Поп певицата Теди Кацарова признава, че началото на музикалната й кариера и било доста трудно за нея заради това, че е дъщеря на голямата българска певица Силвия Кацарова. Заради тази си фамилна обремененост се е сблъскала доста с пренебрежително отношение от страна на музикалния бизнес. Но това не я отказва. И вече над 20 години тя е на сцената и има свой специфичен почерк в музиката. Кариерата й стартира с победа в музикалното тв шоу от миналото „Хит минус едно”. Следват редица музикални изяви. През годините успява да покори не само родната, но и скандинавската публика. Години наред живее и работи зад граница, има редица успешни проекти в цяла Скандинавия. Изявява се успешно и като композитор. Теди Кацарова е изключително усмихната и позитивна. Твърди, че усмивката може да отвори всяка врата. А това, което я прави толкова лъчезарен и светъл човек, е любовта във всяко нейно измерение, както и подкрепата на семейството, музиката и пътешествията.
Снимки: Костадин Кръстев-Коко
Стил: Августина Маркова-Тути
Грим: Елиза Попова
Коса: Даниел Младенов
Последният ви музикален проект е с Дичо и се казва „Остани“. Къде иска да остане Теди Кацарова?
Определено това лято започна динамично и изпълнено със страхотни музикални емоции… Иска ми се да остана в тази еуфория и винаги да съм така положително заредена. Много съм щастлива от работата си с Дичо.Това е може би най-успешният дует, който съм правила, защото с Дичо си паснахме не само като гласове, но и емоционално.Той е един истински творец, изпълнен с толкова много любов и всеотдайност. Предстоят ни още съвместни проекти и скоро ще чуете за тях.
Благодаря на Петър Рангелов за красивата песен, която ни подари, а и на София Госпъл Хор, че така красиво се включиха. Снимките на клипа заснехме в красивите зали на Военна академия и съм много благодарна на кмета на район „Оборище” – господин Цолов, за съдействието и идеята да осъществим снимките именно там.
Двамата сте част и от една информационна кампания, насочена към младите безработни хора. Какво им казвате?
Да, заедно с Дичо, Djane Monique и Живко Василев сме част от една много човешка и истинска кампания, насочена към младото поколение на България. Надявам се да има бъдеще за тях в родината ни и да не са принудени да заминават извън нея, за да работят. Аз се върнах след 9 години живот извън граница и съм много доволна от този свой избор. Опитвам се да прилагам наученото от там и тук – като дисциплина в работата и силна мотивация, както и работохолизъм. Но и позитивно мислене и вяра.
Дълги години живяхте и работихте във Финландия и Швеция, имате успешни проекти в скандинавските страни. Но се върнахте. Участвахте в граждански протести… Чувствате ли се излъгана?
Не… няма как да съм излъгана, защото сама градя бъдещето си. Това се отнася за всеки. Ако имаме нужната мотивация, няма как да не успеем. Според мен прекалено ниско е националното ни самочувствие в световен мащаб, а сме много по-талантливи и креативни. Имаме прекрасни места в България, а не можем да ги промотираме, имаме добри продукти, а не можем да ги продаваме.
Какво трябва да се промени у нас?
Мисленето. Негативното ни залива и това безкрайно оплакване. Обиколила съм много бедни точки по света, никъде не чух някой толкова много да се оплаква. И в най-мизерните условия хората се усмихваха. Жалко е да пропиляваме плюсовете и качествата си в самосъжаление.
В същото време много пътувате. Пътят за вас е… страст, бягство, търсене, начин на живот?
Определено пътуването за мен е страст. И последните си пари ще дам, за да пътувам. Предпочитам да се „храня“ с гледки и култури, отколкото в скъпи ресторанти. Животът ни е даден, за да му се радваме. Три неща са важни за мен – семейството, музиката и приятелите ми, а пътуванията са черешката на тортата.
Кое място чувствате като свой дом?
Естествено, България, но приех и Швеция – като втора родина, понеже съм с двойно гражданство.
Къде е по-уютно да пееш – пред родна или пред чужда публика? Изобщо правите ли разлика?
Музиката е универсално средство за сближаване, един своеобразен мост между култури. Не правя разлика между хората. Обичам да съм на сцена – това е моят наркотик.
Вие сте лъчезарен човек. Какво ви зарежда? Каква е рецептата за тази ваша усмивка?
Усмихнатият човек и Богу е угоден… така се майтапим винаги. Няма врата, която да не се отвори чрез усмивка. Не мисля, че има полза от нерви и агресия, не само че нещата не се оправят, но и стават по-зле. Така че усмихвайте се и няма как да не забележите положителна промяна.
Въпреки голямата популярност на вашата майка Силвия Кацарова, успяхте да си изработите свой почерк в музиката. Как го постигнахте? Предимство или пречка е да имаш известен родител?
В началото фамилната обремененост доста ми пречеше, сблъсквах се с доста пренебрежително отношение. Все едно не съществувах за музикалния бизнес… но това не ме обезвери, защото когато обичаш работата си и музиката, нищо не може да те пречупи. Годините в чужбина ми дадоха много голяма увереност. Работех с музикални компании и години наред пътувах из цяла Скандинавия с прекрасни музиканти. Там ме избираха заради гласа ми и възможностите ми, а не заради фамилията ми. Радвам се, че никога не спрях, защото няма нищо по-хубаво от това с музиката си да си част от живота и спомените на хората и да оставиш нещо след себе си – текст и музика, в които хората да се припознават. Обожавам да пея първи танц на сватби – „Само аз и ти“ се превърна в златен хит именно заради текста „Имам ли теб, аз имам крила, ти си моя Вселена и моя мечта…”
Цялото интервю – в новия брой на „Жената днес“
0 Коментара