И най-близките ни хора, когато изчезнат от лицето на земята, се превръщат в съзнанието ни в спомени. Спомените за майката са най-силни, защото са част от живота на детето, което дълго време гледа на света с очите на своята майка. Процесът на откъсване, но не и отчуждаване от нея, е бавен, понякога мъчителен за по-чувствителните, така както е болезнено откъсването на плода от утробата й.

Моята майка… най-добрата, както казва поетът. Тази, която ме е извела на повърхността на живота и ми е вдъхнала любов към красотата.  Моята майка е като жива в спомените ми. Като жива, защото не можах да я видя в последния й час, и за мен сякаш тя не е напуснала земния си живот, а просто е отлетяла в неизвестна посока и всеки момент може да се завърне.

1.

Родена В Кюстендил, в дреб­ната Пауталия, в този благос­ловен от природата край, където цъфтят дърветата, цветя и артистични дарова­ния, където Осоговската пла­нина разкрива цветния си гу­бер и мери ръст с облаците, майка ми сякаш е събрала в себе си и ми е предала толкова много от плодовете на тази безпределна щедрост. Целият този приказно-поетичен свят ми е безкрайно скъп. От дъл­бочините на този извор съм се старал да черпя красота и мъдрост за музикалното си творчество.

… Кюстендил. В меката ат­мосфера на септемврийски ден съм погледнал зя първи път към света, към майка си и сигурно съм видял миловид­ното й лице, надвесено с лю­бов над мен. Тази любов не пресъхна, а се задълбочи. Та кой друг, ако не майка ми ме е отглеждала и бдяла над мен, когато баща ми е бил на две войни, вън от къщи, а също и следване в чужбина!

…В родната ми къща близо до Хисарлъка. На брат ми Жив­ко, по-голям от мен шест го­дини, му подаряват някаква стара пушка, почти ръждясала. Той започва да я човърка и по момчешки, на шега, вдига пуш­ката и я насочва срещу майка ми, която ме държи в ръце. Вероятно съм бил на не повече от три години. Уплашена, се отдръпва рязко встрани. Миг след това се чува оглушителен изстрел и стаята се напълва с дим. Куршумът е ударил в стената, братОубийството е избягнато. Само съседите създават паника. Така невръс­
тен щях да загина, ако не беше инстинкта на майка ми. Тол­кова пресен е този ранен спо­мен в съзнанието ми! Мога да си представя ужаса, който е изживяла майка ми! Моето де­тско око само е регистрирало станалото произшествие.

… Село Бобошево. Баща ми тук е мирови съдия. Дядо ми, дребен търговец, един път в седмицата отива с влака до Горна Джумая, днешния Бла­гоевград, където отваря сер­гия в пазарния ден. Стоката му пренасяме с магаре до га­рата, отдалечена на 3 км. С това магаре, след заминава­нето на влака, аз се завръщам по тъмно обратно в селото, като трябва да прегазвам ре­ката Джерман. Едно дете на 7-8 години вижда в тъмни­ната несъществуващи при­зрачни неща. Направо ме беше страх. А майка ми, тръпне, за­лепила лице на прозореца, очаква да ме зърне в тъмни­ната. Помня радостните й очи и размразеното й сърце, от което струеше вълнение и топла обич… Можел ли съм тогава да преценя тревогите на майка си? Не! Но тази май­чина любвеобилност е укрепвала моето самочувствие, което по-късно, в живота, ще­
ше да ми бъде много необхо­димо за трудния път, по кой­то ме поведе едно призвание. Така отдавна съм навлязъл в света на въображението и на дълбоките пластове на човеш­ката душевност, от които из­вира изкуството!

2.

Майка ми беше лирична на­тура. Тя уравновесяваше малко no-драматичната природа на баща ми и с това създаваше разбирателство и спокой­ствие в къщи. Беше много общителна – обичаше да по­среща гости и да ги слага на щедра трапеза. В къщи много често се правеха камерни му­зикални вечери, главно с квар­тет, в който свирехме и баща ми, и аз. Майка ми пееше ху­баво, музикално и свиреше на китара. Учила е при баща ми и как да не се ожени след това за него?! Когато веднъж си счупих цигулката, единстве­ната ми надежда да не бъда наказан строго от баща ми беше намесата на майка ми. Не че прикриваше „престъпленията“ ни, но омекотяваше удара и въздействубаше предимно с благостта на харак­тера си.

Но майка ми умееше да про­явява и твърдост, и строгост, когато се отнасяше до полезни за нас неща… Къщата ни беше в подножието на Хисарлъка. От неговата височина зимно време се спускахме с шейни. Времето за това удоволствие все ми се струваше недоста­тъчно и аз, 5-6-годишният „спортист“, шумно протес­тирах. че трябва да се прибирам точно в разгара на зимната „олимпиада“. Но майка ми беше неумолима. Затова ли на подобна строгост съм под­лагал по-късно всичко написано от мен?

Майка ми не ме е учила на нещо конкретно, но ме е на­учила на много полезни за жи­вота неща. Завързала ме е за невидимата нишка на едно ес­тествено развитие. И ето, дълго време събирам аз дъж­довните капки, пълни с влага и слънчеви отблясъци, за да стигне потокът на моето съ­ществувание до пълноводие, от което да мога да черпя с две шепи.

3.

Под майчината стряха, в уюта на домашното огнище ли съм се научил да подреждам нещата около мен, да търся естествените им съотношения, за да пренеса по-късно всичко това в партитурите на моите произведения, където при организирането на зву­ковата материя трябва да цари известна строгост, но съ­щевременно и творческа сво­бода.

Или топлото майчино крило ми е подсказало, че трябва да пиша за хората, като им под­неса по-скоро едно преживя­ване. отколкото да ги смая с някакви сложно премислени, звукови построения, които могат да ги учудят, но не и да ги развълнуват!

Така можах да се запазя от урагана на модните течения в музиката, който ме брулеше от всички страни, но не успя да ме отклони от верния път в изкуството.