Забрави какво ти казват от телевизора – не е вярно, че трябва да си професор, одобрен от системата, за да знаеш нещо. Науката, за която ще ти разкажа днес, е тук, достъпна е. Няма нужда да бъдеш биолог, няма нужда да си „специалист“, а фрази като „Коя съм аз, че да знам“ те правят статист в твоя живот.

Забрави какво са те учили в училище – не е вярно, че си „много зле“ в точните науки! Ще разбереш всичко. И най-важното е, че ако искаш да отключиш затворените врати в твоя живот, трябва да поемеш управлението и да разбереш тази наука за себе си.

Днес ще поговорим за биология на промяната.

Защо искаме нещо толкова силно, а не можем да направим първата крачка? Защо „работим над себе си“, а продължаваме да стоим същите? Защо четем книги, ходим на курсове и уж знаем толкова много, а тъпчем на едно място?

Тези редове ще се превърнат в ключ за много затворени врати в живота ти. Тръгваме по пътя на твоята промяна СЕГА.

Какво искаш всъщност?

За момент спри да четеш, затвори очи и избери едно твое желание – може би от край време искаш да влезеш във форма, да спортуваш? Или да станеш по-смела в твоята дейност? Да се отървеш от идеята, че „нямаш“ и да се видиш с парите, които искаш?

Избери какво точно искаш и чети нататък.

Кои сме ние биологично?

Ние сме едни биологични роботи. Раждаме се като празни компютри, без нито една инсталирана програма в нас – нямаме програми за „това се прави така“, нямаме програми за „аз мога това и не мога онова“. Природата, Вселената, Бог – избери си кой – са ни създали така, че в първите години от живота ни, от раждането до към седмата или осмата ни година, нашият мозък работи в състояние на хипноза.

Представи си, че главата ти е сграда с два различни етажа.  На горния етаж е логичния ни ум. Той чете, учи, запомня. Той измисля и е креативен. Там се раждат желанията ни. Там е всичко, което наричаме ум и интелект.

На долния етаж обаче е „машинното отделение“. Там стои нашия софтуер. Нашите автопилотни програми, според които работи цялата ни система.

Сега си представи, че между тези два етажа няма стълби, няма врата.

Врата се появява само в специални моменти.

Но докато не станем на 7-8 години тази врата зее широко отворена и ВСЕКИ, който е около нас, пълни в машинното ни отделение програми.

  • „Това се прави така.“
  • „Майките и татковците винаги се карат.“
  • „Когато някой е ядосан, трябва да крещи.“
  • „Да обичаш, значи да се тревожиш за някого.“
  • „Ти винаги си била пълничка / мързелива / тиха / не особено умна…“

И още, и още, и още. Един куп програми. И така, докато вратата биологично не се затвори към седмата или осмата ни година.

„Дай ми детето до седмата му година и ще ти покажа възрастния мъж.“

Оттам идват всички фрази за „седмата година“. Биологично до тази възраст ние вече сме оборудвани до живот.

Ти си мислиш, че мислиш, но…

Часът на истината. В 90% от времето си ние действаме по автоматизирани програми, инсталирани в подсъзнанието ни. Тези 90% не са измислени за ефект – изследователят на човешкия мозък и нервната ни система Джо Диспенза прави поредица от изследвания, които казват точно това – практически от 10 будни часа, в 9 от тях ние сме на автопилот.

Спомняш ли си случаи, в които не помниш как си шофирала от А до Б? Логичният ти ум е бил някъде другаде, но тялото ти е закарало колата ти.

Изненада – същото се случва и с 90% от останалите мисли и действия в деня ни.

Какво представлява една програма биологично?

Всяка наша програма е всъщност облак от неврони в мозъка ни, които толкова често са били задействани заедно, че най-накрая тялото е разбрало, че тази невронна пътека ще ни трябва, отделило е вещество, подобно на лепило, и ги е залепило.

Програмата се задейства от най-лекото докосване на нашите бутони и създава мисли и действия! Да, мислите ти не са твои мисли! Те са на програмата. Решенията ти не са твои решения, те са на програмата! И когато смяташ, че вземаш логично решение, ти решаваш само и единствено в рамките на настоящата ти програма.

Смениш ли програмата, автоматично ще имаш други мисли, други „логически решения“. И друг живот!

Какво се случва, когато в теб се роди желание за нещо ново?

„Искам да напусна работа, искам да отворя мой малък бизнес, да обичам това, което правя.“

Чудесно. Логичният ти ум, този на горния етаж, е родил желание. Това му е работата, да бъде креативен.

Подсъзнанието обаче вече си има програма за „работа и пари“. Тази програма може да изглежда така:

„Ние не можем да бъдем самостоятелни, това е несигурно.
Имаме нужда от твърда заплата.
Да имаш свой бизнес ти струва личния живот, здравето.“

И тогава създаваш вътрешни диалози, като този, които после кръщаваш „логични решения“:

Ти: Искам да отворя магазинче за еко козметика!

Подсъзнанието: Вече има толкова такива магазинчета, нямаш никакъв шанс.

Ти:
Но вече има хора, които харесват моите кремчета и сапунчета? Ще се намерят и още и магазинчето ми ще заработи на пълни обороти!

Подсъзнанието:
Това може и да стане. НО сега не е моментът. Първо си изплати кредита, децата да завършат училище, да мине сезонът…

Ти:
Но после започваме със сигурност?

Подсъзнанието:
Да мине и това и пак ще поговорим.

Готово! Програмата е решила проблема. Следващия път, когато на ума му хрумне да излезе извън програмата, програмата ще се справи по същия начин.

Представяш ли, нали? Наскоро с моя клиентка открихме, че след години буксуване в бизнеса й, се оказа, че тя има следната програма: „Ако съм успешна в бизнеса си, ще пренебрегна мъжа си и ще разбия семейството си.“

Докато програмата е там, мислите винаги ще бъдат в синхрон с програмата.

Това капан ли е?

Ни най-малко. Предупреден значи въоръжен!

Какво знаем до сега?

  • В нас има програми, много от тях още от ранна детска възраст.
  • Това биологично са „залепнали“ невронни връзки, които генерират точно определена химия в тялото ни.
  • Тази химия практически създава мисли и действия.
  • Мислите и действията ни винаги са подчинени на програмата, защото се предизвикват от нея.

НО!

  • Ако ние разлепим тези невронни пътеки;
  • Ако залепим съвсем други неврони;
  • Ако знаем каква е биологията на тялото ни – как разлепяме и как залепяме нови невронни пътища…

ТОГАВА:

  • Ще създадем НОВИ програми
  • С НОВИ мисли
  • С НОВИ действия
  • И ще имаме нов живот!

Сигурно се питаш как се разлепят тези невронни пътеки, нали? И искаш да знаеш как умно да създадеш нови програми в себе си? Как да преодолееш ЗАЩИТАТА на старата ти програма – или както аз го наричам, Пазителят? Ще ти разкажа следващия път, така че не пропускай отново да вземеш списанието в ръце.

Но ако си много нетърпелива, имам една закачка към теб – отвори YouTube и потърси „Велик Магьосник“. Сигурна съм, че ще намериш нови ключове за твоите затворени врати.

House of Light

Facebook Twitter Google+

0 Коментара