Нашите сънища – най-дълбоко скритите ни желания, идеалното ни бъдеще – какво би бил животът без тях? Питали ли сте се дали подобни въпроси са просто семантика, или водят към по-дълбоки прозрения за нашите невронни механизми и несъзнаваното?
Снимка: pixabay
Отсъствие на сънища
Известно е, че повечето хора сънуват всяка нощ – ако мозъкът им функционира нормално, – но се наблюдават огромни разлики в способността им да си спомнят сънищата. Това е причината някои от нас да са убедени, че не сънуват. Обаче изследвания на пациенти, които буквално не сънуват поради увреждане на мозъка на определени места, дават интересна информация за природата на самите сънища.
Увреждане на предния мозък, който отговаря за пространствените ни способности и генерирането на образи (долен париетален лоб), може да доведе до неспособност на мозъка да влезе в серията от сънища. И това не е изненада, като се има предвид, че сънищата са изградени от образи. Обаче е интересно да отбележим, че при увреждане на област от бялото вещество в най-долната част на фронталните лобове, отговорни за мотивацията, сънищата отново спират.
Спомняне на сънища
Когато се събудим по време на високо активната фаза на БДО, имаме внезапното усещане за „превключване на скоростите“ и за събуждане по средата на сън. Тогава често казваме: „Тъкмо сънувах как…“.
За известно време паметта ни задържа съня съвсем ясно и си спомняме подробностите, но това скоро избледнява. Хората са много различни в способността си да си спомнят съдържанието на сънищата, пък и това не е съвършена наука. Но онези, които имат слаба памет за сънища, могат да приложат някои упражнения, които ще им помогнат:
Смята се, че страхът от кошмари, други тревоги или заблуди относно сънищата и несъзнаваното могат да блокират спомена за тях и това може да се преодолее, като научим колко полезни са сънищата и как кошмарите са възможност за лично изцеление чрез така необходимото емоционално освобождаване.
Реконструиране на съня
Социалната психология доказва, че хората ориентират познавателното си отношение към миналото според това как се чувстват в настоящето. При един експеримент двойки с неуспешни бракове не можели да си спомнят време, в което бракът им да е бил положителен, макар че разказите за дните около сватбата при повечето показвали, че тогава те са се чувствали много щастливи. Този конструкт може да е верен и за хората със слаба способност за запомняне на сънища.
Предполага се, че причината един сън да е трудно достъпен за сънувалия го е свързана с моментното му емоционално състояние.
Как по-добре да запомняме сънищата си?
Текстът е откъс от книгата „Психология. Приключения в човешкия ум“ от Крисчън Джабет, Джоана Гинсбърг. Книгата, която разкрива тайните на човешкия ум и осветява скритите причини да чувстваме, да мислим и да постъпваме по определен начин.
Тя изобилства както с примери от истинския живот и с информация за пионерите в психологията, така и с тестове, които ще ви разкрият как работи вашият мозък.
0 Коментара