В края на февруари се състоя най-мащабният и колоритен самба карнавал в света, посещаван от милиони хора годишно – карнавалът в Рио де Жанейро. Единственият участник от България в цялата история на бразилската фиеста е Меглена Гюрова – преподавател по айкидо, карнавална самба и латиноамерикански танци в школата Fight & Flow.
Карнавали из Рио де Жанейро са се провеждали още от началото на XVIII век. Карнавалът е част от културата на бразилците и столетия по-късно нищо не се е променило. Самбата заедно с футбола е огромната страст на цяла Бразилия и едно нагледно обяснение за темперамента на този южен народ.
Самбата е национален танц, а корените й идват от африканските ритми на Ангола и Конго, пренесени в Южна Америка заедно с робите. Въпреки че съществуват множество разновидности на самба под формата на популярни ритми и регионални танци, първоначално самбата като музикален жанр е музикална проява на градската култура на Рио де Жанейро. Съвременната самба, развила се в началото на XX век, е предимно в ритъм 2/4, прекъсван от вокални хорове в ритъм на батукада, изпълняващи различни куплети от декларативни стихове. Традиционно самбата се изпълнява на струнни и перкусионни инструменти.
Освен характерните ритми и размери, самбата се свързва и с цяла историческа култура от храни, танци, празненства, дрехи и картини. Бразилия дори
чества национален ден на самбата
– 2 декември.
Карнавалът се провежда на авенида Маркес де Сапукаи, улица, дълга 1 км. Публиката наброява около 300 000 – 500 000 души, а самото жури е разпределено в отделни кабинки из цялата дължина на улицата. Билетът за публиката е около 1000 лева на ден, затова и зрителите са улегнали и възпитани хора, наредени на трибуни от двете страни на улицата. А който не може да си позволи цената, има възможност да се снима с участниците преди дефилето им. Всеки ден по улиците танцуват 6 школи, минали през ситна цедка, докато стигнат пищно украсените платформи на главната сцена.
Меги ни посреща с огромна усмивка и сякаш емоцията, която вече от почти месец е изживяла, още грее върху лицето й! Веднага разбираме, че тя е слънчев човек, който обожава танца във всичките му форми. „Като си помисля за карнавала, направо настръхвам и ми е трудно дори да разкажа, това е най-голямата емоция“.
Пътят на Меги към Рио минава през нейната любов към самбата. 40-годишната перничанка е живяла 17 години в Швеция. Връща се в България, за да танцува и за да срещне голямата си любов – бразилеца Едсон.
„Една самба школа се сформира спрямо района. Естасио де Са (Estácio de Sá) е най-старата школа, състояща се от около 2000 човека. Аз станах част от нея по много странен начин. С една танцьорка австралийка се сприятелихме във фейсбук, тя набираше танцьори от цял свят. Изпратих мое видео и се присъединих. Бяхме около 20-ина чужденци и то само в нашата школа.“
Карнавалът продължава цяла седмица, а последният ден няма състезателен характер. В него най-добрите школи повтарят участието си. Като танцьор е нужно
да си се подготвял поне половин година преди това,
за да се представиш отлично. Журито оценява участниците по много различни критерии. Например, за да участваш, не е нужно само да танцуваш, а и да пееш и то на чист португалски. Отделно всяка школа има тема за карнавала и тя трябва да бъде развита в костюмите, в песента и изобщо в цялото представяне. Това е и най-строгият критерий на журито.
Темата на школата, с която участва Меги, е „Гонзагиня“, на името на известен бразилски музикант. „Повечето от костюмите бяха сътворени от неговите песни, синът му също е певец и участваше заедно с оркестъра.“
Самата Меги била облечена като Кармен Миранда –
екзотичната певица и танцьорка от миналото. Интересен факт е, че костюмите на участниците се пазят в дълбока тайна преди карнавала, никой друг освен организаторите няма право да ги вижда. Те са много цветни и богати, украсени с пера и безброй блестящи орнаменти. Гримът също е изящен и, разбира се, много бляскав. Част от участниците са качени върху специален камион, който също е пищно украсен, а върху него са монтирани огромни платформи, върху които участниците танцуват.
„По време на шествието виждаш само публиката, всички ти се радват, усещаш тяхната вибрация. Още след първите 5 минути умората е невероятна. Първоначално даваш всичко от себе си, изморяваш се, а знаеш, че трябва да продължиш още един час, и то не само да танцуваш, а и да пееш. На втория ден обаче гледахме фестивала като зрители, чувството е съвсем различно, виждаш самото действие“ разказва нашата героиня.
Меги не ни спести и тъмната страна на фестивала. Оказва се, че тази година е най-неблагополучната за карнавала.
В 80% от школите се случва някакъв инцидент.
Например, в една от най-големите, целият втори етаж на камиона се срутва и 10 човека постъпват в болница. „Точно в такива моменти обаче се вижда колко са единни, няма значение, че са конкуренти, пожелават си бързо оздравяване и успех, колегиалността е на много високо ниво, няма никаква злоба и завист. Много мили и доброжелателни“ спомня си Меглена.
Фестивалът печели една от най-големите самба школи „Портела“. Те имат най-много спонсори и следователно най-много средства, за да се представят на ниво, а това със сигурност е от голямо значение. Наградата за победителите е 1 милион долара. Школата, от която участва българката, се класира на 3-то място в „А” групата.
Меги завършва разказа си още по-емоционално, отколкото в началото. „Искам да се върна пак. Чувството беше несравнимо! Самбата в Бразилия е съвсем различна от това, което повечето си представят. Самият дух на танца може да се усети само там, в Европа няма как, тук още стилът не е толкова популярен.“ Меги обаче усилено работи, за да влюби повече българи в този горещ танц.
0 Коментара