Точно се беше запролетило, каквото остана от джанките до магнолиите след мартенско-априлския сняг цъфтеше, а във фийда се появи жизнеутвърждаващ балкански коронавирус-вариант на Bella Ciao, създаден от напълно непознато в родината певческо дуо.

Радостта ни трая кратко, сви студ отново, а на вълните на внезапната популярност на певците Дац&Александар се възвиси вездесъщият ни премиер. По-точно той се възкачи, а като златни зрънца присъдружните му медии донадиха чест през „той слуша, той споделя, той е инфлуенсърът на България, до песен, вдъхновена от него, стана хит.”

Изненадата дойде от оттатък Вардар, където му поднесоха благодарностите си за популяризиране на тяхната си безспорно архинаходчива интерпретация на италианската партизанска песен.

Тук трябва да кажа, че заради талант аз (и ако си спомним за Емилиян Станев – не само) прощавам всичко. Употребата на хитовата интерпретация на песента у нас ме остави ограбена, но и нахъсана да разровя историята, в която се увлякох като ученичка.

Проучих авторите, намерих страниците им във Facebook и УouTube, отделните им профили, интервютата с тях. И по време, когато всички гледаме стрийминг на Metropolitan Opera и Большой театр, аз добавих в нощните си бдения македонски лайфстайлинг.

Езикът, умнико.

Северномакедонците, които ние считаме за част от нас, а те по-скоро не искат ни да ни знаят, говорят сякаш пеят. Рекламите им са изпълнени с чувство за хумор, а вицовете и политическите им коментари са незлобливи и по бащински сгълчаващи. Питах политици, които следят историята с присъединяването на Република Северна Македония към Европейския съюз, греша ли да смятам, че там не се нападат с думи, каквито ние сме обръгнали да слушаме. И които не ни бяха спестени и в странното време, в които заживяхме след петък, 13 март. Не, не греша, а причините са патриархалността в отношенията в западната ни съседка и Северна Македония и традицията да си говорят като на мегдана на село.

Радостна, както когато през 89-та ми казаха, че Алисия Алонсо се е съгласила да даде интервю освен за „Работническо дело“ и за мен като млада репортерка от „Отечествен фронт“, уговорих интервю с Дац&Александър. В мил и спокоен порядък и тон те отговориха, но с това историята по-скоро започна.

Дац&Александър са Драган Спасов Дац и Александар Митовски. Дуото е ново, но артистите в него имат наситени биографии. Драган Спасов е артист от най-висок ранг, средно поколение в семейство от три артистични генерации. Подчертава, че майка му е известна манекенка, а той пее, откакто се помни. Александар Митовски пише песни от ученик, известен композитор и обичан певец е, популярен журналист и автор на детски песни.

Двамата са заедно, откакто се сблъскват пред микрофон кой да запее пръв известна песен. Правят дружно кръчми, песни, музика за театрални представления, хитове, след появите си на фестивалите Охрид фест и Макфест. Още на сценичното изпълнение добавят жестомичен превод на песента „Все още ми липсваш“.

Във времето, завладяно от COVID 19, на страницата си във Facebook правят лайфове, да мине времето на карантината по-леко и поносимо. Създават песен за подкрепа на медиците в страната, на която не намерих аналог по нежност и съпричастност.

В Северна Македония е наложен вечерен час и за всички, които го спазват, Дац&Александар излъчват песни в полицейския час. Рядко само двамата, почти винаги с други любими на народа изпълнители.

Защо Драган Спасов Дац, роден, както сам казва, в Драмски театър Скопие; директор на Македонския народен театър, докато не подава оставка заради пътен инцидент, предизвикан от него; играл под режисурата на Галин Стоев, българския режисьор, по-известен във Франция, отколкото в България, се съгласи да бъде представен в българските медии като инспириран от Бойко Борисов, е въпрос, чийто отговор, бих искала да вярвам, предстои да научим.

Здравейте, господа! Благодарим ви за това интервю в странното време, в което се наложи да живеем. Вие вече знаете, че сте тотален хит в България? И ние сме напълно увлечени по вас. Как го постигнахте?

Благодарим ви за хубавите думи, наистина сме изненадани от приема и успеха за толкова кратко време. Ние двамата имаме дългогодишни кариери, Дац като известен актьор, Александар като композитор, певец и продуцент, но сме нямали такъв подобен пробив. Дължи се на спойката певец – актьор и защото умеем по искрен, духовит начин и с много любов да пренесем послания, които ги разбира всеки, където и да живее. В България вярваме, че за популярността на песента помогна и жестът на Бойко Борисов. Във всеки случай всичко това беше толкова спонтанно и неочаквано, че за нас беше голяма изненада, защото правим всичко от любов и за пръскане на позитиви сред народа.

Вашето дуо е създадено само преди година. Но популярността ви при вас, у дома, изглежда огромна. Сега вече е из цяла Европа, а и Америка. Правилно или грешно е това впечатление – имаме го от разстояние.

