Колко често повтаряме името на римската богиня на цветята и градините, когато говорим за храни и хранене? Почти винаги. Защо тогава да не помислим за нашите черва като за уникална градина, в която избуяват полезни, вредни и условно вредни растения? Градина, за която се грижим напосоки, често хаотично, без да полагаме съзнателни и целенасочени усилия.
В нашия „хол” – нека така да обозначим червата – на площ от 30 кв. м живеят около 10 трилиона (10 000 000 000 000) най-разнообразни микроорганизми –
археи, бактерии, протозои, вируси, гъбички.
Полезните работят не само за усвояването на храната, която поемаме, но снабдяват почти всички механизми в къщата с енергия, витамини, хормони, неутрализират токсините, защитават ни от външни натрапници. И нещо повече – умеят да разпознават и да атакуват собствените ни клетки, когато започнат да се израждат в ракови. Тоест, те имат огромен и многообразен репертоар.
А плевелите – напротив.
Отделят отрови, увреждат и рушат.
Някои дори повлияват най-висшата структура у дома – нашия мозък. Доказателствата, че болести като аутизъм, шизофрения, депресия, дислексия са свързани или произхождат от проблем в червата (теза, защитена от д-р Наташа Кембъл-Макбрайд в книгата й GAPS, 2004 г., в която тя предлага диети за лекуване на тези болести) се увеличават с всеки ден.
Последният пример е от световния конгрес на невролозите, който се проведе в началото на ноември в Сан Диего, САЩ. Участниците бяха потресени от снимките на невроанатома д-р Розалинда Робъртс от университета на Алабама в Бирмингам (UAB), които показват бактерии, проникнали в мозъчната тъкан, смятана досега за стерилна територия. Съществува мозъчен микробиом? „Това е умопомрачително”, коментира Роналд МакГрегор от университета на Калифорния, Лос Анджелис. И тези бактерии могат да предизвикат животозастрашаващо възпаление!? И болестта на Паркинсон? Щом Хеликобактер пилори, който обитава стомасите на поне 60% от хората, може би причинява болестта на Алцхаймер…
Защо се чудим, като още Хипократ, който си е нямал понятие от микробиология, е прозрял, че „смъртта седи в червата”?
Колонизирането с микроорганизми започва още от раждането, а вероятно и преди това. Бебето има една чревна флора, ако е родено с цезарово сечение – преобладават представители на кожния микробиом. При естествено раждане червата му се колонизират от бифидобактерии и лактобацили (последните обитават влагалището на майката).
Чревната градина достига своя разцвет през юношеството и остава стабилна до зряла възраст. След това нейното разнообразие и стабилност намаляват. Тя се променя не само с напредване на възрастта. Всеки ден се увеличава броят на хората, които вземат лекарства заради хроничните си болести.
Всичко това, наред с нездравословно хранене, довежда до трайна промяна в качествения и количествен състав на растенията в градината като цялост. Изменят се съотношенията между тях, взаимозависимостите – състояние, описано в медицината като дисбиоза. Което никак не е безобидно!
Проучвания през последните години доказват, че не само отделни патогенни микроорганизми, но и
дисбиозата може да доведе до болест. И то сериозна.
Защото се нарушава балансът между „добрите” метаболити, които потискат възпалителните процеси в червата, и „лошите”, които ги предизвикват и стимулират. Какъв е колективният ефект от нарушената хармония в градината? Директният – синдром на раздразненото черво, колит, полип, аденом, рак на дебелото, рак на правото черво. Индиректният – заболявания на органи и системи извън червата. Астма. Атеросклероза.
А от дисбиоза страда между 30 и 70% от човечеството. Това означава, че поне всеки трети може да направи нещо конкретно за подобряване на здравето си.
Как да се справим с дисбиозата и кой може да ни помогне?
Добрата новина е, че растенията в нашата градина са много приспособими, гъвкави и променим ли храненето си за един по-продължителен период, можем да си помогнем сами. Тоест, ако наторяваме градината с повече фибри (плодове, зеленчуци в суров и обработен вид, още по-добре – ферментирали, пълнозърнести храни), ще процъфтят полезните растения. А при хранене, в което изобилства месото, протеините, животинските мазнини, захарта и тестените изделия – плевелите.
Това обясни доц. Цветан Велинов, началник на Централната микробиологична лаборатория в Александровска болница.
Доц. Велинов, днес се препоръчват пробиотици за какво ли не – високо кръвно налягане, стрес, цистит, депресия. Което е напълно обяснимо, като се има предвид, че първопричината за дадена болест може да е в една дисбиоза, за която ние не подозираме. Излиза, че е препоръчително винаги с основните лекарства за заболяването да включим и пробиотик, който да подобри функционирането на чревната флора. Като в същото време помислим за промяна на нашия хранителен режим.
Да, това би подпомогнало оздравителния процес. Но няма как да лекуваме само с пробиотик цистит, причинен от ешерихия коли, която е „отскочила” от червата в пикочния мехур. Той може да бъде помощно средство.
Някои купуват някакъв пробиотик, когато вземат антибиотик или когато получат храносмилателно разстройство. Има ли смисъл от това?
