Менопауза не е мръсна дума

„Момиче, ама ти си обиколила почти всички специалисти в болницата.“

Лекарят беше прав. За по-малко от година бях минала през гастроентеролог, дерматолог, ендокринолог и няколко гинеколози. Всеки лекуваше отделен симптом. Никой не виждаше цялата картина.

Тук е моментът да споделя, че живея в Истанбул и имам частна здравна застраховка, благодарение на която всяка година, по настояване на съпруга ми, се подлагаме на така наречените „чекъп“ – профилактични изследвания с цел превенция на сериозни заболявания от рода на сърдечносъдови, различни видове рак и пр. Но моите оплаквания не се припокриваха с нито един от диагностичните изследвания на чекъп-а. Не повдигаха никакви въпроси. Всичко беше в допустими граници.

Симптомите, които не свързвах с менопаузата

Гастроентерологът не откри причина за храносмилателните проблеми. Дерматологът не успя да обясни косопада. Ендокринологът подозираше Хашимото. Двама гинеколози търсеха автоимунно заболяване. Никой обаче не свърза симптомите помежду им.

Посещенията при гинеколог може би заслужават цял отделен материал, но ако резюмирам, двама различни специалисти решиха че имам друго автоимунно заболяване наречено „Синдром на Бехчет“ и типично за средиземноморските ширини и ми предписаха лекарства за него, макар че тестовете ми бяха отрицателни. Един гинеколог каза, че може би съм в пременопауза, но до същинската менопауза имало много време и още ми било рано за хормони.

Лятото на 2025 г. мина доста тежко, жежко и потно. Спрях да спя като нормален човек, будех се почти на всеки час през нощта или плувнала в пот, или със сърцебиене, сякаш някой беше свирнал с полицейска свирка в ухото ми. Ходех недоспала и се опитвах да наваксвам с кратки следобедни дремки. Бедрата ми изведнъж се покриха с целулит и сякаш за една нощ мускулите отслабнаха все едно не плувах по два-три часа седмично. Но промените не свършиха с това, а се разпростряха и към главата. Започнах да се съмнявам в себе си и във всяко решение, колкото и незначително да беше то. Някаква нетипична минорност тайно и подло си проправи път в иначе така оптимистичните ми фабрични настройки. Нямах сили и желание за нищо, до степен, че дори собствената ми хигиена ми костваше усилия, за които трябваше да влизам в преговори с главата си. На този етап домашните вече бяха започнали да ходят на пръсти около мен заради непропорционалните ми избухвания и раздразнения. Знаете ли, че най-много разводи процентно се случват през този период?

Най-страшни не бяха горещите вълни. Най-страшно беше усещането, че преставам да бъда себе си.

Но какво ставаше с мен?

Мисля че горещите вълни бяха основната червена лампа, която ми помогна да осветя и навържа останалите неща в стегната и смразяваща картина – менопауза. Менопаузата всъщност е денят, в който жената спира да овулира и съответно, цикълът и преустановява. И макар масово да се възприема като период, на практика по-продължителни са времето преди (пременопауза) и след (постменопауза). Според някои източници периодът на пременопаузата може да продължи от няколко месеца до към 8, а в някои случаи и 10 години. А постменопаузата е животът ни след спирането на цикъла.

Но на този етап аз имах цикъл. Е, вярно, не идваше редовно като сметката за телефона, но все пак се появяваше горе-долу всеки месец.

Защо жените не говорят за това

Първо се обърнах към всички познати и приятелки, които се надявах да помогнат с насоки и съвети. Много скоро обаче се оказа че на този етап от живота съм сама с вятърните мелници. Беше изключително трудно да накарам женската общност да говори. Сякаш имаше някаква неофициална забрана. Дали пък не смятаха признанието, че си преминал или преминаваш през този период ще доведе автоматично до лепването на табелка с надпис – старост?

Дори и най-доброжелателните, сърдечни и готови да споделят жени около мен обаче можех да разделя на два еднакво безполезни лагера. Едните, които бяха минали през менопаузата като на шега, бързо и безболезнено, и вече бяха на другия бряг. Те или недоумяваха от какво се оплаквам, или споделяха безполезен личен опит от рода на “При мен всичко приключи за три месеца/три дни. Не се вторачвай толкова!” или “Спортувай, пътувай и всичко ще ти мине. В най-лошия случай, хвани си ново гадже/смени мъжа, ха-ха.”

А вторите, милите, като мен още бяха в преизподнята на горещите вълни. От тях получих повече съчувствие. Едни препоръчваха жълт кантарион против нерви, други масло от нощна иглика, трети див ям, ашваганда или мелатонин за безсъние. Почти всяка жена имаше свой спасителен ритуал. И почти всяка завършваше разговора по един и същи начин: „Помага, но не за дълго. Просто трябва да стиснем зъби.”

Какво ми каза неволята

Да стисна зъби, но до кога? Ужасните мисли, липсата на сън, напрежението, качените от въздуха килограми, болките в ставите, чувството, че сякаш си остарял за една вечер не само че не си отиваха, а сякаш се усилваха.

И тогава, съвсем случайно, попаднах на една бивша телевизионна водеща, Тамсън Фадал – автор на няколко книги и собствен подкаст. Заслушах се в съдържанието, което споделяше. Симптомите звучаха твърде познато –  нарушена имунна система, резки промени в настроенията, хронична умора, горещи вълни, безсъние, липса на либидо, замръзнало рамо, и пр., и пр. Част от подкастите й бяха  интервюта с различни медицински специалисти, които също публикуват свое съдържание онлайн чрез подкасти, ютуб видеа, книги, семинари, ТикТок и въобще всички възможни съвременни средства. Последвах ги и тях. И картината започна да ми се изяснява. Чувствах как бавно изплувам от блатото на умствената мъгла, която имаше навика да ме връхлита в най-неудобните моменти.

Така Тамсън стана моят спасителен пояс. Следвайки нея и професионалистите, които открих чрез нея, научих много и изключително интересни факти за най-новите изследвания на хормоно-заместителната терапия, менопаузата и живота по време и след нея. Разбрах че в медицинското образование на не само тукашните гинеколози, но изобщо всички специалисти по репродуктивни проблем по света, не се отделя повече от седмица време на промените в женското тяло през периода на менопаузата.

Научих и че на всяка трета жена, която имат менопаузни симптоми биват предписвани антидепресанти с много сериозни странични ефекти.

Шокирах се като разбрах че общите средства, отделени за проучвания свързани с женското здраве са едва 5% от всички финанси за здравни изследвания на световно ниво. Пет процента! И това въпреки факта че жените живеем средно пет, а понякога и десет и повече години по-дълго от мъжете. Повече години, но с по-влошено здраве. Менталните и когнитивни нарушения като Алцхаймер, деменция, Паркинсон, депресия и пр. са  двойно по-често срещани сред дамите. Сърдечносъдовите заболявания също са сравнително рядко диагностицирани и профилактирани при жените.

Но да оставим настрана сухите факти, колкото и фрапиращи да са те, и да се върнем на същината на моя, и на хиляди други жени, проблем, а именно – всеобхватните промени на физическо и психическо ниво, които наблюдаваме у себе си.

Списъкът със симптоми, свързан с пременопаузата е изключително дълъг, но ако трябва да започнем от някъде, според информация публикувана на сайта на Световната здравна асоциация основните оплаквания са:

• горещи вълни
• нощно изпотяване
• нарушения на съня
• мозъчна мъгла
• тревожност
• промени в настроението
• косопад
• болки в ставите
• качване на тегло
• намалено либидо
• инконтиненция
• вагинална сухота
• инфекции на пикочните пътища
• хронична умора

Към тези, мога да се добавя като също често срещани –  нарушен имунитет, затруднено храносмилане, повишени нива на холестерол в кръвта. Най-интересното е, че всички тези симптоми, заедно или поотделно, днес лекарите обясняват с липсата или нарушеното количество на хормоните естроген, прогестерон и тестостерон в организма.

Тези три хормона далеч не регулират единствено и само репродуктивната система, но са жизнено важни за клетките на абсолютно всички основни системи в тялото. Тогава за първи път разбрах, че естрогенът не е „хормон само за цикъла“. Рецептори за него има почти навсякъде в тялото. Тоест всичко ти се прецаква, ако тялото ти спре да произвежда един или повече от тези три основни хормона. Подобно на диабета, при който има липса на инсулин –  друг много важен за организма хормон. Само че за диабетиците има лекарства и утвърдени лечебни пътеки, така че рядко на някой му се налага да обиколи всички кабинети в болницата.

 

Въоръжена с всичката тази информация и новообнадеждена, че има изход от блатото, аз тръгнах отново да търся лекар, който е наясно с нещата и може да ми назначи адекватна терапия. Първият гинеколог, при когото отидох, ме разпита детайлно за семейната ми здравна история, като се интересуваше най-вече дали някой от рода ми е боледувал от рак на гърдите, холестеролни плаки (артеросклероза) или тромбоза. Обясни, че това са чести странични ефекти на хормоно-заместителната терапия. Хубавичко ме наплаши, но накрая все пак склони и ми предписа специален крем, който се приготвя в някои аптеки и съдържа 5% тестостерон. Каза да го мажа един път дневно, и че можел да ми изпише естроген и прогестерон когато спре да ми идва цикъла въобще. Тоест, когато премина през менопаузата.

Голямото объркване около хормоналната терапия

Поръчах си крема и се прибрах унила. Продължих да се осведомявам и от доктор Луиз Нюсън разбрах, че за първи път женските хормони са изолирани от учените в началото на XX век. А през 60-те години хормоно-заместителната терапия е била широко рекламирана като начин да запазим младостта и женствеността си.

Всъщност преди около половин век жените са имали много повече възможности за приемане на хормони.

Едно проучване на световната инициатива за женско здраве през 2002 г. обаче рязко обърква нещата. Изследването е спряно преди края му заради прекалено често срещаните тромби, инфаркти и рак на гърдата. Изведнъж новината, че хормоно-заместителната терапия има фатални странични ефекти се разпространява като летен пожар в борова горичка и всички, включително и специалистите, започват да се страхуват от нея.

Минават около 10 години и най-после идва ред за нови изследвания. Нали помните онези 5% отделени за проблеми на женското здраве? Освен нови лабораторни изследвания след 2010 г. различни организации правят и подробно разглеждане на резултатите от печално-известното прочуване от 2002. И стигат до съвсем различни изводи.

Употребата на биоидентичните хормони при жени в пре- и постменопауза има много добър превантивен ефект срещу остеопороза (намаляването на костната плътност), понижаване на холестерола в кръвта, превенция на уринарни инфекции, сухота на кожата и влагалището, безсъние и изобщо всички гореизброени симптоми на менопаузата. Едва миналата година обаче, Американската агенция за контрол на храните и лекарствата (FDA) излиза с опровержение на заключенията от незавършеното изследване от 2002 година, като заявява че изводите от това проучване са прекалено обобщени, а рисковете незаслужено категорични. Агенцията потвърждава че хормонално-заместителната терапия с биоидентични хормони има далеч по-големи ползи за сметка на рядко срещаните странични ефекти.

През последните няколко години много известни личности като Дрю Баримор, Мишел Обама, Холи Бери, Гуинет Полтроу, Наоми Уатс открито говорят за своите преживявания през менопаузата и терапиите, на които се подлагат. Това, както и неуморната работа на различни неправителствени организации като Северноамериканското общество за менопауза, Британското общество за менопауза и други, несъмнено ще допринесат за промяна в мисленето на пациентите и специалистите.

Българското общество също има правото да се информира за тези промени в отношението към употребата на хормони и за възможностите пред дамите.

Лекарката, която най-после ме чу

След дълго търсене, най-после имах късмета да открия “моята” лекарка. След като се запозна с изследванията ми и ме прегледа, д-р Слънчоглед (Айчичек) ми назначи терапия от естроген за мазане един път дневно, тестостерон също за мазане, също по един път на ден, прогестерон на таблетки по схема и естриол за вагинална употреба.

А вие знаехте ли, че вагината и въобще целият апарат може да атрофира в следствие липсата на естроген? До такава степен, че не само половият акт да е болезнен, но и да се загуби възможността жената да достигне до оргазъм дори и при най-търпеливия и всеотдаен любовник! Но всичко това е само някакво плашило ако имаме достъп до кремче естриол за локална употреба.

Всички изброени медикаменти, с изключение на тестостерона, са достъпни и без рецепта в местната аптекарска мрежа. За тестостерон все още тепърва излизат разрешения за формули, предназначени за употреба от жени, но доколкото знам в Англия вече има подобен препарат.

Три дни след прегледа при др. Слънчоглед и започването на терапията се обадих да й благодаря развълнувана. Най-после се бях наспала. Истински. Дълбоко. Без прекъсвания. Пълноценно. Бях спала като пеленаче и на сутринта установих, че аз всъщност даже съм била забравила какво е чувството да си се наспал добре. Какво означава тялото и мозъка да си починат качествено през нощта! Разчувствах дори сестрата с моите благодарности.

Постепенно и останалите ми симптоми започнаха да отшумяват. Косопадът намаля, ноктите се възстановиха, горещите вълни спряха като отрязани с нож, кожата ми спря да се усеща така суха, но най-важното – имам огромен прилив на енергия, а депресивните мисли и състояния изчезнаха. Отново съм си аз – непоправим романтик, оптимист, инат – готова за нови подвизи с много повече увереност в походката и под шапката!

Защо менопауза не е мръсна дума

Не твърдя, че има универсално решение. Всяка жена и всяко тяло са различни. Но знам едно – менопауза не е мръсна дума, не е присъда и не е нещо, което трябва да изтърпяваме мълчаливо. Колкото повече говорим за нея, толкова по-малко жени ще се лутат между кабинети, чудейки се дали не полудяват.

Дисклеймър на автора:

Все повече изследвания показват, че за част от жените хормонозаместителната терапия може да има значителни ползи. Дали тя е подходяща, кога да започне и в каква форма да бъде приложена, е решение, което трябва да се вземе заедно с лекар.