Пепи имаше една голяма мечта. Искаше да бъде майка, каквато тя никога не е имала. Беше сираче, израснала по домовете и… оцеляла. Но едно лошо никога не идва само. Пепи мечтаеше да работи (беше шивачка) и да може да пие, колкото си иска вода. Да, да пие вода! Обаче не можеше, защото страдаше от бъбречна недостатъчност и прекарваше по минимум 12 часа седмично,
вързана за апарати.
И така години наред. Много години. Беше загубила единия си бъбрек още като малка, другият се увредил по-късно. Пепи знаеше, че няма да е майка, но тази мечта бе топлото одеяло, с което се завиваше в мъничката си общинска стая. Там тя си намери други ежедневни радости – играеше компютърни игри, четеше книги, обичаше футбола, риташе с момчетата пред блока, караше колело, добри хора я заведоха на море.
Пепи беше един от най-светлите хора, които съм срещала през живота си.
Голям товар беше сложил животът
върху крехките й рамене. Но тя го носеше с усмивка. Никой – нито апарат, нито човек успя да й отнеме копнежите. Радваше се като дете на малките неща, а беше жена, която можеше да бъде майка.
За нея бъбрек не се намери. Отиде си. Съвсем отделен е въпросът как и дали системата наистина убива.
Пепи имаше мечта, но тя бе изначално убита. С някои мечти е така – те априори са обречени, защото собственикът им няма право на избор – нито да опита да ги реализира, нито да види в какво биха се превърнали.
Да, по-страшно от липса на мечти е, когато ги има, но са мъртвородени.
Желанията оживяват, ако имаш възможност сам да решиш какво и как да следваш. Сам да понесеш последствията на поисканото – независимо дали те ще са под формата на уморени мечти, дали ще се попиташ като в онази песен „къде ли се водят войните за мойте наивни мечти, дали пък не са ми сърдити, че съм ги отрекъл почти?”, или ще се радваш на случващото ти се.
И, да, някои мечти са нужни просто за бягство от реалността,
други променят тази реалност.
А трети вероятно някъде са заспали по пътя, защото междувременно са се появили нови надежди.
Затова е абсолютно наложително, когато мечтите ги има, да имаш право на избор – сам да решаваш с кои ще летиш, с кои ще строиш, с кои ще променяш, с кои ще запазваш и кои ще държиш като нощна лампа, която ще можеш да светнеш, когато те е страх от тъмнината.
Мечтая си децата ми да имат този избор, с всички последствия от него.
0 Коментара