Елица Мавродинова е копирайтър. Освен това е къдрава. Не знаем кое от двете надделява в главата й. Тя също не знае. Веднъж направи един превод на Бродски и така ни наду главите по темата, че оттогава ни е страх да я питаме с какво се занимава напоследък.
Преследване
Прощавай, майко, аз съм само плът,
обречена на остър слух и хищници.
Животът ми е бяг – задъхан път,
а отстрани на пътя няма нищо.
Аз нямам дом и сянка. Аз съм дивечът:
зеници, ужас и изящни глезени.
Такива като мене ги убиват
щастливи ранобудни главорези,
а после ги окачат по стените си.
И само празнотата на главите ни,
натъпкани с памук и обещания,
остава да краси живота, мамо.
Аз мога да вървя срещу природата,
но моята природа е навсякъде,
а аз съм дивеч и ме дебнат в мрака
опасности без образ и порода.
Не ме оплаквай, майко. Аз съм тяло:
кълбо от страх, което си отива.
И само звярът, който не познавам,
е моят звяр.
Защото Аз съм дивечът.
Корабокрушенецът
През нощта е доплувал до левия бряг на ръката ми,
като рошава риба, която се мисли за гарван.
Диша с бавни, огромни очи. И издишва брадата му
черна сол и парчета от мрежи, в които не вярвам.
Тази нощ е препил със море и мечтае за суша.
И расте върху мен като кула на пясъчен замък.
Аз попивам страха му с едно водорасло. И слушам
как гласът му бучи като прилив. Потъвам в гласа му.
И се пълня с харпуни и йод, и черупки от мисли.
И се пълня с кентаври и мъртви моряци, и ром.
И от сенки на гларуси цялата ставам петниста,
а гръбнакът на сушата вече не става за дом.
„Няма въздух на сушата” – казвам му. Той си събува
изгорялата кожа, завива ме с нея и кима.
И се хвърляме двамата, само по рани, да плуваме.
Сутринта ще изхвърли морето трупа на единия.
Евентуална поема
А сега накъде? Накъде в тоя ден като дупка,
в тоя свят като паст,
в тая къща с унили пердета…
По гръбнака ми пъплят стада от уплашени тръпки.
Аз съм Кронос със лек махмурлук.
Аз изяждам лицето си.
Аз вися като плоска вина в полумрака си.
Има ме.
Мен ме има напук. Съществувам съвсем под носа ти.
И потича от вимето божие топлата зима,
и се давя във нея хиляда мъчителни пъти.
Дай ми блага парализа, Господи,
спри сетивата ми,
тези остри убийци с глигани наместо очи,
тези лъснати гладки търбуси, преяли с цитати,
спри сърцето ми,
този поялник за скъсани дни.
Дай ми нежно въже от змиорки
и някаква песен,
подложи под краката ми купчина правилни рими
и ме вей като знаме, когато увисна,
обесена
върху главната буква на своето собствено име.
Декларация за порастване
Изумява ме колко е лесно да счупиш цигулка,
да се влюбиш в мъртвец, да препиеш с мухлясали думи.
Да отгледаш сокол, да нахлузиш духа му в качулка.
Да заколиш елха. Да направиш решетка от струна…
Мисля: колко е лесно, уютно и топло-сънливо
да се върнеш в блажената кал, от която си правен.
Как бълбука над тебе животът и как ти отива…
просто не е за вярване как ти отива кафяво.
Как те носи земята във своята мазна утроба –
ти си объл безкрай – ембрион с пъпна връв като корен.
Без въобще да се раждаш, удобно си легнал във гроба,
a смъртта е поредната глупост на живите хора.
…
Над съня ми, наместо разпятие, бди пеперуда,
прикована за кръста с една вездесъща карфица.
Избодете ми, моля, надеждите, без да ме будите.
Виждам: колко е хубав светът през очи на къртица!
Застрашеният вид
Ловецът и лисицата стоят
на някаква пътека, в някаква гора
той дълго я е дебнал, чакал е,
вървял е сред дървета, съществувал.
сега отново съществува
той
стои.
лисицата мисли, убий ме.
или ме опитоми, глупак,
не знаеш ли, че никъде в природата
лисиците не чакат ловците да вземат решение.
не си стоят ей така на пътеките.
лисиците бягат като рижи мълнии
и крадат хорските пилета, и сами си прегризват краката,
когато попаднат в капан.
лисицата мисли, не заслужаваш лисица.
а нещо кротко, което преживя и преживява.
сега и да ме убиеш, все ми е тая.
приемам да ме убие жесток човек –
да ме измъчва, докато се свърши. или добър –
дълго да има рижи кошмари…
или луд – да си мисли, че стреля по птица.
но ти ми кажи,
как да ме убие никой?
години трепери ръката ти
на шибания спусък
трепери адамовата ти ябълка
трепери гласът ти
треперят краката ти.
лисицата мисли,
само аз
не треперя.
0 Коментара