Когато беше слънчево, Холи излизаше с измита глава на противопожарната стълба, сядаше там с рижавия си котарак на тигрови ивици и свиреше на китара, докато косата й съхнеше.
Холи Голайтли е онова изтънчено създание, което ни подарява Труман Капоти със „Закуска в „Тифани““. Холи. Тя е мания, тя е лицето, което погледите търсят сред тълпата, тя е тази, която с лекота ще оправи яката на сакото, ще се усмихне и ще скрие всичките си дълбоки светове зад тъмните очила, оказвайки само торнадо от елегантност, класа, изтънченост, красота, финес и вкус. И всичко това носи името Холи.
Момичето с перлите е магия по своя собствен начин. Загадъчната девойка е крехка и едновременно с това силна. Тя е притежател на онази елегантна сила, присъща за жените- голям характер и устойчивост, стегнати в малка черна рокля и скрити зад тъмните стъкла на очилата. Най- великолепното в перото на Капоти е маниерът, с който е изграден образът на приказната Голайтли. Тя се забавлява шумно в компанията на низ от наздравици с бренди и множество ниски, високи, слаби, дебели, плешиви и какви ли още не богаташи. За всички тя е изкушение, произведение на изкуството, жена – мистерия, тихо пристъпваща с котешка стъпка, галантно приказваща с всички по начин, който сякаш ласкае целия свят.
Единствен любезният и тих съсед от горния етаж успява да свали тъмните очила на Холи. На него тя казва толкова много, макар и до последно да остава закачлива и флиртуваща, лека като пеперуда, но прекрасна и приковаваща погледа и вземаща съзнанието. Мъжът, наричан Фред, заради приликата с брат й, разговаря с кокетната красавица за животите и световете, които хората имат зад гърба си, за брендито, което е по-вредно, но пък много по-хубаво от марихуаната, за детството, за парите, за амбициите и за всичко останало, което може да се изговори в бара на ъгъла, в спалнята, по стълбите в антрето, в таксито и в болничното легло. Според новия Фред в живота на младата Голайтли, тя е човек, който вземайки менюто в ресторанта, желае да поръча всичко и да опитва екзотични и различни вкусове, да пробва нови комбинации, без дори да прочете списъка с продукти.
В кокетните приказки с близкия й Фред тя разкрива леко и плахо своя вътрешен свят, в който клетките могат да бъдат красиви и подарени, но трябва винаги да остават празни, котките са възхитителни и нежни, подобно на блестящо бижу от най-специалното и уютно място на Земята – „Тифани“. Когато лошите чернилки проникнат в деня на Холи, когато се почувства самотна и нещастна, тя хваща такси и отива в „Тифани“- магазинът на Пето авеню, в който изтънчената девойка се чувства специална, защитена и спокойна, защото всички там са елегантни, добре облечени, изискани и любезни, блясъкът на бижутата приятно дразни окото от всеки ъгъл и чернилките остават навън пред вратата на бижутерийния магазин.
Труман Капоти създава един блестящ и лек, въпреки всичката си пълнота и непрекъснато комплициране, образ. Холи Голайтли е един малък роман сама по себе си. Би могло да се каже, че най- подходящата корица за този роман наистина е Одри Хепбърн, която претворява перлите и черните очила по начин, по който дори и киното започва да се вълнува от тази галантна и кокетна жена. „Закуска в „Тифани“ е среща с елегантността, която можем да обичаме, която ни става близка и желаем да прегърнем и погалим. Произведението е среща с Холи, от която можем да научим много, но най- вече това, че е важно да бъдем честни пред самите себе си. Голайтли предпочита да има рак, отколкото нечестно сърце. И това е важното. За всичко останало има бренди и таксита, които спират пред „Тифани“.
0 Коментара