Свикнали сме да свързваме значението на думата „бал” повече със съвременните абитуриентски балове, както и с традиционния Виенски бал в София. Малко обаче се говори за истинските български балове – тези по царско време. Техен основоположник е младият княз Александър Батенберг, който е коронован за български владетел само няколко месеца, след като навършва 22 години. В края на същата 1879 г., знаменателна за него и за България година, в импровизирания дворец на княза се провежда новогодишен бал. Той е само за Батенберг и за служителите и придворните му.
Атмосферата е уютна, благодарение на първата по нашите земи елха, сложена в залата. Дръвчето е украсено със свещи, а под него са наредени подаръци, купени от различни европейски градове, както и сладкиши по образец на известните щолен. Относно първия княжески дворец, той е не къде да е, а в сградата на бившия турски конак. Причината за избор на тази сграда е прозаична – в тогавашна София, която все още е без своите знакови сгради и е недоразвита като инфраструктура, за момента е нямало друго подходящо здание.
Ремонтът на конака,
който трябва да се превърне в княжески дворец за отрицателно време, се е извършил под ръководство на съпругата на княз Александър Дондуков Корсаков. Още на първия голям бал гостите могат да видят чудни за тогавашното българско общество нововъведения в двореца. Този бал се провежда по-малко от месец след новогодишния бал на „закрити врата“. Така, почти две години от Освобождението ни, българите (или поне отделни щастливци от тях) и българският княз са вече готови за своя първи светски бал!
„Във възкръсналата ни държава всичко е започнато отначало, нещо съвсем ново – за бита и нравите на българина – е и този плахо промъкнал се януарски бал. Плахо са се промъквали към двореца и подбраните столичани: неопитни държавници, множество млади офицери, по-първи чиновници на управлението. И няколко българки – съпруги и дъщери, сестри, племеннички на поканените за бала”, пише за паметната снежна вечер в книгата „Първите българки“ Кирил Божилов.
Гостите биват посрещнати от княжески пажове, след което в „палата“ ги въвеждат княжеските адютанти.
На бала идват 116 души, от които дамите са само 23.
Българките са едва 10.
В чест на бала залите били украсени. От таваните висели разкошни позлатени полилеи и огромни огледала. Нежните пердета от муселин обаче били закачени без корнизи. Подът е бил „облечен” в паркет. По време на бала този под ще преживее нещо нечувано за пръв път – танцувалнототропане на краката на почетните гости.
Между валсовете има кадрил, а тук-там – и руска мазурка, в чест на страната-освободител. Най-накрая – следва хоро.
„На парадното стълбище им подава ръка лично князът – със своята „тържествующа младост и артистичен вкус“. Висок и мъжествен, строен, в „драгунската униформа на офицер, с наивно любопитство“, разказва още Божилов.
Князът се славел с танцувалните си умения. Българите са съвсем неопитни в танците. Но Батенберг запазва самообладание на това първо изпитание на неговите поданици. Той обменя любезни реплики с всички присъстващи, макар че в този период е вътрешно неспокоен и мнителен по политически причини.
Младият княз е решен да внесе нов порядък – той ще помоли една от дипломатическите съпруги да научи българските гости на танцувални умения за бъдещи събития.
Една от българките, които изпъкват още на първия светски бал с умението да танцуват кадрил и с цялостна светска осанка, е Мария Бурмова. Тя е съпруга на първия български премиер на княжеството – Тодор Бурмов. Има и предишен опит с присъствието на европейски бал – в руското посолство в Цариград! Върху Бурмова пада княжеският избор за дама на откриващия танц. Друга ярка женска особа на бала е Анастасия Головина, бесарабска българка с корени от Калофер, която впрочем е първата българска лекарка с диплома.
Българските офицери получават възможността на бала да бъдат за пръв път с новите си елегантни униформи, ще отбележи Божилов.
А балните облекла на жените?
Специалисти посочват, че в този период женските облекла вече са били олекотени като материя и кройка, талията е била повдигната, понякога е имало и шлейф. По това време в София вече са започнали да се появяват т.нар. „модисти”, които са били носители на европейската мода у нас. За направа на тоалетите се използват сатенирана коприна, тюл, мъниста, дантели. Относно женските облекла на бала, очевидно е царяло многообразие. „Тоалетите – „каквото е могло“; значи – и в „прости вълнени рокли“. Открояват се и по-богати и елегантни – копринени рокли с шлейфове. Най-изящният тоалет – на госпожа Паренсова (пък на – князът дори не я поканил да танцува с него…).”
Каква е причината за отказа на княза да танцува с Паренсова ли? Батенберг всъщност е сърдит на военния си министър Пьотър Паренсов за техен по-ранен спор.
В съседна стая на танцувалната зала има нещо като бюфет, на който гостите могат да си вземат чай. По-късно през нощта започва и официалната вечеря – множество „студени ястия, сладка“, услаждащо се на гостите шампанско и бургундско вино, пише Божилов. След вечерята, вече малко позамаяните гости се хващат на хоро. Константин Иречек, ироничен наблюдател на събитията, ще отбележи, че от хорото една дъска на паркета дори се била цепнала.
Гостите напускат бала чак около три часа сутринта.
А следващите балове?
Само 11 дни по-късно идва време за нов – „по-великолепен“ от първия и с „по-бляскави тоалети“ според спомени на съвременници. Но Константин Иречек отново ще е безпощаден към българските нрави в наблюденията си за скорострелно „разграбения“ от гостите бюфет на същия бал.
„Балабанов (б.а. културолога и именит професор Александър Балабанов) изяде цяла щука. Трайкович (б.а. тогавшният кмет на София) ядеше с ръце…“.
Все пак съвсем не всичко е комично. Само седмица след бала в княжеския дворец се провежда първият бал в частна къща. Това е домът на 35-годишния д-р Димитър Моллов. Сградата съществува в София и до днес, тогава е била единствената на площад Народно събрание. По-късно, на мястото на двора на къщата ще издигнат паметника „Цар Освободител“.
Балът в къщата на Моллов е с благотворителна цел – за сираци и бедни деца. Организиран е от Софийското благотворително дружество. В комитета участват видни наши българки, много от които – съпруги на лекари. Сред тях например, освен домакинята, съпругата на д-р Моллов, са Ефросина Бонева, съпруга на главния военен лекар Константин Бонев; съпругата на д-р Сава Мирков, софийски военен лекар. В източниците тези жени са споменати основно чрез фамилиите на съпрузите си, а не чрез личните им имена.
Тържеството е уважено и от самия княз,
който открива вечерта с танц с Ефросина Бонева. За разлика от някои други българки, „топчестата“, но „жива“ Ефросина знае добре немски, както и руски език. Князът, който прави и щедро дарение, не пропуска нито един танц, но си тръгва рано – към 11 часа вечерта.
На бала е събрана впечатляващата сума от пет хиляди франка (по това време у нас официалната валута е франкът). След това в медиите се появяват и критични материали с теза, че комитетът бил твърде старателен в събирането на средства.
Постепенно балът като вид събитие ще се превърне в практика в страната, включително в Пловдив. Ще има и критики спрямо баловете, че в други страни не се клюкарства в такава силна степен, както на нашите балове. Дамите ще се обличат все по-елегантно.
Както отбелязва Петя Александрова, зимите след Освобождението никога повече няма да бъдат същите. Те вече са време за организиране на т.нар. журове, вечеринки, дори – на маскени балове. Зимата „изобилствала от балове и танцувални вечери, заради които от странство пристигали пълни файтони с оранжерийни цветя, както и дребни изненади за дамите, които ще се отличат в котильона (б.а. вид танц) или кадрила.
0 Коментара