Какво е бъдещето?
За стволовите клетки се говори много и се счита, че те ще са в основата на следващата революция в медицината – т. нар. регенеративна медицина. От нея се очаква да се намеси в биологичните процеси, спирайки или поне забавяйки остаряването и смъртта. Регенеративната медицина интегрира използването на стволовите клетки и редица върхови технологии, като генното инженерство, 3-D принтирането и наноматериалите. Вече е възможно създаването на 3-измерни пространствени структури, наподобяващи органите на човешкото тяло и последващото им „заселване“ със стволови клетки.
А как изглежда настоящето?
Ето отговорите от Д-р Асен Пачеджиев пред Академия за родители.
Засега стволовите клетки се използват само за трансплантация при ограничен кръг от заболявания, засягащи предимно кръвта и имунната система. Наред с това се проучват клетъчните терапии при около 220 различни заболявания, в т.ч. детска церебрална парализа, аутизъм, ювенилен диабет и сърдечен инфаркт.
Стволови клетки от пъпна връв
При нужда стволови клетки могат да бъдат извличани от периферна кръв или от костен мозък. През последните 2 десетилетия нарастващо значение като източник на стволови клетки има остатъчната кръв от плацентата и пъпната връв, която се отделя при раждане и може да бъде замразена и съхранявана дългосрочно. Това става в обществени (донорски) или в частни (семейни) тъканни банки. При даряване в донорска банка, стволовите клетки са на разположение на всеки нуждещ се, стига да има нужната степен на съвместимост между пробата и реципиента. Семейните биобанки съхраняват стволовите клетки за евентуални нужди на донора (детето, при чието раждане са събрани) или членовете на неговото семейство, като вид „биологична застраховка“. Шансът за пълна тъканна съвместимост между родители и деца е 50%, а между братя и сестри е 25%. До момента в света са извършени около 40 000 трансплантации на стволови клетки, извлечени от кръв от пъпната връв.
В България има една обществена и 8 частни биобанки
за кръв от пъпна връв. Всички те функционират с разрешението и под контрола на Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ). Към началото на 2015 година в тези биобанки се съхраняват общо около 10 000 проби със стволови клетки. Годишно към услугите на частните биобанки прибягват малко под 2 000 очакващи дете двойки. Цените за 20-годишното съхранение на пробите варират меду 4 000 и 5 500 лева. Някои банки предлагат и криосъхранение за по дълъг период, например за 25 или 30 години.
––––
Д-р Асен Пачеджиев е завършил медицина в София и е специализирал в областта на контрола на инфекциите и общественото здраве, в България, Холандия и Швейцария. През 2002 г. добива магистратура по бизнес администрация от Сити Юнивърсити, Сиатъл (САЩ). Има редица публикации, свързани с безопасността на пациентите и профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции, а от 2011 година работи активно върху темата за обществено-здравните аспекти на тъканното и в частност на стволово-клетъчното банкиране. Член е на Управителния съвет на Българската асоциация на тъканните банки (БАТБ).
0 Коментара