Веднъж една голяма риба тон плувала с детето си  риба тонче в океана, когато неочаквано се натъкнали на подводница. Малкото се стреснало и дръпнало настрана, но майката го успокоила: „Не се страхувай, мило. Това е само консервена кутия, натъпкана с хора“.

Когато през 1966 г. Пол и Ринго пишат песента за жълтата подводница, те просто се забавляват с безсмислицата на текста. По-късно обаче музикални критици, профсъюзни лидери, спортни запалянковци и граждански активисти започват да търсят някакво дълбоко социално и политическо значение в думите и да  възприемат песента като

„Роршах тест за радикалните умове“

и метафора на „копнежа за психеделично бягство“ от реалността. Тогава никой не подозира, че един ден, в началото на 2020 г., за милиони хора по света животът на подводница съвсем буквално ще се превърне в реалност и че за броени дни голяма част от човечеството ще трябва да усвои изкуството на мирно съвместно съществуване в тясно затворено пространство за широк отрязък от време.

За повечето от нас животът „двадесет хиляди левги под водата“ доскоро бе просто сюжет от  приключенски роман или екшън филм.

За военните психолози обаче той е предмет на обстойно изследване вече повече от половин век. И макар подводниците да се различават по размер, мисия, брой на екипажа и езика, на който този екипаж ругае, ежедневието на всички е изненадващо сходно.

За живота на ядрена подводница – искрено и лично

През 1960 г. американската ядрена подводница USS Triton поема по пътя на Фернандо Магелан и за 60 дни прави първата в историята обиколка на Земята, без изобщо да излиза на повърхността. През цялото време нейният капитан Едуард Бийч Джуниър води подробен дневник на експедицията. Записките му са в основата на първия подробен анализ на физическите и психологическите възможности на моряците-делфини в ситуация на продължителен стрес и наложени ограничения.

Изненадващо или не, наблюденията на капитан Бийч напомнят настоящия „модус вивенди“ на много от нас – средностатистически обитатели на средностатистически жилищни блокове в ситуация на социално дистанциране.

  • Хората – твърде много, пространството – твърде малко

В подводниците е умопомрачително тясно – по-тясно отколкото в апартамента ви. Например: за всеки трима моряци има само две койки, тъй като единият винаги е на смяна. Те са достатъчно тесни, за да си заслужат името „ковчези“. Ляга се в легло, което е още топло от чуждото тяло и често е небрежно подпряно до бойната глава на балистична ракета.

  • Усамотението – мисия невъзможна

Личното пространство остава в миналото. Уединението е изгубен лукс. Самотата е мираж. Конкретно на подводниците – единствената преграда между човека и света е малка завеска, която се спуска отстрани на леглото, докато той спи. Ако се случи завеската да се разклати неудържимо, моряците знаят, че трябва да подарят на колегата няколко минути интимност.

  • Храната – основен източник на радост

На борда се готви всеки ден. Менюто е необичайно обилно и на ръба на разточителното. Кухнята не спира да работи. Сядането на масата се превръща в най-чакания момент за деня. Поне докато наличните ресурси станат силно ограничени и се наложи да се премине към филии, намазани с кетчуп.

  • Физкултура и спорт – сведени до критичния минимум

Поради липса на място, възможностите за извайване на тялото са предимно в сферата на добрите намерения – дори там, където има монтиран велоергометър, чиято седалка съвсем тенденциозно липсва. Трупането на килограми и закръглянето на талии е масово явление.

  • Основните развлечения – детски и/или пенсионерски

Свободното време се запълва с книги, видео- игри, филми, карти, а за по-амбициозните – изучаване на чужди езици и самообразоване.

  • Денонощието – безкрайни часове на скука, редуващи се с моменти на неописуема паника

Както споделя лейтенант Чарли Нев, прекарал 100 дни без прекъсване под вода: „В началото не си даваш сметка, че ти предстои нещо толкова продължително и трудно. Мислиш единствено за досадата. По-късно осъзнаваш опасността. Накрая свикваш и с двете.“

  • Дните в календара – изгубени в превода

Животът в изолация води до сериозна дезориентация във времето. Границата между дните, датите и часовете започва да се размива. Времевите цикли се отчитат най-вече покрай ритъма – закуска, обяд, вечеря.

  • Банята и тоалетната – вечно заети, вечно мръсни

В зависимост от гледната точка обаче, това може да има и своята добра страна. В ситуация на хронична откъснатост от света, редовното бръснене във всичките му форми отпада още първата седмица.

  • Изхвърлянето на боклука – операция от животоспасяващо значение

Всяка подводница, както и всяко жилище на 4-членно семейство, е под постоянната заплаха да се задръсти с боклук в рамките на часове. Осигуряване на надеждна организация за  освобождаване от битови отпадъци трябва е сред приоритетите на командването.

  • Слънчевата светлина – артикул с ограничено предлагане

Няма на света таблетки Витамин D, които могат да заменят директното поемане на ултравиолетови лъчи от небето. И ако започнете да изпитвате внезапен болезнен копнеж по слънцето, ако дори лекият бриз на кухненския балкон ви разнежва и изпълва с нега, то значи усещате с кожата си какво представлява пребиваването на подводница.

Дори само тези нахвърляни щрихи дават някаква представа за сложността на живот, в който сме натъпкани като сардели – в ограничено пространство, при принудително съжителство с едни и същи хора за дълги отрязъци от време, сливане на частната и професионална сфера, неизбежно трупане на напрежение и физическа невъзможност за поне временно бягство сред природата.

Едва ли някой би се изненадал,

че психичните разстройства се оказват основната причина за хоспитализация на подводничарите през първите две години от службата им. А от 2016 г. към повечето портове за подводници има назначени лекари и психотерапевти, които да оказват профилактична и спешна помощ. На борда на подводниците обаче винаги има достатъчно количество успокоителни лекарства и 1-2 усмирителни ризи.

