Людмила Филипова е една от най-популярните и четени български писателки, чиито книги са преиздавани многократно в големи тиражи.

Автор е на „Анатомия на илюзиите“ (2006), „Червено злато“ (2007), „Стъклени съдби“ (2008), „Мастиленият лабиринт“ (2009), „Антихтонът на Данте“ (2010), „Аномалия“ (2011), „Печатна грешка“ (2012), „Където се раждат ангелите“ (2013), „Войната на буквите“ (2014) и документалната книга „Пътуване до Края на света“ (2015), „Смисълът“ (2017). Някои от творбите й са преведени и издадени в Америка, Русия, Сърбия, Гърция, Румъния, Кипър и Турция. По три от романите се разработват международни филмови продукции. National Geographic засне и излъчи документален филм с участието на Людмила Филипова по романа ѝ „Мастиленият лабиринт“. Има номинации в престижни международни литературни конкурси.

Живеем в безпрецедентна ситуация – пандемия от коронавирус, която спря света и затвори всички ни. Кое е чувството, което най-силно изпитваш?

Тъга, когато виждам, че има хора, които не искат да разберат сериозността на пандемията, която едва започваме да ограничаваме в света, единствено благодарение на извънредните и невиждани глобални мерки за изолация, но и след стотици хиляди жертви. Вече помага и високата степен на информираност как да предпазим себе си и околните и развиването на нови навици за безопасност. Боли ме от хората, които се подиграват на смъртта и жертвите от пандемията, както и от онези, които подстрекават към бунтарство във време, в което всички трябва да сме обединени. Натъжава ме как някои хора пренебрегват заплахата от Covid-19 и атакуват  мерките за изолация. А тъкмо те могат да ни предпазят в пандемията с жестоки размери: 4,168,677 вече доказано заразени, 283 200 загинали (лабораторно доказани) до 10.05.2020 г. (когато четете това цифрите ще са нараснали), десетки хиляди едва дишат в този момент в болниците – всичко това само за 4 месеца, и то при невиждани от век мерки за изолация, предпазване и карантини. И това е началото, защото епидемията ще продължи поне до 2021 г. (2022, ако няма масова ваксинация). Може да сравним горните данни с тоталния брой загинали например от свински грип (най-опасният за времето ни), които са за период от повече от година – 285 000 жертви (лабораторно доказани) и то без никакви официално взети предпазни мерки и изолация (което потвърждава информацията, че свинският грип е поне 10 пъти по-малко смъртоносен от Covid-19).

В САЩ се вайкаха доскоро, че сезонният грип миналата година взел рекордните в историята им 80 000 жертви за повече от 12 месеца – а днес жертвите на Covid-19 там минаха тази бройка само за месец, защото пренебрегнаха заплахата.

Боли ме, че вместо да оценим високо навременните и добри мерки, взети у нас, благодарение на които в България не виждаме най-страшното –  заплахата се подценява, а хората, които се опитват да ни опазят, са обиждани и нападани. Боли ме заради онези, които използват ситуацията за печелене на лични дивиденти, яхвайки недоволството на хората към каквото и да е. Боли ме от хората, които дезинформират, за да се изтъкнат, популяризират или лично да спечелят с вредни за обществото послания и позиции. Натъжават ме онези, които се правят на интересни и псевдогерои със снимки и постове как не им пука. Натъжава ме масовото безпосочно мрънкане за всичко в името да се мрънка в момент, в който трябва да сме малко дисциплинирани и смирени. Само малко и за малко. Колкото повече не спазваме дисциплина, толкова опасният период ще е по-дълъг. Тъжно ми е, че има хора, които не спряха да се събират за забави, а децата ни да нямат право на училище заради нас, заради тях.

Радва ме обаче, че и гласовете на другите – отговорните, трезво мислещите, сърцатите – са повече и по-силни. Вълнувам се от това, че светът е обединен, макар и пред смъртна заплаха. Изпитвам благодарност към лекарите, полицаите, учителите, фармацевтите, касиерите, Националния оперативен щаб, Червения кръст и всички други на „първа линия“ за всичко, което правят за нас. А ние можем да им помогнем, като спазваме мерките и не се поддаваме на провокации от хора с лични интереси в противовес на обществените. Благодарна съм и на всички българи, които са отговорни. Всеки един от тях може да е спасил медик или възрастен човек. Вече и не само възрастни.

