Лукът - естествен враг на болестите!

Навярно лукът е най-старата зеленчукова култура – хората го отглеждат още от четвъртото хилядолетие преди новата ера. Негова родина е Средна и Мала Азия. Сварен в подсолена вода, той бил основна храна на най-бедното население. Известно е, че и за строителите на Хеопсовата пирамида – роби, Живели 3000 години преди новата ера, също е доставян лук в големи количества. Когато през II век от новата ера римският император Марк Аврелий предприел военен поход в Египет, той имал достатъчно добро самочувствие – преди това победил германските племена маркомани и квадри, а също и древните иранци – сарматите. Като попаднал обаче в тогавашна Юдея, от носещата се навсякъде миризма на лук и чесън, която била присъща за местните жители, на него му се повдигало. Легендата гласи, че той възкликнал: „О, маркомани! 0, квадри! 0, сармати! Тук намерих враг, още по-лош от вас!“

Лукьт наистина е враг, но на болестите, а не на хората. Древните народи знаели това и за тях той бил и храна, и лекарство. Лукът съдържа 8-14 на сто захари – фруктоза, захароза, малтоза, полизахарида инулин, белтъчини, витамин С, витамините В,, Вг, В6, Е, РР, а също пантотеноба киселина, ферменти, минерални соли (калий, фосфор, желязо и др.), фитонциди, които действат унищожително върху микробите на дизентерията, дифтерита и туберкулозата, както и спрямо стрептококи, трихомонади и други микроорганизми. Лукът съдържа етерично масло, което му придава специфичния аромат и лютивия вкус. И още серни и йодни съединения, органични киселини – особено ябълчена и лимонова.

Пресният лук възбужда апетита, запазва зъбите, подобрява зрението, засилва отделянето на храносмилателни сокове, стимулира отделянето на сперма, спомага за разбиването на бъбречни камъни. Ето защо се използва преди основната храна – в салати и като гарнитура към основното ястие. Действа благотворно и на сърдечносъдовата система.
Лукът се употребява при диабет, защото има слабо хипогликемично действие, приема се под формата на супа от печен лук.
При възпаление на червата, запек и хемороиди се взема по 1 чайна лъжичка пресен сок от лук 3 – 4 пъти на ден преди ядене.
Лукът е полезен и при хипертония и атеросклероза. Той намалява съдържанието на холестерин в кръвта.
За изхвърляне на кръглите глисти (аскариди, острици) се взема на гладен стомах по 1/3 до 1/2 чаша лукова запарка в продължение на 3 – 4 дни. За запарката се нарязва на ситно 1 средно голяма глава лук, залива се с 1 чаена чаша вряща вода и кисне 8-12 часа.
Сърбящи обриви по кожата, младежки пъпки, пигментни петна, лунички и брадавици се налагат с кашичка от прясно скълцан лук. Пресни изгаряния се покриват с кашичка от лук, която отслабва възпалителния процес и може да предотврати образуването на мехури.
Гнойни пъпки и рани се налагат с пропита със сок и кашичка от лук марля.
Мазолите омекват, ако се наложат с кашичка от печен лук и прясно мляко.
Против пърхот и за да добие косата сламено-златист оттенък, мие се с отвара, приготвена от шепа лукови люспи на чаша вода, които се варят 5-10 минути.
За укрепване на косата, при гнездовидна плешивост и за подобряване на растежа й 1 – 2 пъти седмично в кожата на главата се втрива сок или кашичка от лук. Отварата от лукови люспи действа по същия начин.
При грип, ангина и гнойни процеси в белите дробове се прави 3 пъти на ден за 10 – 15 минути инхалация от току-що приготвена кашичка от лук.
При грипозна хрема в ноздрите се слага 3 – 4 пъти на ден за 10 – 15 минути памук, напоен с пресен сок от лук.
При възпалителни процеси в ушите – същата рецепта.
Натъртени места се налагат с лук, скълцан със сол.
Неприятният мирис на лука се отстранява, като се сдъвче стръкче магданоз.
Бронхит, съпроводен с упорита суха кашлица, се влияе добре, ако се вземе скълцан лук, смесен поравно с мед. Дозата е 3 – 4 чаени лъжички на ден.
При полово безсилие е добре в храната да има повече лук.
Още през XI век известният философ и лекар Авицена е препоръчвал в лошата (или дълго съхранявана) питейна вода да се пускат обелки от лук – водата се пречиства и изчезва лошият й дъх.
Ако в хамбара има пшеница или ръж, между тях се слагат глави лук, те предпазват от червясване.
Лукът трябва да се избягва при язва, хроничен гастрит, ентероколити и колити, нефрит и вирусен хепатит (но при хроничен хепатит може да се употребява в малки количества).
Хората, които често употребяват лук, имат по-хубава кожа.
За свежест на кожата и предпазване от бръчки се прави маска на лицето и шията от скьлцан лук, смесен поравно с мед.