Държа в ръцете си кафяв книжен плик и още преди да го отворя, зная, че ще го запазя заради нарисуваното там куче и доброто пожелание. Развълнувана, изваждам една по една красивите книжки на Мила Попнеделева със светли и картинни корици, които ме приканват да ги разлистя. Отличителната им хартия погалва върховете на пръстите ми, а по детски написаните букви връщат мислите ми назад във времето. Залавям се да чета, но погледът ми все шари по многото пъстри и черно-бели рисунки, с “подскачащи” около им думи, които ненатрапчиво допълват и продължават текста на авторката – илюстратор.
Изживените и разказани от нея с много въображение случки навярно карат малките читатели да любопитстват и да се усмихват като мен, докато научават за приключенията на неуморимото малко момче (Боби – син на авторката). Тъкмо неговите страхове от тъмнината дават на Мила идеята за първата й детска книжка – “Шумоленето” (2009 г.), която е номинирана за националната награда “Христо Г. Данов” в категорията “Издания за деца” през 2010 година.
Начинът, по който Боби се е хранил, докато расте, води до написването на “Приказка просто така, прасешка при това” (2011 г.), която е с номинация за същата награда през 2012, а през миналата година излиза на пазара и в аудиовариант.
Неразбираемите детски анимации и счупването на момчешкото краче са вдъхновили появата на “Страшна книга” (2012 г.), представена изцяло в черно-бели цветове. После идва ред на книжката “Веломаратон”, в която въображението на малките читатели им дава правото сами да се преобразят в разказвачи. Книжките “Ми не ми се спи” и “Дакел, не!, или мечките 2”, истинско пиршество за очите ми, са за веселите истории на едно мечо семейство, чиито преживявания насочват детското внимание към живота на хората и света, който го заобикаля.
Илюстрираният труд на мама Мечка; едва доловимото й понякога желание да се скрие от лудориите на Мечо; трудните й преживелици с немирния дакел, докато се опитва да опази зимния сън на семейството си; загатната умора на татко Мечо, винаги готов за оживяващи приключения; любовта помежду им, допълнени с още рисунки, въпроси и пояснения, са все неща, които възпитават детето. Незабелязано му помагат да реагира на доброто, красивото и правилното, на топлотата в човешките отношения и на значението на разбирателството в семейството.
Поетичният текст в книжките на Мила, наивните по детски рисунки, ярко запомнящите се цветни илюстрации и вмъкнатите с детски почерк други нейни думи, се омесват като вкусните меденки на мама Мечка в едно неделимо и усмихнато цяло. Заради силната отдаденост и любов на авторката към децата, желанието й да ги насърчи да мислят, учат, знаят, фантазират и търсят красивото навсякъде около себе си, книжките й се четат с удоволствие както от тях, така и от възрастни.
Мила Попнеделева-Генова, която завършва Националната художествена академия със специалност “Книга и печатна графика”, членува в СБХ и има зад гърба си самостоятелни изложби, авторски куклени спектакли и представяния, не спира да илюстрира освен свои и други книги. Нейни са оформлението и илюстрациите на Учебник на дружество „Знание”; на книгата “Седем начина да увиеш сари около тялото си” от Тодора Радева; на ”Врабчето Фрикасе” от Деница Иванова; “Бамбо велосипедист”; “Заекът и неговата мечта” от Мария Донева; на “Букви опашати” и “Цифри непознати” от Живка Шопова; “Вълшебна книжка” от Светла Иванова и Mornig, Zora by Krassi Harwell.
Първата детска книжка на Мила “Шумоленето” е преведена на турски език със заглавие Hisirti от престижното издателство Nesin Yayinevi и се радва на успех сред малките читатели от южната ни съседка, които не спират да й пишат писма. Авторката – илюстратор има собствен блог, където можете да научите последните новини за нея и останалите чудни неща, които сътворява трептящият свят на сънищата й.
0 Коментара