Няма начин, като чуя израза „опасни връзки”, да не се сетя за Шодерло дьо Лакло и неговия знаменит роман. Чела съм го, когато ми беше времето да го чета – млада и палава, бъкаща от хормони. Години по-късно гледах филма и въпреки звездния екип – не ме грабна. Сега пак го гледах – в чест на темата дръпнах торента – и пак не ми хареса. Претенциозен, театрален и му липсва скандалната жизненост на романа, и даже спорихме с една приятелка, която смята филма за превъзходен. Според мен има само скандал, няма жизненост, но не се натрапвам.
Ще се върна върху опасните връзки, но първо ме привлича една по-обща тема – свободата в мислите и действията. Без нея никакви опасни връзки не могат да се случат.
Либертинец (свободомислещ), Дьо Лакло е един от авторите на XVIII век, според които общоприетият християнски морал сковава природата и интелекта на човека. По-късно се раждат и пишат Маркиз дьо Сад и Казанова, които разширяват сексуалните рамки на романа, но през XIX век героят-прелъстител изчезва и в литературата отново се появява безумно отчаяният любовник, който обича да страда. Всичко там е чувства – няма значение дали в живота е така. Пълноценният и равнопоставен секс отново става табу. Лицемерието е сила. „Не каквото казваха, а каквото се опитваха да скрият” – думи на Дьо Лакло.
При положение че е прочел с удивление „Златното магаре” на Апулей и се е смял от сърце на „Кентърбърийските разкази” на Чосър, съвременният човек може да си спести гледането на порно. Освен ако не се интересува от технология. Именно в писане на порно обаче са били обвинявани либертинците. Горките, как са били оклеветявани в своето време. Е, мисля си, че като част от рекламата това не им е било неприятно. След първоначалното смайване и на мен не ми беше неприятно (като част от рекламата), когато една издателка ме обвини в порно писания. Ето за тия текстчета по-надолу:
Представата за нежност, докато парфюмът ти още е по кожата ми, както и след това
Да чувам
титаничния тропот
на сърцето ти
докато притискаш главата ми
към гърдите си
преди да я
преместиш надолу
Сексуалното ми поведение си е личен мой въпрос, разбира се, както и на всекиго от нас. И сме свободни да участваме в собственото си порно, ако ни харесва и не ни насилват (макар че има си и любители на хард, кой може да ги упрекне?). Но по мое мнение този текст е далеч от вулгарността и само намеква за бъдещо развитие в един акт. А колко неща можех да кажа!.. Не че не съм ги казвала, де, но далеч не всичките, както всъщност ме призовава природата ми.
Soft-еротикон
Метни се
върху гърба ми нежен
опитай се да ме укротиш
няма да ти е лесно
и чак след следващия бриз
може да ме приспиш
след дуета от полъх и ръце
тогава
когато
и без сърце
съм останала
не само без дъх
Заедно
ще проникнем
в друго измерение
само следвай движенията
и не се плаши
ако умра
ще е замалко
и ще се върна
имам още работа
върху твоето съвършенство
Всъщност покрай „опасните връзки” най-после си дадох сметка каква съм – аз съм либертинка. С известни условия и авторките на почти всички чиклити също са либертинки, а дори и авторките на розови романи, ако се абстрахираме от сантимента и фантасмагорията им. Повече реализъм в отношенията между половете, по-малко лицемерен морал. Повече откровеност, по-малко психични драми. Оня ден изгледах един любопитен филм – „Без хистерия” (потърсете торента като santi-histery), основан на истинската история (твърдят авторите) на изобретяването на вибратора. В края на XIX век един лекар започва да облекчава психичните проблеми на своите фрустрирани пациентки, страдащи от модерната тогава „болест” хистерия, като ги задоволява чрез мастурбация. Младият помощник, когото наема, има приятел учен и двамата изобретяват уред, заместващ изтощената ръка на медика. Постепенно уредът се прочува, а през 1952 г. болестта хистерия просто изчезва. И то в резултат на напълно безопасна връзка – между жена и уред. Революция, не по-малко! Да благодарим на мъжете, изобретили въпросното чудо, макар че, от друга страна, как да не мразиш мъжете – нали те са изобретили и паветата, и високите токчета, които се заклещват между тях!
Изобщо работата с мъжете си е доста сложна. Противоречива. След изобретяването на вибратора обаче е по-поносима тяхната неустойчива природа, комплексите им не са така приоритетни в живота на жените, господарят вече не е едновластен. Хубаво! Е, не е идеално, все пак. Както казва Агата Кристи: „Никога не знаеш какъв съпруг ще бъде, докато не се омъжиш за него.”
И сега се връщам към основната тема, и ето моето категорично мнение: всички връзки са опасни! Абсолютно. Ако искаш да се ожениш, той няма да иска. Ако той иска, сигурно крои да те използва. Ако е по-богат, ще те зареже заради по-млада. Ако е по-глупав, ще ти писне, и обратно.
Все душевни драми. Ако влезеш в авантюра с опасен тип, може и да не се разминеш само с душевните, може да изживееш гадно насилие, болести. Ако кръшнеш на законния или се свържеш с женен мъж – скандали, разводи… При всички случаи си от шибаната страна. Не знам дали е утеха, че и с мъжете се случва същото. Пеньо Пенев го беше изразил точно: „Нека никога срещи да няма/ за да няма след тях и разлъка.” Тъжно.
Очевидно е, че всички връзки са опасни. Освен с вибратора. И какво, да ги отменим ли? Нищо такова нито се очаква, нито е възможно, ами да си опичаме ума, както казваше баба ми ? Да сме по-умни, хитри, изобретателни, несантиментални, независими, свободни.
И като споменах баба, ето ви още няколко мои либертински реда, като защита от прекомерно мислене, понякога е вредно ?:-)
***
Имам в главата си само мръсни думи
така би казала баба ми
В главата си имам
счупени очила,
смачкано палто под дупето ми,
седалка на кола
И в нея
някой неустоимо
силен
Искам да го покрия
с тяло
да не простине…
0 Коментара