Г-ца А. е отличен адвокат. Защитава интересите на корпорации и много богати клиенти. Животът й е динамичен. Тя е привлекателна, важна и независима. За да се освободи от напрежението на понякога 12-часовия си работен ден, спортува, пазарува, пътува и се забавлява с приятели. Има собствен минималистичен апартамент с добра локация, в който захвърлените кашмирени манта и огромни чанти стоят като piece of art наред с няколкото скъпи произведения на изкуството, с които се е сдобила напоследък. Оформянето на банковите й сметки и собствени инвестиции започва да й отнема доста от незаетото й с интересите на другите време. Веднъж си остава вкъщи повалена от грип и осъзнава, че не е забелязвала как изглежда домът й сутрин, по обед и по залез слънце… В този миг усеща, че е забравила защо прави всичко това и коя е изобщо.

Господин Б. е шеф на успешна компания. Управлява хората си с грижа и лекота. Когато успее да захвърли гредата на отговорността на бюрото вкъщи, на съдружниците си или на задната седалка на колата, изпитва всички начини за отпускане. Почти не пристъпва границите на морала и законността. Г-н Б. е добро момче. Като съвсем изтрещи, обича да дърпа платната на големи яхти в мъжка компания, докато мускулите му се превърнат в здрави въжета, които привличат към себе си някои по-заоблени форми. Той се чувства уверен от нарастването на капиталите си и изпълнява бързо всяко свое желание. В известен смисъл започва леко да скучае, защото вече почти няма желания.

Разваленият асансьор е причината по някакви стълби един следобед

г-н Б. да падне върху г-ца А.,

която по халат, наметнат върху копринена й пижама на мечета, влачи към апартамента си кифли, кафе, книги и поща.

hands-587779_1280

Оттук може да се развие еротичен сюжет от типа 9 седмици и половина. Или по-дълъг. Нашите герои обаче са по-интелигентни и си разказват един на друг истории, гледат семейни албуми, не се страхуват да споделят всичко: преди, в момента и за утре. Заживяват заедно в трето жилище, удобно за умножаване. Не могат да се нарадват на подаръка, който са един за друг. Споделят изобилието, което се изсипва върху тях и за което са посветили много упорит труд. Пътуват поне веднъж месечно в чужбина, пазаруват, участват в аукциони, гледат спектакли и концерти, които не идват в BG. Чувстват се наистина космополитно. Ядосват се на мръсотията и задръстванията в София, но те обичат контрастите. Домът им e наистина оазис на спокойствието и красотата. Излизат два пъти в седмицата на вечеря в малки отбрани места, а в останалото време си приготвят нещо леко вкъщи, слушат нова музика с часове, четат заедно пред камината и гледат отбрани документални и художествени филми, препоръчани им от разбирачи.

Дистанционното на телевизора стои прашасало

в някакво кошче със започната плетка, която г-жа (вече е г-жа!) A. е изоставила, защото са я хванали нервите. Новините научават от сводки на секретарките си или по интернет и понякога в неделя следобед зяпат Discovery History, Science, Animal planet, Mezzo, BBC или Arte.

Не гледат останалите канали, за да не ги залеят с негативна помия, интриги или хленчене. Не могат да разчитат повърхностното забавление на телевизията да разводни качеството на живота и мисленето им.

Не след дълго пораждат две чудесни деца, отглеждат ги заедно и въпреки някои моментни спречквания за принципите на възпитание, през които надзъртат собствените им майки, бащи и баби, г-жа А. и г-н Б. откриват най-доброто решение за ситуацията. Продължават да са толкова успешни и заети с бизнеса си. Семейното богатство вече е нараснало дотолкова, че спокойно могат да оставят парите да работят за тях. Но не знаят как се спира играта на монополи.

couple-22

Така годините минават, децата растат, докато една сутрин г-жа А. се събужда внезапно в 7 часа,

връхлетяна от огромна празнота

Сипещите се снежинки навън са единственото, което я разграфява. Тя се обръща към лицето на г-н Б. и го гледа до 7.15, когато той отваря очи и разбира, че тя явно го наблюдава от доста време. В очите й той прочита съобщението за празнотата. Същата, която го мъчи от известно време.

Както в много трудни за тях моменти, те се прегръщат силно, усещат топлината на телата си и чакат страшното да отмине. Докато се притискат един към друг, усещат, че имат задача, с която обаче всеки трябва да се справи самостоятелно. Че трябва да спрат, за да видят какво става, какво по дяволите се е случило.Това, което ги утешава, е фактът, че поне имат редкия шанс да са заедно в осъзнаването, че докато са се приспособявали към живота, са забравили да го живеят.

Дотук спокойно можем да кажем, че гледаме холивудски романс или житие за тегобите на средната висока класа у нас с наченки на драма от типа middle age crisis, която неминуемо ще предизвика смяна на стереотипите.

ОСЪЗНАВАНЕТО

Като начало г-жа А. и г-н Б. си спретват двучасова работна седмица. В останалото време се влачат по пижами из къщата, докато навън маршируват към офисите. Изпитват първо синдрома  на депресията на безработния. Очакват известно време някой куриер от Fedex да им звънне на вратата и да достави СМИСЪЛА на живота им, но бързо се окопитват, защото разбират, че само те, всеки за себе си, може да създава смисъла. В началото усещат пристъп на вдървеност. Все едно се налага да се учат отново да ходят. Г-жа А. потъва в книги за будизъм, всякакъв new age, help self  литература, тръгва на терапия и започва да пише мемоари от детството си.

