Той спря волгата и, отсечено козирувайки, помоли да му покажат документите за право на шофиране.
– Защо? – искрено се зачуди тя,
– Нарушихте правилото на уличното движение.
– Кой ви каза?
– Сам видях. Дайте, чакам ви..
– Откъде накъде ще си дам документите на съвсем непознат човек!
– Работя в КАТ и имам право да проверявам шофьорските документи.
– А откъде да знам, че работите в КАТ?
– Не виждате ли униформата ми?
– А пък вие не знаете ли, че понякога униформата мами. Спомням си, преди десетина години приятелката ми се запозна с един военен…
– Не ме занимавайте с приказки, а си дайте документите.
– Исках само да ви кажа, че не винаги може да се вярва на униформата. – Тогава да Ви покажа служебното си удостоверение.
– Да. Това е вече друго нещо. Я да видя… Така… Значи вие сте Н. К. Коткин?
– Кожкин.
– Таки ли? Тук буквата „ж“ е написана като „т“. Добре, да предположим, че сте Кожкин. Но иа снимката миого-много не си приличате.
– Не знам. Може би защото съм без фуражка.
– Я си свалете фуражката… Така, изправете се малко, обърнете лицето си към мен. Да, имате нещо общо… Отдавна ли сте се снимали?
– Преди седем години. .
– Личи си. Между впрочем на младини сте били по-симпатичен.
– Стига вече! Върнете ми удостоверението.
– Защо се нервирате? Ако то е истинско, няма от какво да се страхувате.
– Нямам време. На работа съм.
– Вие пък какво мислите? Да не би аз да имам много време? Сега отивам на пазар, след това при шивачката, трябва да посетя болната си леля, да се обадя на мъжа си по телефона, после…
– Много ви моля, дайте си документите. Вижте колко коли са се натрупали заради Вас.
– Как така заради мен. Да не би аз да съм ви спряла?
– Добре, де! Нека да е заради мене. Моля ви, върнете ми удостоверението. Повече няма да ви задържам!
– Така да е! Вземете си книжата и не нарушавайте повече правилата на уличното движение.
0 Коментара