Днес, особено в най-развитите държави, се наблюдава една ясна тенденция към размиване на женските и мъжките роли. Казвам това с известна доза съжаление, но и с разбиране.
Една възможна причина да се обясни този феномен, е „ефектът на махалото”. Дълги години в миналото жената е била подценявана и пренебрегвана. Живеела е в подчинение, в сянката на мъжа. Това не й е давало възможност да намери и изрази себе си като личност и е създавало у нея дълбок комплекс за малоценност.
Еманципацията е опит за възвръщане на баланса. За един вид реванш на жената, за стремеж към равнопоставеност спрямо мъжа. Днешната еманципирана жена е силна и себедостатъчна. Тя може да се справи едва ли не с всичко: от това да задоволи нуждите на децата и домакинството до разрешаването на научни проблеми или сложни банкови операции. В нейния образ са вплетени множество и най-различни роли: на майка, съпруга, любима, приятел, довереник, работещо момиче и т.н. Списъкът е дълъг и всяка жена може да го допълни спрямо ценностите и житейския си опит.
Но има един много тънък момент:
равен не означава непременно еднакъв!
Жената може да бъде свободна да заяви себе си и в същото време да остане жена. Еманципацията, в съвременния й вид, я отдалечава от вътрешната й същност. Жената осакатява и ощетява сама себе си. Това е един вид похабяване на женска енергия.
Силата на жената е в даването. Женското начало е гъвкавост, топлина, дълбочина, мъдрост, грижа, уют. Ако не се оползотворява правилно, тази енергия ще намери друга форма на изява – например като свръхангажираност в професията или в твърде силно изразен социален стремеж.
Жената може да намери и изрази себе си като личност, да постигне себереализация, но и да остане във връзка с източника на женствеността си.
Освен това, като отказва да получава от мъжа, свръхеманципираната жена го лишава от възможността да дава. А в една връзка, ако някой от партньорите не е в състояние да дава достатъчно, обикновено именно той е този, който напуска връзката. Затова и много от твърде еманципираните жени
трудно намират или задържат партньора до себе си,
или пък изграждат пълноценни партньорски отношения.
Еманципацията в крайните й форми създава вътрешна несигурност както у жената, така и у мъжа. И колкото по-мъжествени стават жените, толкова по-женствени стават мъжете. От това страдат и едните, и другите.
Ами жената утре? Каква ще бъде тя? Вярвам, че утрешната жена ще постигне баланс и ще се завърне към автентичната си женска същност, ще оцени силата на своята женска енергия и ще съумее да я насочи в посоката, която смятам е правилната, а тя е да дава, да приема, да приютява, да захранва с любов.
Още статии от авторката на www.trans-vision.eu
0 Коментара