Не е грешка да потрошиш малко пари, когато си събрала в себе си гняв и обида. Не е грешка да заместиш липса на красива емоция в живота си с маниашки обувки или скъпа дреха. Единствената грешка е да не се възползваш от урока по обмен на енергия, който „попилените” пари ти преподават.
На коя от нас не се е случвало да изхвръкне бясна от работа или от дома си и да се залута като сомнамбул по магазините в търсене на себе си. Коя от нас не се е прибирала след това с много неща за себе си, но не и намерила себе си? Не вярвам да има изключения. При това всички знаем, че схемата работи. Факт е, че се чувстваме малко по-добре, въпреки че едва ли някога ще се възползваме от направените в подобно състояние покупки. Успокояването идва по-скоро от някакво чувство за възмездие.
Новата нестандартна покупка създава илюзия за нова същност.
Тази краткотрайна визия в пробната на магазина ражда мисълта: „Ще види Той/Тя/Те сега, като облека тази дреха и обуя тези обувки.” И ни олеква. Прибираме се, излъчващи задоволство. После рутината ни завърта в своя ритъм и новата визия за себе си се стопява в мъглата. А дрешките, с които сме я „облекли” в момент на афект, ще повисят известно време в гардероба. Докато дойде моментът да ги напъхаме в черните чували за социални помощи безкрайно учудени, че за подобно нещо сме пръснали пари. Решението обаче не е да не харчим. Онези, които се насилят да се стиснат, ще се вкиснат и повехнат още повече. Значи все пак е по-добре да се потрошат някакви пари. Но може ли хем да пилееш пари ядосана, хем да не изпиташ чувство на вина, че на практика ги пускаш в тоалетната?
Задавала съм си този въпрос поне хиляда години. Зададох си го и онзи ден, когато някаква ситуация ме накара да се почувствам ужасно нелепо и на всичкото отгоре с нулев баланс в дебитната карта. Т.е. предстоеше ми да ползвам кредитната – да дам на черната дупка нещо, което нямам, а после да му платя и лихвата. Много яко. Просто супер! Хайде сега да те видя, Михаела, как ще се справиш с тази ситуация, като даваш акъл на другите? – казах си и въпросът, измъчвал ме хиляда години, започна да изплюва своите отговори, докато препълвах количката в голям супермаркет с много кулинарни изкушения. (В моя частен случай е важно да отбележа, че когато си вменя чувство на отговорност към другите, започвам да функционирам много по-качествено по отношение на себе си.)
Първо, избрах хранителен шопинг,
защото си спомних как преди време при подобна криза се мушнах в мола и докато се шляех от магазин в магазин, потокът на съзнанието ме отведе в суши бара. Нареждах си: „ОК, имаш негативна емоция у себе си в момента, това е ясно.
Приеми, че я имаш. Тази емоция е енергия. Парите какво са? Също енергия. Значи все пак е по-добре да отиграеш символичния акт на изхвърляне на тази негативна енергия, насъбрана у теб. Добре е обаче да получиш хубава енергия в замяна. Какво да си купя, за да я получа? Тогава си спомних думите на Пракаш: „С храната няма ала-бала, тя те учи на свобода на избора кой да бъдеш ти.” И вместо да си купя ненужна дреха, реших да обменя негативните емоции чрез енергията на парите за храна, която харесвам. За храна, от която сетивата ми ще изпитат наслада. Финалът ще е същият – всичко ще отиде в тоалетната, но преди това ще съм си взела жива сила. Като превключих предавката на подобна нагласа, чудото се случи – това беше най-вкусното суши, което някога съм яла. И първият случай, в който емоционалният дефицит ми струваше само 24 лева. На всичкото отгоре в момента, в който бях сита и щастлива, се оказа, че драмата, заради която поех към мола, въобще не съществува. Бях си я нафантазирала. Но тръпки ме побиха, като си спомних аналогични минали събития. Най-скъпата цена, която съм плащала за емоционален дефицит, беше около $10 000 – разбира се, директно в черната дупка. Спрях да ги изплащам преди три години.
Но пак съм минала тънко.
Познавам жена, която за да спечели едно мъжко сърце, инвестира 100 000 в бизнес, за който сега не иска да си спомня дори и под хипноза. Но още го изплаща и в бонус мрази мъжете глобално. Още по-нелепото е, че човекът дори не подозира, че тя си провали живота заради фикс-идеята за него. След случая със сушито се плеснах по челото: „Ебаси колко скъпо струва низшата емоция.” И да, при всяко положение е добре да обмениш бръмбарите в главата си за храна, която обожаваш.
Както знаете, от години се експериментира върху различни режими на хранене и до момента оптималният не е открит. Но поне за всички стана ясно, че връзката между съзнанието и преработката на храната в организма не бива да се пренебрегва. Че не се храним само за да поддържаме тялото си жизнено и здраво, а за да уравновесим емоционалните и менталните си колебания. Храната е най-бързият и ефективен начин да се почувстваме
свободни, хармонични и изпълнени с енергия.
Така че ето ме в супермаркета с препълнена количка. Припомних си урока по шопинг в Америка и я препълних нарочно. Там можеш да изкупиш половината магазин, а следващите 90 дни, ако размислиш и не си махнал етикета, връщаш стоката. Можеш да си дадеш реална сметка какво безумно количество изработени часове отиват нахалос, защото имаш време да си кажеш: това пък сега за какво ми е? И да възстановиш бюджета. Тук този номер няма как да стане. Трябваше да мисля бързо. Започнах да оглеждам продуктите един по един и да се питам: „Това нещо трябва ли ми, за да се нахраня сега?” Никога не ми е хрумвал по-гениален въпрос. В огромната количка останаха половинка скариди, царевичен хляб и бутилка вино. По ирония на съдбата сметката отново беше 24 лева. И на всичкото отгоре имах чудесна идея за поредния текст. Разбира се, че емоционалната криза, която ме докара в този супермаркет, отново аз съм си я измислила. Но вече малко й се кефя, защото не беше истинска криза, а благословия. Как иначе щях да стигна до извода:
никога не вземай решения за инвестиции гладна
Нали знаете колко е лакомо гладното око? Преди да пазарувате в „Метро”, „Била” или където и да е, седнете в някое любимо място за хапване и заситете сетивата си с удоволствие. Колкото и да платите, ще е по-малко, отколкото ще похарчите в супермаркета на гладен стомах. Същото е, ако решите да се гмурнете в истинския свят на инвестициите. Не теглете кредити, не се впускайте в бизнес начинания или игра на фондовата борса, когато сте „гладни” за пари или хубави емоции. Първо се насладете на храната, която ще изпълни с блаженство сетивата – за да се почувствате свободни, хармонични и изпълнени с енергия. Така и емоционалният дефицит не е чак пък толкоз страшен – намираш себе си чрез храната, която избираш. И не може да ти струва повече от някакви си 24 лева.
0 Коментара