Фотограф: Дилян Марков
Асистент на фотографа: Виктор Карауланов
Стайлинг: Августина Маркова – Тути
Коса: Парашкев Тодоров – Финчи
Грим: Елиза Попова
Не е лесно да се срещнеш с Михаела. Не защото е много важна и трябва да преговаряш дълго, за да направиш интервю с нея, а защото Михаела е постоянно в движение и денят й е организиран до секундата – участия, репетиции, Dancing Stars, лекции в Музикалната академия. Изключително е отговорна към задачите си, лишава се от личното си време и от сън, за да успее да свърши всичко, с което се е захванала.
Това интервю успяхме да го направим между фризьора и гримьора, които я подготвяха за участие в бляскавото шоу по Нова телевизия. Смее се, когато трябва да си затвори очите и да отговаря на въпросите ми, докато я гримират, защото има чувството, че никой не я слуша.
След интервюто спокойно мога да кажа, че Михаела Филева е изключително усмихната, позитивна, организирана и скромна. Знае, че най-важното за постигането на целите е да се трудиш много упорито и да знаеш къде искаш да отидеш. Неслучайно е един от най-успешните млади изпълнители на българската музикална сцена.
Какво беше за тебе Dancing Stars?
Dancing Stars първо се оказа нещо много по-трудно и времеемко, отколкото си представях. Като гледаш отстрани хората, които танцуват много добре, си казваш: „Я виж това колко е лесно, какво забавление и с каква лекота се прави всичко!“, а де факто се оказа много работа и здрав труд. Беше своеобразно училище. Като изпълнител работя с танцьори, но до този момент, когато те ми говореха как са получили някаква травма, не успявах напълно да разбера за какво става дума. А сега имам късмета да съм един от малкото артисти, които много добре знаят през какво се налага да минават танцьорите, била съм в техните обувки, което ме прави едно ниво по-добър професионалист.
Иначе в Dancing Stars открих, че съм машина, че мога да организирам времето си много добре, защото заедно с ангажиментите ми, свързани с музиката, участието в шоуто и университета, времето за сън рязко се скъси и така беше възможно да съчетавам всичко. Когато човек е мобилизиран и наистина организиран, може да направи чудеса. Разбрах, че тялото ми може много повече неща, отколкото аз съм си представяла. Освен това се запознах с адски много талантливи хора, танцьори, фризьори, гримьори, хората, които всъщност правят предаването.
Как се чувстваш като финалист в Dancing Stars? Все пак отпаднаха много хора, които първоначално бяха смятани за по-големи фаворити от теб?
Колкото по-напред минавахме, толкова по-отговорно ставаше участието ни. Наистина много хора, които танцуваха прекрасно и влагаха много от себе си, отпаднаха. Трябваше да защитим и тяхната чест. Колкото по-напред продължавахме, толкова по-добре трябваше да се справяме. Да стигнеш до края, е един много приятен завършек на тези над три месеца усилия, които ние полагаме в залата. Шоуто става част от живота ти, то се превръща в живота ти и се лишаваш от много неща заради него.
На какво те научи партньорът ти на дансинга Светльо?
Научи ме, че когато си много добър в това, което правиш, трябва да си търпелив. Винаги съм си мислела, че ако някой ден трябва да уча някой да пее, ако той не се справя, въобще няма да се занимавам. Но той ми показа, че можеш да бъдеш търпелив и толерантен и това е единственият начин, по който другият ще постига успехи. Това пък на мен ми възбуди апетита някой ден да се осмеля да преподавам.
Ти на какво научи Светльо?
Не знам. Може би на това, че може да отидеш в залата и да работиш, без да си спал. При първите тренировки той казваше: „Ама как си спала 2 часа и ние ще тренираме?! Не, не, няма да репетираме“. И аз му отговарях: „Ами ако искаш да не репетираме изобщо, защото това ще е така и утре и следващата седмица“.
Как се става финалист в подобно шоу?
Публиката е петият член на журито. Те гласуват, те определят кой ще продължи напред. Имаше много такива ситуации, в които без значение къде те класира журито, публиката те спасява или те изпраща на елиминации. Не маловажна част е каква личност си в публичното пространство, защото не всички хора разбират от танци, не всички разбират как точно си стъпил, дали движението е грешно или правилно, те симпатизират на личността.
А ти как спечели публиката?
Старая се да танцувам добре. Мисля, че съм положителен човек и ако хората ми симпатизират заради това, мога само да се радвам.
Някой от твоето семейство занимавал ли се е с музика?
Знам, че баба ми като дете е свирела на виолончело. Тя е била от по-заможно семейство и за такива деца е било задължително да познават инструментите, за да станат културни слушатели. Виждала съм снимки, на които тя е с дълга, черна, пусната коса (не знам как са й позволили, защото е имало особени правила за прическите), бяла риза и черна пола, седнала и свири на виолончело. Боже! Толкова красива е на тези снимки! Според нейните думи, тя просто е „посвирвала“. Намирала съм вкъщи и нотни помагала. Но тя е единственият човек в семейството ми, който се е занимавал с музика, и то не професионално.
Майка ми пък е страхотен меломан. И ако има човек, който в детските ми години се е стараел да възпитава в мен естетически вкус към музиката, то това е била тя. От малка ме научи кое е хубава музика и кое не си заслужава да бъде слушано.
0 Коментара