Представете си, че всяка сутрин отваряте прозореца си и вместо шумен булевард виждате масивни каменни крепостни стени, построени преди векове. По улиците почти няма туристи. Вместо сувенирни магазинчета има малки площади, където местните просто живеят живота си. Добре дошли в Пласенсия.
Точно тук ме отведе поредното ми приключение по програма „Еразъм+“.
Пласенсия е малък град в автономната област Естремадура, в западната част на Испания, разположен на около три часа с влак от Мадрид. Основан е през 1186 г. от крал Алфонсо VIII като стратегическа крепост след Реконкистата, а средновековните му стени и до днес опасват историческия център. Самото му име произлиза от латинския израз ut Deo placeat et hominibus – „за да бъде угоден на Бога и на хората“.
За разлика от Барселона, Мадрид или Севиля, Пласенсия рядко попада в списъците с най-посещаваните туристически дестинации в Испания. Именно това обаче е част от нейния чар. Тук няма безкрайни опашки пред забележителностите. Калдъръмените улички, старите площади и спокойният ритъм на ежедневието създават усещането, че градът живее по свои собствени правила. Вместо да го наблюдаваш като посетител, неусетно започваш да бъдеш част от него.
Този проект се различаваше значително от предишните ми участия по програма „Еразъм+“. Докато младежките обмени са насочени основно към хора между 18 и 30 години, обученията за младежки работници събират хора, които вече работят с млади хора в различни сфери и искат да развиват уменията си, да обменят опит и добри практики. В тях могат да участват и хора над 30-годишна възраст, стига професионалната им дейност да е свързана с работа с младежи.
В Пласенсия се събрахме участници от България, Испания, Румъния, Унгария, Италия, Гърция, Турция и Португалия. Това е едно от най-ценните неща на програмата – срещаш хора, които при други обстоятелства едва ли някога биха пресекли пътя ти. Сред новите ми познанства имаше преподаватели по английски език, представители на неправителствени организации, инструктори по сърф, йога инструктори, психолози, социални работници и още много хора с различни професии, но с една обща мисия – да помагат на младите хора да се развиват.
Темата на обучението беше „Здравословни граници в работата с младежи“. В продължение на няколко дни участвахме в практически занимания, дискусии и упражнения, чрез които се учехме как да поставяме здравословни граници както в професионалните, така и в личните си взаимоотношения, как да се грижим за собственото си психично здраве и как да общуваме с младите хора с повече емпатия, разбиране и уважение към техните преживявания. Именно темата за личните граници беше една от основните причини да избера това обучение и без съмнение се превърна в най-ценния урок, с който си тръгнах.
Но „Еразъм+“ никога не е само обучение. Това е програма, която събира хора, а понякога дори променя съдбите им. Наши фасилитатори бяха Алваро и Александрия Кано от асоциацията Multideportiva Euexia. Алваро е родом от Пласенсия, а Александрия е италианка, която преди години пристига в града като доброволец по програмата. Именно тук двамата се срещат, влюбват се и решават да останат заедно. Днес не само споделят живота си и имат прекрасно семейство, но и организират международни обучения, благодарение на които млади хора от цяла Европа преживяват свои собствени незабравими истории.
Тяхната история далеч не е изключение. Според данни на Европейската комисия от началото на програмата насам вече има над един милион деца, чиито родители са се запознали именно благодарение на „Еразъм+“ като участници или доброволци. Оказва се, че понякога най-важната дестинация на едно пътуване не е градът, до който стигаш, а човекът, когото срещаш там.
Едно от най-приятните ми открития в Пласенсия беше мястото, на което бяхме настанени. Признавам си, че когато чух думата „хостел“, очакванията ми бяха доста по-скромни. Вместо това хостел Goyesco Plaza ме изненада с безупречна чистота, удобни легла, модерни удобства и вкусна закуска всяка сутрин.
Но най-голямото му предимство беше местоположението. Достатъчно беше да прекрачиш прага и буквално се озоваваш на тясна калдъръмена уличка, която плавно те отвежда към сърцето на стария град и площад Plaza Mayor. Нямаше нужда да планираш разходка из историческия център, защото още с първата крачка навън вече ставаш част от него.
Вечерните разходки бързо се превърнаха в любимата ми част от деня. Градът е изключително спокоен и безопасен, което ми позволяваше без никакво притеснение да се разхождам сама покрай осветените крепостни стени, тихите улички и величествената катедрала дори след залез слънце. Усещане, което рядко изпитвам в непознат град.
Особено впечатление ми направи катедралният комплекс на Пласенсия, който всъщност обединява две катедрали в една. По-старата романска катедрала постепенно прелива в новата, изградена в готически и ренесансов стил, превръщайки сградата в своеобразен музей на няколко архитектурни епохи. Вътре могат да се видят впечатляващи дърворезбовани хорови столове, богато украсени олтари, религиозни картини, скулптури, ценни ръкописи и произведения на църковното златарско изкуство, събирани в продължение на векове.
След подобна разходка изборът къде да вечеряш също се оказва приятно предизвикателство. В Пласенсия има десетки уютни ресторанти и малки семейни заведения, предлагащи както традиционни испански тапас, иберийски специалитети и местни вина, така и кухня от различни краища на света. А най-приятният завършек на деня неизменно беше чаша добре изстудена сангрия на Plaza Mayor, където местни жители и гости на града изпълват площада с разговори и смях, докато вечерният въздух постепенно охлажда необичайно горещите априлски дни.
Макар Пласенсия да е сравнително малък град, културният му живот ме изненада приятно. Още през първите дни имахме възможност да посетим фестивала Primavera Alternativa, който се проведе под открито небе сред крепостните стени на Torre Lucía. След края на концертите най-естественото продължение беше дълга разходка из парк La Isla, разположен на брега на река Херте.
Няколко дни по-късно се докоснахме до една съвсем различна страна на културния живот на Пласенсия. Посетихме историческия театър Teatro Alkázar, където гледахме операта „Дидона и Еней“ от английския композитор Хенри Пърсел. Въпреки че операта не ми е непознат жанр, беше истинско удоволствие да видя подобна постановка именно тук. Още повече ме впечатли фактът, че както фестивалът, така и оперният спектакъл бяха напълно безплатни. За мен това беше още едно доказателство, че културата в Пласенсия е естествена част от живота на града.
Най-голямото богатство на всеки „Еразъм+“ проект обаче не са местата, които посещаваш, а хората, които срещаш. За няколко дни се оказваш заобиколен от хора, израснали на стотици, а понякога и хиляди километри един от друг, с различни езици, традиции и начин на живот. И въпреки това много бързо разбираш колко повече неща ни свързват, отколкото ни разделят.
Всяка държава донесе нещо различно със себе си, много повече от традиционните ястия по време на културната вечер. Участниците от португалския крайбрежен град Виана ду Кащелу, сред които имаше и инструктори по сърф, носеха онова необяснимо спокойствие на хората, които живеят до океана. Италианците говореха с типичната си страст и емоция, които превръщат всеки разговор в малко представление. Съквартирантките ми от Турция се оказаха също толкова мили и сладки, колкото локумът, който ни бяха донесли. Гърците
трудно можеха да стоят на едно място и почти всяка вечер именно те бяха двигателят на общите ни разходки и смях след края на обучителните сесии. Румънците и унгарците бяха прекрасна компания за дългите разходки из парк La Isla, а ние, българите, допринесохме с чувството си за хумор, непринудеността и топлото си отношение.
Най-хубавите разговори започваха вечер, когато просто сядахме заедно на някой площад или тръгвахме на поредната разходка. Говорехме за семействата си, за работата си, за мечтите си, за страховете си и за това как изглежда животът в различните ни държави. Колкото повече опознавах хората около себе си, толкова повече осъзнавах, че независимо откъде идваме, всички се вълнуваме от едни и същи неща – да бъдем разбрани, да правим нещо смислено и да оставяме света поне малко по-добър, отколкото сме го намерили.
Именно това според мен е истинската сила на програмата „Еразъм+“. Да научиш нещо ново, но и да започнеш да гледаш на света през очите на хора, които до вчера са били напълно непознати.
Пътуванията невинаги приключват така, както са започнали.
След няколко незабравими дни в Испания дойде време да се прибираме. Полетът ни за София започна да закъснява. Един час. После два. После три. С всяка изминала минута търпението на хората се изчерпваше, а въпросите ставаха все повече. Когато след третия час чакане стана ясно, че полетът е отменен, спокойствието на летището за секунди се превърна в хаос.
Сред множеството имаше и много възрастни българи, които не знаеха как сами да променят билетите си, закупени онлайн от техните деца, нито как да резервират стая в хотела, осигурен от авиокомпанията. Заедно с една впечатляваща млада лекарка от България започнахме да помагаме на всеки, който имаше нужда – превеждахме, обяснявахме, променяхме резервации, резервирахме хотелски стаи и се стараехме да внесем поне малко спокойствие в една иначе напрегната вечер.
Тогава осъзнах нещо. Истинският изпит дойде веднага след края на обучението.
Всичко, което бяхме обсъждали през последните дни – здравословните граници, спокойствието под напрежение, самообладанието и способността да бъдеш опора за хората около себе си вече беше реалност.
На следващата сутрин всички успяхме благополучно да се приберем в София.
Днес, когато се връщам мислено към Пласенсия, си спомням не само крепостните стени, калдъръмените улички, вечерите на Plaza Mayor, музиката под звездите и хората, които срещнах. Спомням си и онзи момент на летището, защото именно той ми показа дали наистина съм научила нещо.
Испания ми остави много повече от красиви снимки и нови приятелства. Остави ми знания, които вече са част от начина, по който гледам на живота. Научи ме, че поставянето на здравословни граници не означава да бъдеш по-малко добър човек. Понякога означава точно обратното – да бъдеш достатъчно честен със себе си, за да имаш смелостта спокойно да кажеш „не“, когато това е най-искреното „да“, което можеш да дадеш на собствения си живот.
Рая Аламурова е автор, създател на документалната поредица CloudBound и певица. Първият ѝ роман, „Ако съществуваш…“, е вдъхновен от едно от първите ѝ пътувания в чужбина, а в момента работи и по следващата си книга. Освен че пише, тя създава и музика, а в YouTube канала си споделя свои авторски песни.
Можете да откриете повече от Рая тук:
Instagram: https://www.instagram.com/soundtrackofraya?igsh=OHNnNGxsa2NuMmRj&utm_source=qr
YouTube: https://youtube.com/channel/UCu8GJPzS0UHyBcqpLcHtd-A?si=j8jlhHvaF_IANj34
Книгата „Ако съществуваш…“: https://mireland.bg/product/kniga-ako-sashtestvuvash/
Филмът „CloudBound: Chapter 2 | Spain“: https://www.youtube.com/watch?v=r_NBwBANrFo
Къде да откриеш Erasmus+ проекти
Eudaimonia Association Bulgaria: https://www.instagram.com/eudaimonia_bg/
Erasmus+ Bulgaria
https://www.instagram.com/erasmus_plus_bulgaria?igsh=dDQxZmF2OTd3dGZm
Erasmus+ Projects
https://www.instagram.com/erasmus_plus_projects?igsh=ODZwNzRrZjhic2dp
https://chat.whatsapp.com/LcUcMdBevU9KZy2oo1Qt6e?mode=gi_t
Telegram канали
https://t.me/erasmusplusbulgaria
https://t.me/erasmusplusprojects
Съществуват и множество Facebook групи, в които ежедневно се публикуват нови проекти, обучения и младежки обмени. Най-лесният начин да ги откриеш е да потърсиш по ключови думи като „Erasmus+“, „Erasmus+ Bulgaria“, „Youth Exchange“ или „Erasmus+ projects“.
0 Коментара