Малко след 18:30 ч. на 10 октомври 1882 г. от Париж за Виена потегля Train eclair de luxe. В него пътуват 48 човека, които за първи път в историята на това превозно средство са „подложени“ на всякакви възможни удобства и невиждан дотогава лукс. Докато се наслаждават на нощния пейзаж, те опитват меню от девет ястия, придружени от най-хубавите вина и шампанско. Авторът на идеята Жорж Нагелмакерс и създател на компанията Wagon-Lits иска така да тества напълно новаторската си идея за луксозно пътуване с влак. Във Виена пристигат на следващата вечер. Обратното пътуване е два дни по-късно. Когато луксозният конвой спира на гарата в Страсбург, за успеха на начинанието не остава никакво съмнение.
Легендарният луксозен влак „Ориент експрес“
на същата компания тръгва на 5 юни 1883 г. между Париж и Виена. През октомври същата година маршрутът вече стига до Дунава, където пътниците са превозвани с ферибот до Русе, а после отново се качват на влака до Варна и пак с ферибот стигат до Константинопол (официално Истанбул от 1930 г.). По-късни нови линии преминават на българска територия през Пловдив и София.
Книгата Nostalgic Journeys: Destinations and Adventures from the Golden Age of Travel на Щефан Битерлe разказва подробно и с много архивни снимки историята на съвременния туризъм. Допреди около двеста години пътуванията били запазена територия най-вече за завоеватели, изследователи, търговци и авантюристи. Някъде в началото на XIX век започва да се заражда идеята, че човек може да пътува „не за да завладява непознатото, а за да му се наслаждава“. Тогава това е възможно единствено за хора с много свободно време и още повече средства.
Началото на демократизирането и масовия туризъм поставя Томак Кук през 1841 г. със създаването на първата туристическа агенция. През 1972 г. той организира първата туристическа околосветска обиколка. Тя от своя страна вдъхновява френския писател Жул Верн за книгата му „Пътешествие около света за 80 дни“ (1873г.).
Докато в началото на железопътния транспорт пътниците са омаяни от разкриващата се пред очите им гледка, скоро те започват да четат във влака.
„Железниците убиха пространството, остава ни само времето“,
пише немският поет Хайнрих Хайне. От своя страна предприемчиви бизнесмени веднага започват да се възползват от тази тенденция. Те не само продават книги на гарите, а дори публикуват такива специално за пътници.
Снимки: Nostalgic Journeys
След изобретяването на парахода в началото преобладава недоверието към възможностите на подобен вид транспорт, но прогресът скоро доказва обратното. Трансатлантическите кораби предлагат удобства, подобни на тези на луксозните влакове: библиотека, салон за пушачи, бар. Забавленията продължават да се разнообразяват – концерти, тенис, стреляне по глинени гълъби.
През 1935г. френският лайнер Normandie предизвиква истинска сензация с интериора си в стил арт деко, цяла „улица“ с магазини, два басейна, болница и стоматологична клиника. Жозефин Бекер, Фред Астер и Марлене Дитрих са сред редовните ВИП-пътници. Историята е пълна с трагични истории на потънали кораби, разбира се, начело с планетарната легенда за „Титаник“.
С навлизането на самолетите в играта класическите кораби губят терен, преди отново да се наложат вече в модерен вариант като луксозни круизни лайнери. В търсене на комфорт и удобство първите стюарди политат заедно през 1827 г., но
скоро започват да преобладават стюардесите
Авиокомпаниите бързо стигнали до извода, че женското присъствие е по-успокояващо и приятно за пътниците. Когато през 1929 г. излита немският самолет Do X с 66 пасажери на борда, те седят в елегантни фотьойли върху персийски килими и се хранят в специално създадени елегантни порцеланови сервизи. Не след дълго и готвачи от най-престижните ресторанти започват да се грижат за менютата. Цените на билетите отговаряли на нивото на обслужването. Например полет от Англия до Ню Йорк струвал над десет хиляди евро в днешни цени. Пътуването със свръхзвукови самолети – руския Туполев Ту -144 и англо-американския Конкорд през 70-те години на ХХ век, си остава заявка за политическо и пропагандно надмощие между тогавашните „два свята“.
Една от най-често обсъжданите днес опции – на море или на планина, е доста съвременно „изобретение“. Не толкова отдавна нито едното от двете не изглеждало особено атрактивна алтернатива за прекарване на времето. А често самият достъп до тези места бил или много труден, или напълно невъзможен. Комбинацията между влаковете и туристическите агенции доста бързо променя нещата. Рибарски селца се превръщат в морски, а отдалечени планински кътчета – в ски курорти. Някогашни скромни ханове и гостилници прерастват в гранд хотели.
Въпреки че здравословният ефект на минералните води е известен още от древността, началото на модерните СПА центрове е поставено през 40-те години на XIX век в Германия доста
преди изобщо на някой да му хрумне на ходи на плаж
През живота си немският поет Гьоте отива двадесет и два пъти на СПА, понякога оставайки по няколко месеца. Самото име „спа“ идва от едноименния курорт в Белгия. Той дори се смята за „Кафенето на Европа“, където отсядат руският цар и австрийският император. Баден Баден пък става неофициалната лятна столица на Европа, където могат да бъдат срещнати германският композитор Йоханес Брамс и руските писатели Лев Толстой и Фьодор Достоевски. Британският курорт Брайтън привлича все повече аристократи.
Вероятно най-стабилната емблема на луксозния, а впоследствие и все повече масов туризъм си остава Френската Ривиера, запазила своя блясък и сексапил вече сто и петдесет години.
Това „пътуване през пътуванията“, продължаващо близо два века, припомня, че пътуванията могат да бъдат елегантен и понякога силно приключенски начин да опознаем света и да се върнем у дома, завинаги променени от екзотични гледки и звуци, казват издателите от teNeues.
0 Коментара