Да, като дуо функционираме само една година, въпреки че преди всичко сме приятели и сътрудници дълги години. Направихме дебют с песента „Череши охридски“ на Охрид фест, после се явихме на Макфест с песента „Все още ми липсваш“. Представихме се отлично и се класирахме на второ място и на двата феста, но преди всичко спечелихме симпатиите на публиката. Започнаха да ни търсят за изяви и  така започнахме да правим т. нар. евъргрийн журове, на които пеем, Дац рецитира стихове, разказваме приказки. По времето на карантината се посветихме ежедневно да повдигаме духа на народа в Македония, а това се усети и зад граница. Мислим, че музиката и емоцията нямат граници.

Как живеят артистите при вас?

Ситуацията е тежка, след като творците останаха практически без работа. Всички професионални творци, музикантите и те. Откакто е извънредното положение, всички събирания и участия са отказани, музикантите преживяват и вярваме, че намират алтернативни начини. Всички ние се надяваме това да свърши по-бързо и за всички ни бързо да се върне нормалният живот.

Държавата помага ли ви? Или се спасявате сами?

Общината организира определени изяви за музиканти и певци по време на карантината, с които субсидира месечни доходи. За нас музиката и изявите на живо са допълнителна активност, тъй като и двамата имаме свои професии и проекти. И така решихме това, което вече 2 месеца правим денонощно, да бъде без финансова изгода, да е подарък от нас и от любов към  хората, които ни харесват. Всекидневно получаваме уверения, че сме духовна храна в това време за тях и че карантината минава по-лесно с нас. Това без съмнение няма цена.

Мислите ли, че сте намерили верния бизнес модел за модерните времена, в които ни се случи да живеем?

Както казахме, това за нас не е бизнес. Намерихме само някакъв филтър, който беше припознат от повече хора. Вместо да правим представленията си на открито и с повече публика, намерихме публика онлайн. Напомнихме за много забравени песни, които са евъргрийни, и повлияхме на повече певци и музиканти да работят с нас.

Благодарихте на всички, които са пуснали вашия клип, включително и на българския премиер. Защо добавихте и забележка, че не допускате политически коментари?

Ние благодарихме на цялата публика и не оставяме място за политически коментари, защото и самата песен и карантинният клип нямат такъв подтекст. Поантата на творчеството ни е да пръскаме любов, искаме позитивно да премине цялата ситуация и това важи навсякъде в региона. Политиката я оставяме на политиците. Ние подкрепяме мерките на здравните власти и с песента искаме само времето да мине по-бързо.

За Дац намерихме някои политически позиции. За Александар – не. Страната ви има тежка съдба и невинаги мили съседи. Коментирате ли политика?

Политиката сме я оставили на политиците. Нашият речник е речникът на нотите, емоциите и стиховете. Мислим, че всички творци мислят така и това е правилният начин на поведение.

Песните, които пеете сега, срещат само благи думи. Кой не ви харесва? Има ли такива?

На повечето хора им допадат нашите песни и изпълнения и всеки ден получаваме много поздравления. Много ни е драго и то ни дава стимул да продължим с това, което  правим. Не може всички да те харесват, така че има понякога и злобни и злонамерени коментари. Но щитът от любовта и позитивността, който имаме около нас, не позволява на такива коментари да ни разочароват. Като виждаш, че и деца, и възрастни хора пеят с теб, сърцето ти е пълно.

Какво е настроението на хората край вас? Ще се върнат ли лесно към предишния живот?

Мерките малко се отпускат и от това на народа му става по-леко. Всички се надяваме по-бързо да се върне някакъв нормален живот. Хората не познават такива ситуации, иначе в историята постоянно сме били в някаква криза.

Винаги ли се справяте с трудните ситуации с хумор и добро настроение? Любовта ли е, която ще спаси света?

Това е нашата рецепта. Само любов и позитивизъм за всички ситуации. Еднозначно такава енергия изпращаме и с всички наши песни. Любовта е универсален език, който всички разбират.

Пеете с различни ваши колеги. С кого от България бихте пели? Коя песен?

Пеем с повече наши колеги от македонската сцена и с хора от региона. Никак не е изключено да запеем заедно и с някоя българска звезда, защо не, стига да прояви интерес за съвместна работа. Ние сме нови в това и нямаме много контакти, но ако се случи някой да ни потърси, може и да го направим. През социалните мрежи е много лесно да се случи.

Българските емигрантски групи се снимат за клипа ви и се публикуват. Ще направите голям „карантински колаж“, тях ще включите ли?

Защо не. Отворени сме за сътрудничество. Всичко, което носи добро и позивност, ще намери място на нашата Фейсбук страница.

Да ви очакваме ли за концерт в България?

Досега не сме правили по-голям концерт, защото нашето дуо работи на друг принцип. Нашите изяви са по-интимни, кабаретни, в по-малки клубове със специална атмосфера, но не е изключена и такава възможност, ако има публика. В момента пишем и нови авторски песни, докато трае животът под карантина.

Всички се питаме – какъв ще бъде животът, като отмине тази ситуация?

Животът ще се нормализира, ще се придържаме повече към препоръките и социалната дистанция, защото това нещо няма да отмине за една нощ, но се надявам, че научихме уроци от тази криза, които ще променят живота ни към по-добро.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара