Това е нашата гатанка за баницата и надолу ще опитам да обясня смисъла й.

15
Снимка ИВО ХАДЖИМИШЕВ

Да си представим как баницата влиза при царя. Царете от приказките, за разлика от демократичните конституционни монархии от наше време, са все такива: намръщени, несправедливи и наследствено обременени. По-намръщени от тях могат да са само главните им церемониалмайстори.

Тъкмо той – церемониалмайсторът – протяга към неговото величество подагричните си ръце с тава баница. В тавата мазно жълтее някаква чорлава, но стегната спирала. Няма прибори: трябва да си вземе парче с ръка. Царят смътно си спомня, че наскоро е заповядал да измислят някоя съкровено-символична сцена, от която да излиза, че милее за народа – свидното си и палаво дете, но честта му е засегната и си казва да не пропусне утре да разпореди да отрежат главата на церемониалмайстора. Протяга гнусливо ръка, но в този момент

ароматът на баницата го удря в носа,

пръстите му конвулсивно стискат, няма и минута, баницата е ометена до шушка, церемониалмайсторът все пак е осъден на смърт, но за саботаж в полза на вража държава: умишлено е скривал този величествен връх на народния гений от закопнялата му за малки човешки радости царственост.

burza-banica

И се поваля отмалял царят на трона си, трогнат от своята възвишеност, а споменът за току-що изяденото мазно, горещо, безумно вкусно, пръхкаво, ронливо, цапащо нещо, макар и мъчително, прокарва през магмата на божествения му произход чувство за ситост и вредно добродушие.

Прощава на клетия церемониалмайстор и той просълзен си мисли, че парчето баница, което без никакви угризения е откраднал още в кухнята, няма да е последното.

Опитайте и вие парче баница и ще видите, че благодушно ще простите

на жена си всички диаманти и палта от норки, за които е мечтала някога пред вас.

Няма празник или тържество у нас, които да минат без баница. Нашите майки и съпруги ни изгонват от кухните си и ги точат сериозно, с чувство за ежедневно тайнство. Гледката си струва: разточват парче тесто, което преди малко така съсредоточено и яростно са блъскали и били о плотовете си, че всички ние си мислим с тревога как някой път ще им свърши брашното и ще им хрумне да се захванат с нас… Мятат го с неуловимо движение във въздуха, после още един път и се издува тънък като хартия лист, и го завъртат за последно, вече над главата си, та в кухнята плувва нещо с големината на чаршаф и кротко каца на масата.

Българките, нашите съпруги, майки, сестри, дъщери, са красиви и ние си го знаем. Ние сме попривикнали на тази красота, даже леко сме се овъглили от нея… често сме мургави… но да видиш жена си, която изведнъж, разгорещена и сериозна, се превръща във фигура от нос на каравела и зад нея се издува платното и сякаш кухнята ще отплува… жегва ни нещо… не искаме да останем сами… толкова красота ни е дадена…

Нататък са плънки – традиционните са сирене, спанак, праз, тиква с орехи, месо с лук и гъби. Отделно има сладка млечна баница. И още двайсетина вида.

Много такива почти ветроходни платна се напластяват едно върху друго с плънка помежду им, навиват се на рула, изпичат се…

Разбира се, има и готови кори… и с тях също се получават чудесни баници…

Може пък да ги точиш с точилката, може да теглиш и усукваш тестото… – резултатът винаги е превъзходен…

Баницата много трудно може да се сбърка…

достатъчен е темперамент и усет за живота… както не може и да не се хареса.

Помните ли още царедвореца? Сега като знаете какво е баница, разбирате вече, че той ще даде живота си за царя, такава му е работата на човечеца, но как да не си открадне едно такова нещо като баницата и да не си я хапне за здравето на царщината? Че то е противно на човешката природа! Такова е тежкото бреме на царете… Благословените с баница живеят по други правила.

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара