Тези редове пиша по време на дълъг престой на летището в Доха. Очаква ме кратка почивка, от която наистина имам нужда, защото мисля, че прекрачих границата на класическия burn out още в средата на месец май. Тогава реших, че след като свърша цялата работа по второто тримесечие на годината, ще замина далече. Обещах на близките си, че ще оставя лаптопа у дома, но щом четете това – явно не съм си спазила обещанието. Имате пълно основания да не ми се доверявате.
Но пък и затова тази статия няма да е за това как да свършите по-лесно работата си благодарение на технологиите, тя ще е за това как да си починете по-добре чрез тях.
Трябва да призная, че подготвяйки се за тази ваканция, не се поколебах да напиша на хотела, че никъде не съм открила подробна информация за wi-fi достъпа на различните точки в комплекса, включително плажната ивица, а това ми е много важно. Получих следния отговор, който ви превеждам дословно: „Скъпа г-жо Славчева, никой досега не ни беше искал толкова подробна информация за качеството на интернета на територията на комплекса. Сигурно, защото хората идват тук да почиват. Съветваме ви да последвате техния пример – няма да съжалявате. Иначе достъпът до интернет е навсякъде на територията на хотела. Неограничено.“
Сигурна съм, че и вие усещате сарказма в тези думи. Но пък те ме мотивираха да се настроя позитивно, да сложа джапанките в куфара и да се подготвя за моментите, в които няма да имам достъп до неограничените възможности и дебри на интернеДИТЕ.
Задължителната подготовка
Както и друг път съм казвала и с риск да се повторя за заклетите фенове на моята рубрика, малко параноя никога не е излишна – затова ме послушайте и винаги правете снимки на телефона си на важните документи, с които пътувате: лична карта, паспорт, дори шофьорска книжка; билети и т.н. Всичко, което може да изгубите, да ви бъде откраднато, да изпуснете в шахтата на асансьор в последния момент (Да, има винаги малко пространство, между което лична карта минава без проблем; казвам го от опит; и пак от опит – дори най-любезните служители на света няма да отидат да я вадят или търсят).
Слънце в косите, музика в ушите
Чувала съм, че има хора, които не обичат да слушат музика. Постоянният шум ги дразни. Не ги разбирам. Дори в някаква степен ги смятам за плебс и съм склонна всячески да ги дискриминирам. Аз, очевидно, не съм от тях. Не си представям живота, деня си, вечерта си и заспиването дори без музика. Леко депресивна, донякъде меланхолична – музиката, която отразява мен в цялата ми прелест.
Затова и преди пътуване винаги, ама винаги създавам огромна плейлиста в Deezer. Това е любимото ми приложение. Единствено липсата на култовата българска ню уейв група „Нова Генерация“ ми пречи да кажа, че това е съвършената апликация. Най-хубавата част е не само, че си създаваш настроение чрез твоята си музика, без реклами и прекъсвания, а и че можеш да свалиш цялата си плейлиста и да я слушаш, дори когато си офлайн. В България сме свикнали на изключително добро покритие. Мобилният интернет е евтин, а безжична безплатна мрежа има почти навсякъде. Когато обаче си на другия край на света и нямаш тази екстра – функцията е наистина безценна. Да не говорим колко удобно е в самолета. Първо те предпазва от завързване на нежелани контакти със седящите до теб, а второ дългите полети (а и кратките са къде-къде по приятни).
Другото ми голямо откритие са аудиoкнигите и Storytel.
Трябва да призная, че бях доста скептична. Този скептицизъм дойде от възможността да прослушам моменти от книгите, когато свалих приложението. Като всеки наистина начинаещ започнах да прослушвам книги, които вече бях чела. За да видя дали е същото и какво въобще е усещането. Ами не е същото. Аз вече съм създала тези гласове в главата си. Прочела съм ги под собствена режисура и представа. Получи се нещо като да прочетеш книгата и след това да гледаш филма. Няма как да избягаш от клишето „Ама книгата е много по-хубава“. Когато обаче се престраших да слушам автори, които никога не съм чела – ето тогава дойде голямата любов. Абсолютно препоръчвам. А и да не забравим големия плюс – също можеш да сваляш избрани книги, които да слушаш офлайн.
И накрая да не си помислите, че ходя като някакъв киборг на плажа целия в жици, кабели, слушалки и няколко допълнителни батерии – да знаете, че съм се заредила и с последните двa броя на „Жената днес“ и на култовото списание Monocle. За да видя как почиват обикновените хора, които нямат нужда от зарядно, контакт и wi-fi, за да се чувстват пълноценни.
0 Коментара