Когато подадох на бармана една от малките чашки с концентрат, анасонов ликьор и табаско, които току що-беше наредил пред рухналите ми на плота рамене, той се озърна наоколо както би го направил всеки коварен билкар, който знае, че е попрекалил с опасните съставки, но нямаше връщане. След обръщането на течността в гърлото, лютивината стигаше до тъпанчетата на ушите и бълбукането от италиански думи наоколо спираше рязко – един от онези мигове, в които си добре дошъл в отвъдното на правилата.
Беше в поредния клуб с размер на купе по тесните улици на “Трастевере” – квартала с най-топлите римски павета и ароматни следи от любов към живота. Където няма никакъв вариант да не станеш герой или поне свидетел на инфантилна романтична сцена, за която си си мислел, че се върти само в главата на Уди Алън. Освен ако вече не си бил достатъчно пъти глупав турист в Рим и можеш сам да режисираш трипа си.
Синеокият зад бара наведе глава и прокара ръка през косата си, за да намери поредната интонация на bella – най-продаващия комплимент по тия земи. Ще го чуеш дори от нервния римски шофьор, който оправя намусената фасада на загорялото си лице при вида на дългокрака екскурзиантка, прескачаща нафуканите фиатчета по шосето.
Рим е създаден за това да се чувстваш желана, да се предадеш на вечно шарещите му очи и да се търкулнеш сутринта изпод мъжката миризма на Dolce&Gabbana, без да се налага да
правиш никакъв разбор на свършеното
Просто любов, случила се в огромна часова разлика с тоя свят.
Измъквам се от погледа на бармана, щом усещам, че субстанцията от шотовете започва да отпуска попарената ми от слънцето кожа и вдървените от ходене мускули. Настига ме с предложения за културна програма на другия ден, качване до един от седемте хълма, прекрасни гледки, пастата на пастите, сладоледа на сладоледа, първо къпане за годината на плажа в Остия, дотам – с веспа, дотогава – още няколко напитки. Ако хубавото на спонтанните забивки е, че, първо, имаш възможност да ти се случат, и второ, можеш да ги избегнеш с иронията на по-силен играч в приключенията, тогава не виждам нищо лошо в тях. Далеч по-приятно е чувството да бъдеш
облята от енергията на флирта
и с лекота да решиш да не го консумираш. Дори на място, на което всичко ще си остане под ей тия тепета.
В модерните отношения се намърда някаква сексуална обсесия, промотирана като лек срещу иначе най-здравословната и простичка, затова незаменима, семейна скука. Дори не става въпрос за изтърканите заключения, че практиката да се отдаваш на полупознат отваря бездна между физическата и емоционалната интимност и че една-нощ-качествен-секс-не-прави. А за това, че еуфорията, с която се подлагаш или подлагаш някой друг на сладникава еднократна употреба, е разкомплектоване на етиката в отношенията. Става толкова лесно да си привидно доволен от интимния си живот, че започваш да посягаш към него като към полуфабрикат. Оставяйки сетивата си в затвора на клишето, че чувството в непознато легло е като флайбординг. От друга страна, равнодушието, което попкултурата прикачи към one night stand развлечението, е една от причините, поради които харесваме безвкусни глупости навсякъде около нас, вместо да предпочетем концентрацията в нещо по-специално.
Любовта от дебелите книги е просто аномалия.
Наскоро в theglobeandmail.com дори имаше притеснен анализ как, парадоксално, неангажиращият секс е много по-сложен, защото нормите в него не са добре дефинирани; че на другия ден си задаваш въпроси добре ли е да остана за кафе, или трябва да си тръгна веднага, как да изляза посред бял ден с тази парти рокля и дали да загубя под възглавницата му едната си обица, докато ми търси някакъв анцуг… Ако на всичкото отгоре придаваме на подобни нощи големи очаквания (доколкото това някой да ти измънка, че ще ти намери прилична дреха е сериозно), придружени очевидно с големи разочарования, значи е нужна армия от отказващи секс за една нощ хора, за да си върнем стимула да се правим щастливи един друг.
Колкото до секса за една нощ като разведряване на вече съществуваща връзка, няма как да пренебрегнем онези, според които стойността на моногамията е преувеличена и можем да минем без нея. Идеята за изневяра се появява във все по-прозрачни опаковки и състоянието на разсеяност в отношенията се проточва без всякакви угризения. Но ако е имало време, в което сексът за една нощ е бил хит, а сега е норма, значи е дошъл моментът да подправим стогодишните си връзки с повече анасон и табаско и повече да флиртуваме с човека, когото обичаме. Както в оная дълго чакана нощ, в която сексът продължи до следващата и по-следващата, и по-следващата. Ето така разбирам ползата от красивите бармани.
0 Коментара