Той е автор на 8 книги с поезия, една с разкази и на том с публицистика и есеистика. Носител е на много награди. Негови стихове са преведени на десетки езици – английски, френски, руски, немски, арабски, португалски, полски, турски и др. Отскоро е председател на българския П.Е.Н-център. А това е само малка част от творчеството на Бойко Ламбовски. Не пропускайте!

ЖУАН ВЪЛКЪТ

Жените си имат планета

и нощем отиват там.

Безброй самотни момчета

не знаят това. Аз знам.

Затуй като вълк отвъден

на тази планета аз

се спускам, светло озъбен

в припадъчен, луд захлас.

И ги гоня, и ги преследвам,

разкъсвам, разкъсват мен.

Да си хищник си е обсебване.

Да си хищник е кръв и тлен.

Да. И вия. На тази планета

от единак в зоопарк си по-сам.

Безброй самотни момчета

не знаят това. Аз знам.

ТЕЛЕФОН

През 7000 километра

и 300 месеца немота

той й направи адски

зашеметително предложение:

– Значи виж – каза той – не стана

през тоя живот обичането.

Дай горе твърдо да си поискаме

два нови живота – наблизо.

Помълча и добави тихо:

– Защото не виждам друга

причина пак да се раждам,

ако те няма наоколо.

Тя стоеше в ръка с ютия,

а в другата – със слушалка.

После тихо подпря ютията,

и ютията тъй застина –

като вирнал носа си лайнер

в картина на маринист.

– Здравей – каза тя – отдавна

не си се обаждал. Всъщност

е радостно да те чуя.

А после не каза нищо

нито тя, нито той, защото

летяха мисли и хора,

течаха скали, цъфтяха

свръхнови звезди и разни

прекрасни цветя на бунта.

А те като смърт са ярки –

като смърт или като букви

в букварите по обичане.

Но жиците не улавят

такива неща все още.

Те – жиците – съответстват

на своя си и на нашия

несложен капацитет.

В което си има логика.

ВЕСЕЛА ЖЕНА КРАЙ ВОДАТА

с амбициозна в писането жена

седим край езерото приказваме

тя говори че критикува злото

аз пия бира и слушам жабите

мисля защо сме двамата тука

кои сме в тая бедничка кръчма

жената е силно религиозна

а аз капачка по масата бутам

в синя спирала ни всмуква мракът

тежи ни светът като слонска задница

жената казва голям шаран съм

а аз й казвам че ми харесва

тя се зачудва и ме намъмря

че въобще не съм бил я четял

нали те пиша й казвам жено

и правя с капачката па де дьо.

 

ХЪЛМОВЕТЕ СА ТУК

Шурти поток, цъфти синчец, цвърчи синигер.

Хем съм стоок, хем сляп четец на дивна книга.

Иззад елха едно прасе – шмуг и – в оврага.

Извиквам: „Ха!“, излайва псе, мъглата бяга.

Обуща, клин, до кръста цял в роса се къпя.

Джвакам в един пестил от кал, където стъпя.

Изграквам стих, издишвам страх, изкашлям букви.

Какво открих, защо живях, къде съм хукнал?

Но що е аз? – торба месо и малко лимфа.

Помръдва храст, подсвирва кос, претичва нимфа.

Дъхти на пръст, пролазва смок, проскърцва явор.

Околовръст е много бог и много дявол.

Прелиствам пак с крака, с ръце – чета нататък.

Без анорак и без лице вървя – придатък

на ритъм тих, и всемогъщ, и неизменен.

Безсмъртен дих, един и същ, ме диша мене…

ВЕЩИЦА

Мразя ви, ненавиждам ви, плюя в огъня ви страхлив,

в лицата ви любопитни плюя, в стадото ви злорадо.

Кой ви е бог? Кой – дявол? Кой с гласец треперлив

заврещя: “Изгорете я тая щерка адова!”

Деветнайсет години по ваш закон преживях!

Червивите ви слова слушах и ми дойде до гуша!

“Блажени низшите духом” – мърморехте, но видях,

че слабите го не вярват,

а силните го не слушат!

И отидох при Оня, който не лъже с добро;

там няма щастие, но и измама няма!

Повеселих се поне – на последното ми хоро,

Рогатият блъскаше тъпана,

седнал на храма ви!

Въргалях се с таласъми, с вампирите лочех кръв;

забърквах злъчка – дано изтровя

вас и наследниците ви…

Не мен жалете – последният може да стане пръв,

но вие няма да бъдете

нито първи, нито последни!

Ще отмъждука животецът ви като лоена свещ!

Аз поне – грешната, изгарям млада и здрава.

А вие ще изгниете приживе – като леш,

ако не умрете

скоропостижно

от завист!

ШИКО

Шико си няма нищо

пари таман хич

кръщелно няма

жена няма

за ядене няма

зъби няма кредит няма

здраве няма

кръвно няма

паспорт няма

досие няма

ум няма

къща няма

един кашон има само

и три найлонови плика

с един диша един пълни

в трети увил е нещо

какво си увил Шико

увил съм си некролого

какво пише в него Шико

пише умре шико

ЩАСЛИВ

Facebook Twitter Google+

0 Коментара