Зная, че се губят бизнеси и работа – и аз съм сред тях, защото вече почти никой не купува и публикува книги, не сме на заплата ние, писателите. Но всички ние в момента пишем световна история, в която засега в България сме победители заради добрите и навременни мерки и съвестта на мнозина.

Жалко, че за някои хора обаче статистиката става драма едва когато влезе в дома им. Да, вирусът ще мине през повечето ни, но това трябва да става последователно, за да ни поеме здравната система, която и без това е на ръба. Опасявам се, че заради разхлабването на изолацията може да се стигне до нов пик до седмици. Но ако продължим да спазваме колкото можем научените вече мерки, бихме го избегнали.

Физически сме затворници с маски, но те не пазят душата. Къде търсиш спасение, какво ти дава утеха и кураж?

Всяка преодоляна трудност обогатява душата. Мракът подсилва цветовете след него. Затварянето в света ни отваря нови светове – стига да се вгледаме.

Била съм и друг път в изолации. Например 2 месеца на Антарктика – повечето време в тежки бури – не само не можеш да излезеш, но нямаш интернет, медии, телефон, приложения – само работа, отговорности и четене на книги.

Била съм и 3 месеца тежко болна на легло през 2016 г. след усложнение от вирусна инфекция, далеч по-слаб вирус. Повечето вирусни инфекции могат да са опасни и за млад човек. Не виждам драма да поживеем малко изолирано.

Изолацията от време на време е даже полезна, защото ни връща към нас и близките ни, отключва и нови врати, помага ни да оценим какво имаме. Можем да се посветим на- време да се съхраним и развиваме за утрешния ден. За пандемията няма виновни, не е нужно да се бунтуваме срещу вятъра, да се нападаме един друг, да обвиняваме, да критикуваме нужното, но може да сме благодарни, че има много хора, които ни помагат с големи усилия да минем по-бързо и по-безболезнено през нея. И продължават.

Била съм изолирана и 4 месеца заради тежка бременност преди 14 г. Не виждам нищо фатално в изолацията, когато знаеш, че е за добро. Краят ще дойде, въпросът е как и какъв ще е той.

Не се отчайвам, защото знам, че всичко това е временно и струва животи. Само смъртта е вечна. Гледам да използвам времето си полезно, за неща, които ще са ми нужни и след изолацията. Например чета и слушам лекции в областта на астрофизиката (миналата година завърших с отличие магистратура по астрономия към ФзФ на СУ и още се занимавам с нея); в изолацията написах научна статия за конференция по астрофизика; правя проучвания по темите за предстоящия ми роман; гледам всеки ден да спортувам максимално вкъщи – съчетавам времето за спорт с гледане на няколко новинарски емисии и готвене; опитвам да поддържам здравословна форма, да се храня здравословно, да спазвам режим и дисциплина, която доказано помага на тялото и духа; грижа се за сина си, прекарваме повече време заедно и учим; за трите ми кучета; помагам на близки; изпробвам нови рецепти, чета книги и гледам добри филми.

Ситуацията по никакъв начин не помрачава живота ми, докато са здрави и живи близките и приятелите ми. И жертвата си струва, когато знам, че го правя за добро. Тъжно ми е, когато чуя, че някакви хора щели да полудеят изолирани за няколко дни и затова си правели партита с познати вкъщи. Не, няма да се побъркат, казвам го от опит, но биха придобили нови добри навици и духовни ценности. Нали реваха българи и за отворени църкви – духовността не се пази и учи там, а в най-големия храм – у дома, в сърцата и умовете ни, и в грижата ни към другите. Вече разхлабиха мерките заради натиска, но опасността остава да тиктака като скрита бомба у нас. Сега е въпрос вече на самоотговорност да се опазим. Ситуацията лесно може да излезе извън контрол. Възможно е да ни чакат още пикове – и у нас, и по света. В някои страни вирусът вече се завръща след отпускане на мерките.

Какво най-вече отнема от теб тази социална и физическа изолация? А какво ти дава?

Отнема ми срещите с приятели и близки, но пък си говорим повече по телефона; отнема ми участие и посещения на научни лекции и конференции, които толкова обичам и са ми нужни за работата, но пък чета повече; пътуванията и физическите разследвания по темите ми за новия ми роман, но това е временно; дава ми повече време с детето, за учене, четене, спорт, работа, мислене, разговори с близки по телефона, разходки с кучетата ми. Изолацията ни учи да ценим и най-малката капка от свободата, природата и близките ни.

Има ли урок, който научи – лично за себе си и за света, в който живеем?

Пандемия се очакваше рано или късно заради глобалното затопляне и замърсяване, както и заради глобализацията като цяло. Но няма да е единствена, ако всички не си вземем поука и не заживеем по-скромно, дисциплинирано и отговорно.

За много от тези въпроси и теми пиша в книгата си „Контактът“, издадена тази година. Още от времето, в което преживях тежките последици от далеч по-леки вирусни инфекции, вече взимам мерки всяка есен: ваксина, купуване на маски, дезинфектанти, избягване на излишни масови събирания в зимните месеци и т.н. Днес, разбира се, мерките трябва да са много по-сериозни и масови.

Covid-19 е най-голямата заплаха, с която се сблъскваме след Испанския грип през 1918 г. Пишем буквално история, която утре ще е в книги, филми и учебници. България взе едни от най-навременните и добри мерки и всички виждаме добрите резултати все още (възхищават ни се от много страни), но те лесно могат да излязат от контрол. За съжаление хулиганско настроени групи не виждат лично опасността и я пренебрегват, като настройват и други хора, натрупали недоволство по ред причини. Изненадах се как светът наистина може да се обедини пред заплахата, защото това е единственият ни шанс. Изненадах се и колко бързо може да се изчисти природата, ако се ограничим в консумацията си и движение/пътуване. Това само доказва, че ние сме причината за глобалното замърсяване с вредни емисии и глобално затопляне.

Може ли битката с коронавируса, начинът, по който се води и последствията от нея, да разбъркат моралната и ценностна координатна система, да променят представите ни за добро, лошо, смело, достойно…

Вече го наблюдаваме. Въпросът е можем ли да сме отговорни и загрижени и без смъртоносна заплаха. Надявам се, че повечето от нас могат. Иначе заплашваме само себе си, не планетата, не природата – те могат и без нас, но ние без тях не можем. Безотговорната, пресилена консумация и замърсяване ще доведе и до нови пандемии и климатични аномалии – трябва да сме готови, ако не се поучим. Всичко ще мине и сега, но е важно да помним. Да помним, че и ние сме уязвими, че природата е и над нас, защото се бяхме самозабравили в късогледа алчност и трупане на джаджи.

А ще ценим ли повече свободата и свободите си?

Да, поне в началото на времето, в което ще се върнем към нормалност. Вече сме го правили след Испанския грип. Ние сме част от природата. В нея оцеляват силните видове, които спазват законите й. Ако сме толкова слаби да не спазваме наложените изолационни и предпазни мерки днес и да не помним за тях утре, ще се озовем сред слабите видове. Ако го допуснем – пада ни се. Язък за отговорните сред нас. Природата не се грижи за всички индивиди, а само за силните и логичните. Мерките на хората за изолацията са, за да помогнат на тези от нас, които не са силни, които природата би убила иначе веднага заради нехайството и невежеството им – жалко, че не го осъзнават и оценяват. През Втората световна война войниците са носели на гръб магаретата си, но не защото много са ги обичали, а защото те не разбирали, че могат да стъпят на мина.

Ювал Ноа Харари казва: „Да, бурята ще отмине, човечеството ще оцелее, повечето от нас ще са живи – но ще населяваме един различен свят.Как си представяш този различен свят?

За този свят пиша в романите си „Контактът“ и „Смисълът“. Пак казвам, аз отдавна следя тенденциите и малко от случващото ме изненадва. Светът ще е различен, да. Но за кратко. После много хора отново ще започнат да мислят за презадоволяването си и отново ще се изправим пред този праг. Светът е преживял вече подобни пандемии и след тях е бил друг. Но за кратко, както сами се убедихме. Сега знаем със сигурност, че ние сме причина и за нещо още по-опасно – глобалното затопляне и замърсяване. Всички видяхме как месец след изолацията въздухът, водите, дивият живот, озонът, сеизмологията  – всичко се възстановява. Както и за пандемиите – само изолацията помага. Преди глобализацията на бубонната чума са й трябвали 100 г., за да стигне от Китай до Европа по „пътя на коприната“. На Covid-19 са били нужни 3 дни. Ако не си вземем поредната поука днес, ще дойде и друга пандемия, но може и да е по-страшна.

Ако трябва да нарисуваш, напишеш или изпееш утрешния ден – коя картина, песен, книга щеше да е?

Песента We are the World – и за днес, и за утре.

П.П. Отговорите са писани до 10 май 2020 г. До публикацията  ситуацията може да е коренно различна. Променя се всеки ден. И зависи от действията на всеки един от нас – от отговорността и от примера ни.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара