Една от големите грешки на нас, жените, е, че обичаме да решаваме всички проблеми сутрин. Точно когато той току- що си е отворил очите, устата му е суха от снощното препиване, а в главата си усеща глухото биене на там-тами, ние започваме да му излагаме проблемите си, да крънкаме пари и да разсъждаваме върху международното положение. И всичко това преди сутрешното кафе. Тотална грешка в стратегията. Анонимно допитване до другия пол сочи, че той предпочита да сме глухонеми, вместо да сме с крака до сливиците. Все пак основното, което мъжът търси в една връзка, продължаваща повече от една нощ ( за мъжете не съществува вечна любов, ако не сте чували, време е да си го набиете в главите ), е уют и спокойствие.
Нежните половинки все недоволстват, че не ги изслушват, не им обръщат внимание (пак не ги изслушват) и не им обясняват проблемите си (т.е. не изслушват какво жените мислят за техните проблеми). Но
те просто бъркат мъжа си с приятелката.
Дружките от училищните години са подходящите слушателки за всякакъв вид любовни, битови или естетични неволи. Жените могат да избълват тонове думи една срещу друга, без това да ангажира особено съзнанието им. Напротив, те се разтоварват чрез разговорите. За тях, т.е. за нас, в изричането на проблема се крие неговото разрешаване.
Съвсем по друг начин стоят нещата при мъжете. Те смятат, че е техен дълг, вменен още от времето на Адам, да намират отговор на всяка дреболия, която жената поставя като въпрос. Ето и конкретната ситуация.
Той се прибира от работа, тя го целува и още от вратата захваща да разказва, че олиото е поскъпнало, че в пощата имало опашка или че началникът й я е смъмрил. Съпругът се опитва да разреши проблемите, като й предлага да купува олио от другия пазар, да ходи в пощата сутрин и да работи по-старателно в службата. Тя обаче не иска такива съвети, тя просто споделя. Търси съчувствие.
Идеалният слушател в такъв случай ахка и мига учестено,
като чува за нейните неволи. Такива позьорщини обаче не са типичното поведение на уважаващия себе си съпруг. В крайна сметка тя получава мигрена от „неразбиране“, а той се чуди как да избяга при съседа, за да поиграят на табла в пълно безмълвие. Защото той си почива в тишина. Резултатът от това разминаване е пълно нечуване. Той я оставя да си приказва и затворен в себе си, прави каквото сам е решил.
Съвсем не твърдя, че мъжете са по-просто устроени от нас, но е факт, че те от дума не разбират. Вербалното общуване за жените е преди всичко флирт. Те боравят с намеци, метафори и аналогии. Това мъжете го правят само в началото на връзката, когато още напъват мускули, за да впечатлят дамата на сърцето си. Забелязали ли сте, че гаджетата от студентските ви години, след като създадат семейство и 2-3 деца, никога повече не пишат стихове. Тя, например, смята, че може да си измоли нови обувки, като разкаже мъгливата случка за нейна далечна братовчедка, която си изкълчила глезена, защото мъжът й се стиснал и не дал 40 лева за нови сандали. Не е възможно по-очевидно да си изложа искането, уверена е тя. Той обаче абсолютно не се интересува нито от братовчедката, нито от глезена й и стиснатия съпруг и намекът профучава покрай ушите му, без да влезе в съзнанието. Затова
мъжът продължава да преглежда спортните страници
на вестника, клатейки глава по инерция и когато тя свърши, казва: „А кога ще вечеряме?“ Видяла коравосърдечното му безразличие, жената крясва в следващия момент: „С какво бездушно същество се хванах, някога сам ме водеше по магазините!“ После тръшва вратата и отива да изплаче мъката от тежката си орисия на най-добрата си приятелка по телефона.
А той остава безмълвен и неразбрал с какво е сгрешил. В 90 процента от случаите ситуацията щеше да се развие с щастлив край, ако тя директно го беше помолила да отидат до обувния магазин. С кратки изречения и достатъчно добри доводи. Жените обаче силно вярват, че у мъжете шестото чувство е закърняло и те трябва да го развиват със заобиколни фрази. „Скъпи, хайде да минем покрай театъра вместо покрай автомобилния салон“, означава в превод: „Осъзнай се, нискокултурно изкопаемо, и купи билети за някоя постановка“.
Ако той не схване посланието, значи не я обича.
Именно от подобни случки мъжете са се научили, че женското „не“ означава „може би“, а когато кажат „може би“, това трябва да се тълкува като категорично „да“. За съжаление тези уроци са се преподавали във френския двор и от времето на Казанова насам никой не ги помни. Освен в първите опознавателни часове на срещата. Вековете цивилизация са доказали, че ние по-добре се приспособяваме към околните от мъжете, затова в името на добрата връзка, мили жени, научете се да говорите по-малко. Ако пък се наложи, не изливайте душата си в роман. Нали мъжете предпочитат загадъчните жени, тези, които обичат без думи.
0 Коментара