Дядовците и бабите често водят децата в детската градина, в алианса, на кино, разказват им приказки, отговарят на въпросите им или пък ги разхождат в парка. Те са по-спокойни и търпеливи и най-важното – с повече свобод-но време от майките и бащите.

Един такъв дядо се е сетил да запише словесните бисери на своите внуци.

Една пролетна привечер с Ники отидохме на разходка в гората.

– Виж колко е хубаво тук!… Пилетата пеят ли, пеят – му обяснявах и започнах да заничам по клоните, за да му покажа някой от певците. – Тъй както пеят, те така и ще заспят.

– А няма ли да гледат по телевизията детския час? – ме запита момчето.

****

Като се завърнах от едно по-продължително пътуване из страната, запитах по-малкия внук:

– От какво беше болен?

– От карантина.

****

Тръгнахме с Ники на пазар. Взехме празните лимонадени шишета, измихме ги и ги наредихме в антрето. Като ги слагахме в торбите, върху мозайката, където бяха стояли, оставаха малки водни колелца.

– Гледай, гледай, дядо! – посочи ми с показал чето си водните следи детето. – Шишетата са си направили стъпки!

***

Настъпи зимата. По-малкият внук веднcж така запухтя към стъклото на прозореца, че по него започнаха да се отбелязват влажни кръгчета.

– Бабо, виж… Аз съм чайник.

***

Улици и къщи са сковани от декемврийския студ. Бойко е на разходка с нас. Разговаряме за лошото време, а той казва:

– Колко е студено… Усмивката ми ще замръзне!

* * *

Разговаряме с Ники за Космоса.

– Първи съветският космонавт Гагарин е летял там – обясни баба му. – А на Луната първи са стъпили американците.

– Не е вярно бабо! – Първи на Луната са отишли българите! – поправи я момчето. – С Ян Бибиян!

* * *

Говорим за черешовото топче. Баба Катя разказва за първата пушка, оповестила Априлскотб въстание в Копривщица, за войните преди и след Освобождението и че в тях са загинали хиляди хора.

– Войната е страшно нещо – заключих аз.

– Войната е безсмислица! – добави бабата.

– Войната е една умревка! – сложи капак на всичко Ники.

***

– Ники, от няколко дена си станал много непослушен – му казах аз. – Ако се държиш така в детската градина, ще те изключат.

– Аз да не съм котлон, че да ме изключват?!

* * *

Навън задуха силен вятър. Един от прозорците се блъсна така, че едва не се счупи. Явно бе, че имаше виновник за това.

– Аз ще го накажа този непослушен вятър. Ще му издърпам ушите!

– Ще му отрежем и дърветата, че да няма какво да духа – ме допълни Ники.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара