Смутена, крехка и нежна, жената може да промълви на мъжа: „Бременна съм!“ С едно особено озарение. Може да го каже гневно и яростно. Вестта може да се съобщи и по телефона или чрез писмо. Общо взето, не са много начините мъжът да научи за сътворения от двамата живот. Но по колко начини реагира мъжът, когато бебето е нежелано? Когато е избран абортът? Остава ли безразличен? Сам ли взема това решение? Или застава против намеренията на жената?
Обикновено след като узнае за зачатието, мъжът е изненадан. И развълнуван. Чувствува се поласкан и горд. После може да усети приливи на умиление и нежност. Ала не е изключено веднага след приливите да дойдат и… отливите. След противоречиви размисли или като внезапен порив може да се оттегли от бащинството си. И поради ред причини да обяви аборта за единствен изход.
Един добър изход от неблагоприятна ситуация. Нежененият мъж го избира, за
да не попадне в брачния „капан“.
Ако не намери красноречиви доводи или срещне упоритото желание да се запази бебето, той пак се „измъква“. Направо изчезва. Просто преминава от състояние на силни влечения и страсти към състояние на безразличие. Зачатието е извън него. „Да се оправя сама! Винаги съм я питал сигурна ли е, че няма опасност да забременее, а тя все казваше да бъда спокоен. Кой й е крив сега – сама си е виновна!“ (Р. В., 25 год.) „Откъде мога да знам, че бебето е точно от мен?! Два месеца бях на спортен лагер. Връщам се и хоп – тя ми приплаква, че е бременна… Казах й час по-скоро да го махне!“ (П. М., 23 год.) „За втори път ми се случва да ме „натапят“ по този баламски начин. И то със съвсем случайни мадами, но не им се хванах…“ (О. Г., 27 год.) „Нямам и намерение да се женя за всяка, която в един прекрасен ден ми заяви, че е бременна. Нали така?!…“ (Бр. Н., 26 год.).
Други мъже, също
неженени, не одобряват аборта.
Заради любовта. Заради всичко онова, което двамата са един за друг. Чувстват се длъжни да опазят създадения живот. „Като разбрах, че е бременна, веднага я представих на родителите си и се оженихме.“ (И. В., 24 год.) „Въпросът за аборт въобще не е поставян. Обичаме се, повече от три години сме заедно – съвсем естествено е да се съберем.“ (Р. Б., 25 год.)
Някои мъже, независимо че са против аборта, понякога се оставят и да ги разколебаят. „По принцип не одобрявам да се прави аборт, но и двамата нямаме друг избор. Получи се случайно това бебе. От колегиалност й предложих да се оженим. Обаче тя отказа. Явно, не се обичаме чак дотам, та да се оженим!“ (Ст. И., 23 год.) „И на двамата ни предстоят държавни изпити, после – то се знае – разпределение в провинцията. Мислихме, премисляхме и решихме да отложим сватбата. “ (Кр. М., 24 год.).
И жененият мъж изживява колебания.
Прецизно се претеглят всички „за“ и „против“. Кантарът, който мери, вече са общите интереси на семейството. Взаимната обич, привързаност, загриженост. Но се случва и съпругата сама да вземе решението за аборт. Тогава уведоменият съпруг изслушва съображенията. Някои от мъжете бързо се присъединяват към мотивите на съпругата си. Те са приели, че нейно е правото да решава и действа. Но има мъже, които упорито се противопоставят. Те силно и искрено желаят повече деца. Някои очакват с нетърпение следващото дете да бъде непременно момче, други са убедени, че повече деца се възпитават по-правилно. Трети се надяват, че детето ще заздрави още повече семейните отношения. Ще възвърне позабравената нежност и хармония, може би. Те са решително против аборта, но не винаги успяват да се наложат. „Имаме две момчета. Жена ми не ще и да чуе за трето дете. Не й се оставало вкъщи, отново да се занимава с пелени и каши. Цял месец жестоко се карахме. Изнервих се до крайност. Накрая, то се знае – стана пак нейното…“ (А. П., 43 год.). „Без изобщо да знам, направила си жената аборта и после ми призна. Страхувала се, че ще я спра. Аз наистина побеснях. Имам трима братя и си живеем чудесно. Затуй искам повече деца в къщата си.“. (Вл. X., 39 год.).
Има мъже (вероятно са склонни към по-прецизен самоанализ), които се чувствуват повече или по-малко уязвими. Жената е пожелала категорично и непреклонно да се
разруши плодът от интимните им отношения.
И назависимо, че тези мъже успяват да прикрият огорченията и разочарованията си, абортът оставя сянка у тях. Отчуждава ги от жените им за известно време. Предизвиква недоверие, ревност. Понякога жената успява да внуши на мъжа чувството за вина. За болките и риска от аборта. „И до ден днешен не е преставала да ми натяква. По същия начин ме обвинява и за всички неуредици у дома.“ (Р. Т., 37 год.)
Интересно, склонен ли е мъжът да се съветва с някого какво решение да вземе? Обратно на жената, изключително рядко. Не се доверява на роднини и близки. Или защото не е готов да приеме мнение, различио от неговото, или защото е дискретен и толерантен към тайната на жената.
Независимо как му е съобщена тази тайна – свенливо и кротко или ядовито, правото на избор какво да правят понататък принадлежи и на двамата. Или поне би трябвало…
0 Коментара