Когато говорим за коригиране на дадено състояние с пробиотик, трябва да знаем какви ползи очакваме от него. Антибиотиците действат на грам-положителната флора, на анаеробната флора, на грам-отрицателната флора, на вируси, гъбички. Тоест, ние трябва да сме наясно кой компонент ще унищожи този антибиотик, за да вземем съответния пробиотик, който пък да го възстанови.
В момента на пазара има над 3000 продукта с уведомителен режим, че съдържат пробиотици. Как се стигна до този бум?
През 80-те години на миналия век в Япония се заговори за функционално хранене. Оттам тръгна идеята за функционални храни – такива, които могат да се превърнат във функционални, ако се увеличи дадена полезна съставка в тях или се добави друга полезна, например, включи се пробиотик, или пък се отстранят вредни съставки. Такива функционални храни са всички ферментирали храни, включително и киселото мляко.
Фармацевти казват, че то не може да замести пробиотиците…
Мисля, че то е един прекрасен продукт, стига в него да има пробиотици. И зависи от това какво искаме да постигнем с него.
Каква информация трябва да търсим в листовката, преди да купим пробиотик?
За един пробиотик е много важно да стигне до мястото, където ще действа – в долните отдели на тънките черва и дебелото черво, които трябва да колонизира. Затова той трябва да е в достатъчно количество и да е капсулиран по такъв начин, че да преодолее горните отдели на храносмилателната система – pH на стомаха, панкреатичните ензими, жлъчните сокове.
Колко милиарда микроорганизми трябва да съдържа една доза?
В дебелото черво има над 10 трилиона (1000 милиарда) микроорганизми в 1 г сухо вещество. Разбирате, че когато се погълне една таблетка с няколко милиарда, те ще са капка, която ще се изгуби в океана от микроби. Затова еднократно трябва да се вземат поне 10 млрд., и то три пъти – по време на хранене. Между впрочем, СЗО вече препоръчва дозата да бъде между 15 и 25 млрд. на прием, което прави около 50 млрд. дневно. Дори има пробиотици, които съдържат 50 млрд. бактерии в една таблетка. Добре е също в пробиотика да са включени освен лактобацили, и бифидобактерии, и дрожди…
Трябва да подчертая, че микробиомът в червата е постоянен и транзиторен. Постоянният е прикрепен към лигавицата на червата като филм. Затова пробиотичните бактерии трябва да са с добри адхезивни функции, за да могат да се прикрепят към лигавицата на червата и да станат част от постоянния микробиом. Иначе те отиват към транзиторния микробиом – към фекалиите, от които ние ежедневно се освобождаваме. И на практика вършат много малко или почти никаква работа.
За свойството адхезивност може ли да се прочете в листовката?
Всеки производител би трябвало коректно да опише отделните щамове и техните качества.
Трябва ли да променим диетата си, докато вземаме пробиотик?
Желателно е да се консумират храни, които ще подпомогнат тяхното захранване и растеж – такива с много фибри. Това са пребиотици. Продават се също и синбиотици, които включват пробиотик с пребиотик. А ефектът, който се получава, се нарича постбиотичен – отделят се повече метаболити, които ни носят полза.
Когато избираме пробиотик, трябва ли да предпочетем производител, който е в чужбина пред такъв, който е български?
Ние обитаваме дадена географска територия и носим определен микробиом, който се захранва от нашата кухня, зависи от хранителните ни навици, флора, фауна. Нормално е да коригираме състоянието си с микроорганизми, популярни по нашите географски ширини.
Колко е необходимо да продължи лечението с пробиотик?
Известно е, че изходната микробна флора се възстановява трудно. Често за пример се дава антибиотикът клиндамицин, който за 7 дни я променя до такава степен, че са необходими до 2 години тя да бъде възстановена. Да вземаш пробиотик в рамките на няколко дни няма никаква полза. Необходимо е това да се прави поне 20 дни.
- „През 2007 г. приключи проектът „Човешки геном”. Учените обещаха да ни кажат как функционира човешкото тяло. Но когато беше секвениран и последният ген, те дадоха по-малко от 30% от отговорите на зададените въпроси. Затова започнахме да се обръщаме към вторичните (епигенетични) фактори, които влияят на здравето и на болестта. Един такъв фактор е микробната флора, която носим. Така стартира проектът „Човешки микробиом” – той има за цел да установи качествения и количествения състав на микробите, които обитават човешкия организъм. Надяваме се след неговото приключване да имаме повече яснота по ролята на микроорганизмите в едно заболяване.” Доц. Велинов
Ракът на дебелото и правото черво е на трето място
в класацията на карциномите, причиняващи смърт. Всяка година има 1,2 млн. новодиагностицирани болни в света.
Симптоми на дисбиоза, характерни за синдрома на Раздразненото дебело черво (Colon Irritable):
- газове, подуване на корема;
- запек;
- разстройство;
- течни изхождания, но един път дневно;
- болки в корема, спазми;
- промяна на изпражненията по вид и миризма;
- свръхчувствителност към прясно мляко и други храни, която не е констатирана до този момент.
0 Коментара