А г-н Б. започва да усвоява нови спортове – язди, гребе, стреля, кара сноуборд, кайт, купува масла и четки и рисува. И двамата по свой начин откриват, че досега са били преимуществено материално, интелектуално и нравствено ориентирани.

Само са притичвали в духовността

и в естествено физическия начин на живеене, без да могат да им се отдадат напълно. Така е дошла тази тревожност и пустота.  А човекът е устроен така, че  съзнанието му търси да изостави, да прехвърли очевидното към несигурното, към духовното. Г-н Б. и г-жа А. усещат, че само духовното може да им помогне да се върнат към естествено физическото и да придадат ново значение на живота си.

Г-н Б. и г-жа А. започват да живеят активно, жизнено, отстоявайки будистката логика на самотъждествеността. В смисъл: „Когато е лято, се потят, а като е студено, треперят“.

Те спортуват, четат и творят. Стават меценати. Скоро този график отново напомня работенето и режима на ОЩЕ.

Помните ли Майкъл Дъглас като богатия, емоционално вдървен бизнесмен Николас ван Ортен във филма „Играта” на режисьора Дейвид Финчър. Какви неща му се струпаха на нещастника – да му отнемат всичко изведнъж, цялата СИГУРНОСТ за два дни. Голям нахалник е тоя Шон Пен като брат му – за кого се мисли той, та да си играе със съдбата на другите, за господ ли?!!  Историята на този филм по един убедителен начин ни  прави показно как чрез отнемане, чрез създаване на недостиг и страдание може да се възстанови здравият жизнен цикъл: напрежение – отпускане, или с други думи казано – принципът на удоволствието.

Ала г-жа А. и г-н Б. не са толкова тъпи, нито да забогатеят дотолкова, за да се успят, нито да чакат някой да ги разиграе или съдбата да ги сдруса с някоя трагедия, че да им се появи смисъл в живота (любим похват!). След като ОЩЕ-то също не води никъде, като себеактуализиращи се личности те сами решават да си образуват нужди и започват да трупат… малки островчета на аскетизъм!

Г-жа А. свежда храненията си до две на ден и гладува един път седмично според фазите на луната. Тя гледа глада си в профил всяка седмица по един път и установява, че след спирането на телевизора неяденето е другият начин да си освободи още около 2 часа дневно, в които да е будна. Ужас, гняв към мъжа й и към всички мъже в рода я нагазват особено във вечерните часове. Наблюдава се как върши малки подлости, като се крие и от себе си и изяжда примерно три слънчогледови семки. С упоритост

г-жа А. влиза в поносими отношения с храната,

която в последните години е станала един от центровете на живота й. Това е първата й наистина лична победа и тя я принася на олтара за семейни трофеи, като отменя официално вечерното хранене.

Г-н Б. си преяжда сам някъде или с нея към 4 следобед – не му пречи. Спира цигарите и се гърчи в преодоляването на зависимостта си. Заминава на някакъв трип по будистки манастири с непознати хора и изпитва всякакви лишения и отнемания. Не си взема телефона, както и кредитната карта. След като се завръща, се страхува дали ще се впише отново в досегашните рамки и с изненада установява колко е благодарен да има меко легло, в което да се събужда всяка сутрин до г-жа А. Не може да се насити на уханния въздух между кожата и комбинезона й. Правят малко по-рядко секс отпреди, но с колко нюанси. Преживяват всичко, което им се случва, като че им е за първи път. Излизат, пътуват заедно и сами и неусетно разширяват кръга на познатите си. Намират ги в различните кръгове на интереси, които са си създали. Откриват, че и други хора, без техните възможности, имат същите търсения. Чувстват се подкрепени. Всяка година отиват заедно за един месец при един духовен учител, за да се развиват в изкуството на медитацията.

Празнотата вече не е страшна

Усещат я като естественото състояние на света, от което извира непроявеното, да го наречем случайното, което изненадва и дава смисъл на живеенето. А. и Б. разбират, че да работят върху собственото си осъзнаване, всъщност означава да работят за всички чувстващи същества на този свят. Продължават да са все така успешни, защото не се интересуват от успеха на всяка цена, дори г-н Б тайно се надява да му се случи някой по-сериозен провал, който така и му се изплъзва. Успехите им не се превръщат в стени, които да ги отделят от света, защото мислено ги посвещават и на израстването и благополучието на другите. Това, което ги измъква в мигове на тъга, вероятно е и енергията на всички тези същества. Г-жа А. и г-н Б. междувременно са осъзнали, че изолацията е най-големият грях в този трептящ и непрекъснато изменящ се свят. Имат нужда да отдават лично един ден труд в седмицата в полза на деца и нуждаещи се. Заедно с други родители създават алтернативни часове в училището на децата си, в които преподават в каквото са добри. Служат на каузи като предотвратяване на глобалното затопляне и подпомагане на нуждаещи се.

Да обядваш с тях е цяло удоволствие. Те са изкусни сомелиери, хранят се бавно, с

удоволствие и благодарност към храната

А. и Б. не говорят никога за своите проблеми. Просто защото ги решават, когато се появят, както и правят нещата. Разговорът с тях е винаги върху някаква трета неутрална тема, не налагат гледната си точка. Те са позитивни и отворени към това, което се случва. Обичат себе си. Точно затова могат да забележат другия и дават пространство за съкровеното в него. Изглеждат  малко странни за околните, събират се с приятели и вършат страшни простотии. Забавляват се. Продуцират собствен морал, който следва интуицията им и момента. Режисират живота си. Те са непредвидими.

Дори понякога си пускат и телевизора.

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара