Станчо Хралупов нахлу в спалнята на жена си: косата му беше разрошена, а лявата му ръка леко потрепваше.
– Стела! – викна той.
– Що? – втрещи се младата му съпруга.
– Реших да убия Варадинов! Стела закри лицето си.
– Станко, недей!
– Защо, защо го защищаваш, Стела?
– Аз го обикнах, Станчо!…
– Варадинов?! Този втрри Дон Жуан!
– Да, въпреки всичко… Той се промуши в сърцето ми. Пощади го!
– Не! Решил съм да го ликвидирам. О, краят му ще бъде жесток!
– Станчо, мислиш ли какво говориш? Кому е нужен такъв печален завършек?
– Нека!
Стела прегърна коленете на мъжа си:
– Не бъди жесток!
– Стела, опитай се да забравиш Варадинов. Аз също имам вина…
Но правото е на моя страна!
– Станчо, още веднъж те моля – не го убивай!
– Разбери ме, Стела! Оти-вам!..
– Станчо, вразуми се!
– Присъдата му е произнесена!
– Мнозина ще те осъдят!
– Тяхна си работа.
Стела се отпусна на килима и зарида.
Писателят Станчо Хралупов отиде на бюрото си и довърши разказа „Старият любовник“. Главният герой на разказа Варадинов, който бе станал любим образ на съпругата му, загина при автомобилна катастрофа.
0 Коментара