И все пак делфините (както подводничарите се наричат помежду си) имат своите хитрости, за да не позволят да им потънат гемиите. Този техен опит може да се окаже особено полезен днес на сушата.

Как да преживеем, затворени в „консервена кутия“?

(Подоводничарски съвети за доброволна употреба)

  • Като начало – постигнете съгласие колко подредена трябва да е съвместната ви територия в периода на съжителство.

За някои това означава да придобият нови трудови навици, за други – да повишат значително степента си на толерантност към перманентния хаос. Трайното разбирателство по този въпрос обаче е алфата, омегата и ер малкият на мирното съвместно съществуване.

  • Когато някой спи, приемете, че в спалното помещение трябва да се спазва монашеска тишина.

Тряскането на врати, пускането на прахосмукачка, търсенето на Ipad или дистанционното са смъртни грехове. Буденето се извършва с леко, нежно докосване по рамото.

  • Не взимайте без разрешение чужди вещи.

Първо, защото няма къде да отнесете „откраднатото“. Второ, защото независимо дали искате или не, вие сте зависими от хората, с които живеете, и не бихте искали те да ви имат зъб. Трето, защото те ще започнат да „крадат“ от вас. Четвърто, защото така ще се отворят вратите на Ада.

  • Придържайте се стриктно към дневен режим.

Ставайте и лягайте по едно и също време. Отделете мястото, където спите, от това, където сте будни. Ако пространството не го позволява, то поне докато работите, бъдете максимално далеч от леглото си. Не смесвайте отделните периоди на спане, ядене, работа, почивка и на мрънкане. Мрънкането, което американските подводничари наричат „теч“ (dripping), не трябва в никакъв случай да бъде подценявано. То е удобен начин да разтоварите напрежението, без непременно да обвинявате някой от екипажа.

  • Не прекарвайте дните по пижама, дори тя да е розова.

Това могат да си позволят пациентите в болницата или тези в психиатрията. Сутрешният тоалет и обличането на работно облекло е маркер, че все още сте в сравнително добро душевно и физическо здраве.

  • Заемете се сериозно с чувството си за хумор.

Умението да се шегуваме в критична ситуация психолозите наричат „оптимално отричане“ (optimal denial). Това е способността да загърбим за момент сериозността на положението, без обаче да сме слепи за опасностите. Смешките са също така най-безболезненият начин да изразим разочарование, да отправим критика, да помолим за извинение или просто да покажем среден пръст на скуката. Притиснати натясно, хуморът остава единственото ни пространство на абсолютна свобода. Всичко е позволено. Нецензурните думи са добре дошли. Единственото условие е шегата да не преминава в подигравка.

  • Отделяйте редовно време, за да практикувате заедно древното изкуство „палавра“ – дрънкането на безсмислици.

Всеки стар подводничар ще обясни, че това е една от най-успешните бойни маневри за победа над хроничния стрес. Дебатът дали е по-болезнено да те удари цяла риба тон, или консерва с риба тон, би могъл да подгрява епистемологичния интерес около масата в продължение на дни. Психолозите твърдят, че умението човек да се отпусне в подходящия момент е критично важно за способността му след това да се концентрира, когато е нужно. Преминаването с лекота от синтезирането на „врели-некипели“ до предотвратяването на ядрен синтез е най-силната черта на екипажа на лодка, натоварена с 800 „Хирошими“.

  • Бъдете малко луди, за да не полудеете съвсем.

Периодичното отваряне на клапата и изпускане на парата е това, което крепи напрежението в допустими граници.  На подводницата това най-често се случва при изпълнението на задължителните ритуали. Сред тях най-важният е „пресичането на линията“ – инициацията на новобранците при пресичане на Екватора.

Старите морски вълци имат най-налудничави идеи

и те всички се изпълняват безпрекословно – пеене с цяло гърло, докато се лази по корем; целуване на чук, закачен на тавана на подводницата, в момент, когато тя се клати; гонене на бонбончета М&М по корема на най-пълния член на екипажа; пиене на вода от счупена електрическа крушка; изпълнение на хавайски танци в локва от урина и какво ли не още. Подобни малки лудости имат ефекта на средновековен карнавал – те са начин за безопасно освобождаване на импулси, които иначе биха застрашили установения в затворената система ред.

  • Не подминавайте дори малките признаци на давене“

Капитан Джонсън, който служи на британската ядрена подводница HMS Triumph, има прост съвет за това как да разпознаем, че човекът до нас е на ръба на психичните си сили. Според него още първите симптоми са много ясни – хората, които обикновено са шумни, изведнъж стават тихи, а тези, които по правило са тихи, изведнъж стават шумни. В този момент трябва веднага да протегнем ръка. Защото така или иначе, всички сме в една лодка и спасяването на целия екипаж зависи от спасяването на всеки един негов член.

  • Ако имате възможност и дисциплина на ума, водете си дневник, практикувайте медитация, ограничете времето онлайн, не прекъсвайте изцяло социалните си контакти и не прекалявайте с търсенето на всякаква информация.

Нейната цена, както и тази на петрола, в момента не е особено висока. В период на социална изолация и радикална промяна на привичния ви начин на живот основната задача е само една – да не загубите оптимизма си и очакването за положителна развръзка.

PS. Ако не сте имали нужното време или интерес, за да прочетете всичко написано дотук, достатъчно е да чуете само едно. То е може би най-полезният съвет, който един подводничар може да ни даде, за да стигнем живи и здрави до онези брегове на времето, където няма да има вече пандемия:

Никога и при никакви обстоятелства не подценявайте ободрителната сила на чифт чисти чорапи.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара