кого да подарите валентинка, имам предложение за вас – подарете една на себе си. Празнувайте деня на влюбените, независимо дали до вас в момента има мъж или не. Поставете началото на най-смисления любовен роман в живота ви – този със самата себе си. Научете се да се приемате, да се ухажвате, да обичате тялото си, да го пазите, глезите, храните добре, да му давате почивка, да го водите на красиви места, да му правите подаръци, да му се радвате, да го показвате, да го засипвате с любов.

И бъдете сигурни, че вашето обичано тяло ще отвърне на любовта ви. Любовта ще го направи здраво и красиво, свободно, привлекателно и хармонично. Любовта към себе си ще ви отвори вратите към любовта на другите. Обратно на онова, което са ни учили – жертвите и себеотрицанието в името на другите (мъж, деца, работодател, приятели), не ни печелят тяхната любов. Само когато обичате себе си, другите обичат вас. И само от вас зависи най-прекрасният любовен романс в живота ви да започне още днес.

Вкусни рецепти и съвети за здравословно готвене, хранене и живот – в сайта на Маги Пашова www.naturelita.com