Преди години се случи нещо странно между мен и ягодите. Донесоха ми щайга прекрасни, презрели ягоди, които щяха да се развалят, ако не бъдат изядени начаса. Е, запретнахме ръкави с тогавашния ми приятел и бързо им видяхме сметката. След няколко часа обаче, се събудих от сладкия нощен сън – хъхреща и със свистящи дробове, едвам поемайки си въздух. Няколкоминутно чудене и почесване в крайна сметка доведе до пръст в гърлото и бързото аварийно освобождаване на стомахчето ми от ягодите. И тежкото заключение “Мдам… развих алергия към ягоди.”
В следващите години а хапнех повече от 3 ягодки – и се започваше същата история – астматиците ряпа да ядат пред мен! Ту косъмчетата ми бяха виновни, ту семенцата – все нещо предизвикваше алергичната реакция. А така да обичам ягоди….
Всеки път като посягах към ягодите, чаках онова издайническо гъделичкане в гърдите и гърлото, което беше предвестник на кризата и алармираше, че е време да спра.
И то се появяваше разбира се – послушно, всеки път. Нали го очаквах.
Преди известно време обаче реших, че е крайно време да скъсам тази илюзорна рамка. Отдавна не е тайна за никого твърдението, че алергиите имат психосоматична основа. Има и изследвания, които доказват емоционалната неустойчивост на алергичните хора, чието детство изглеждало изпълнено с тежки емоционални проблеми. Организмът реагира цялостно на емоциите. Когато е застрашено физически или психически, тялото реагира, мобилизирайки всички защитни сили. Знае се, че сантименталните разочарования, самотата, неуспехите, които са си сериозни психологически удари могат да причинят прояви на алергична реакция.
Нямам много ярък спомен какви са били емоциите ми спрямо това конкретно момче с което имах връзка тогава, и с когото споделих ягодите. Помня, че не го приемах много и откровено го осъждах за липсата на образование, интелект, съобразителност и други умения… Помня детството, изпълнено с предизвикателства и големи учители, помня, че в онези ранни години се чувствах необичана, бях много агресивна към себе си и другите, неприемаща, осъждаща, изпълнена с вина и комплекси.
О, колко много ви благодаря скъпи ягодки! Цели 15 години ми трябваха да разбера какво ми казвате! Явно най-сетне пораснах. Разбрах.
Излекувах се. Реших, че ягодите са най-добрият ми приятел.
Приех ги, обгърнах ги с любов, помолих и аз да бъда приета. И най-вече – доста повече обичам и вярвам в себе си, отколкото в онези крехки 20-тина години. Толкова много се промених от тогава, минах през какво ли не, през девет планини в десета, станах нов човек, преродих се, започнах да живея…
Пиша този текст, сладко похапвайки ароматни ягоди. За пореден път в последните седмици.
Какво искам да ви кажа ли? Знаете си – всичко, абсолютно всичко е във вашите ръце.
И най-големият лечител сте вие самите.
Порастването, емоционалната свобода, духовното разгръщане, разбирането, приемането, безусловната любов – всичко това приложено в действието, в живота вече става изживяна, интегрирана мъдрост. И когато стане естествена и непринудено, интуитивно прилагана във всеки момент от живота, то вече сме пораснали.. за изцелението, за успеха, за изобилието, за здравето, за младостта и дълголетието – за всичко. Една е красивата и проста истина за всичко това и е неизменен Вселенски закон. Веднъж ако го овладеем – можем да го прилагаме във всеки един аспект от живота, със същия принцип и “формула”. Започнеш ли съзнателно да работиш с Вселенските закони, да уважаваш, цениш и обичаш себе си, “другите”, опознаеш ли дебрите на своята душевност, емоционалност, физика, психика – ти управляваш своята реалност.
Помните ли как ви разказвах за преживяванията и терзанията по повод паразитите? Е, същото е и с алергиите. Вселената е пълна с потенциали, и всеки един от тях вече се е случил в спиралата на безкрайността. От нас зависи кой потенциал (или времева линия ако предпочитате) ще изберем и преживеем сега. Аз вече избрах! А пък ако някой път се отплесна – винаги ще има едни усмихнати, червени ягодки, които да ми припомнят, че има и други варианти.
Източник: Свой избор
0 Коментара