Защо държим да сме със съвършени тела в един твърде несъвършен свят? Каква е връзката между емоциите, тялото и психичното здраве? Как да се научим да приемаме телата си и техните проблеми без срам, притеснение и страх? Защо да бъдем в телата си е най-хубавото място, на което можем да бъдем? Проектът „Кожа“ на Ирина Атанасова представя поредица от интервюта с мъже и жени за връзката им със собственото им тяло – как и за какво им служи то, как се е променяло отношението им към него през годините и как обществото ни се отнася към човешкото тяло.

Снимка: Веско Николов

Мария Пеева е преводач, фрийлансър, писател, майка на четирима сина и автор на световноизвестния блог Мама Нинджа.

Какво означава за теб да си жена? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствено-добавена стойност?

Винаги съм се вписвала в стандартния за нашите географски ширини образ на жената, тъй като по природа нося типично “женски” качества. Истината е, че се възхищавам на “мъжките момичета” и някога тайничко ми се искаше да съм от техния тип, но не мога. Така че завинаги ще си остана една съвсем “женска” жена, която обожава пъстрите рокли, червилото, малките деца и печенето на курабийки. Всъщност едно от предимствата да си зрял човек е осъзнаването, че можеш да бъдеш себе си, без да се страхуваш, че си клише и да се опитваш да се надскочиш.

Какво означава за теб да си реализирана жена? Майчинството има ли задължителен характер в това уравнение?

Не. Познавам прекрасни жени, които не станаха майки по една или друга причина. Или без причина. Това, че мен майчинството ме прави щастлива и ми дава смисъл, далеч не означава, че всяка жена трябва да се чувства по този начин. Или пък, че нещо не й е наред, ако не се чувства така. Напротив, убедена съм, че ако жената не иска да е майка, не бива обществото и близките да й оказват натиск за това. 

Какво те изкарва от кожата ти и смяташ, че може и трябва да бъде променено?

Твърде много неща за жалост. Изкарва ме от кожа насилието, независимо дали е над деца, жени, мъже, животни. Всяка форма на насилие ме вбесява. 21 век сме, за бога! Докога ще я караме по неандерталски? Изкарва ме от кожа и човешката глупост, особено самодоволната глупост, убедена в правотата си. Не понасям фанатизма, независимо от идеята. Омразата и пренебрежението към всякакви различни хора – способна съм да вдигна страшен скандали за това и съм го правила. Също и някой да ме засече или предреди, без да се извини. :) 

Разкажи ми за моментите, в които си усещала най-голяма трудност да продължиш и самочувствието ти е било наранено – защото те е било страх, защото не си имала вяра в себе си, в бъдещето, защото си смятала, че не си достатъчна? Какво беше преживяването за теб?

В това отношение ми върви. Не съм имала такива моменти или може би са били толкова кратки, че съм ги преодоляла, преди да ги осъзная. Аз съм от късметлиите, дарени с огромен оптимизъм и самоувереност. Всичко, което подхвана, ми се отдава с лекота, дали защото вярвам в себе си или заради чист късмет, не знам. Но нещата все някак ми се подреждат. А отстрани изглежда дори, че и не полагам никакви усилия, макар всъщност да не е така. Веднъж една приятелка ми каза, че съм я подлъгала да роди, защото при мен всичко изглеждало толкова лесно. 

Как се промени светоусещането ти след като роди? Как се промени връзката ти с теб сама, с другите, със страховете ти?

Преди да родя първия си син, не познавах чувството страх. Бях много смело момиче, даже малко луда глава. Обичах да рискувам, да предизвиквам и не на последно място да получавам всичко, което искам на момента. И досега съм убедена, че всички най-важни уроци на този свят дължа на децата си. Търпението, себеотрицанието и предпазливостта са сред тях.

Цялото интервю ще намерите в Проект Кожа

Facebook Twitter Google+

0 Коментара