На 1 януари 1893 г. във Варна се появява едно от първите периодични списания, редактирано от жени и предназначено за „госпожи и госпожици“ – „Женский свят“. То излиза два пъти в месеца, а директор е Теодора Ноева.
В първия брой е отпечатана програмната статия, в която се казва: „Женский въпрос занимава в днешно време всички учени по целия свят. Ако изключим учителката, която работи за насъщния хляб, и жените, които са натоварени с майчини длъжности и задължения, почти всичките други жени у нас не се вижда да имат друго предназначение, освен да се обличат модно, да се подчиняват на всички модни своенравия, да приемат и отдават посещения, да свирят по навик само на пиано и да се разхождат.“
Воден от тези мисли, екипът на редакцията се наема да издава такова списание, защото „от освобождението ни насам навременни само са се явили няколко брошурки по женския въпрос, но не са произвели съразмерно с целта си предназначение“.
Според редакторите жената не е допълнение на мъжа, тя е другата неоценима и с особено предназначение половина на света. Затова на жената трябва да се вдъхне „съзнанието на дълга спрямо отечеството и семейството, да й се даде прилично и подобаващо място според новите начала на цивилизования свят“.
Списанието излиза редовно на всяко 10-о и 20-о число в продължение на шест години. В него на първо място е отделено внимание на мястото на жената в обществото, на нейното образование и на възпитанието на децата. Повечето от материалите искат да докажат, че
жената е равна на мъжа и има право на обществен живот.
В „Женский свят“ участвуват със свои материали за образованието жени от всички краища на страната. Ще се спра само на едно писмо, което според мен показва, че в току-що освободена България има жени, които са надраснали своето време. То е от Елена Вълчева от Пловдив:
„Мнозина днес се страхуват да се дава образование на жената равно с мъжа, за да не им отнемем хляба. Други пък се страхуват да си вземат за своя половина образована жена, защото щяла да знае повече от тях и не щяло да има съгласие и покорност… Семейство, което е имало щастието щото жената и мъжът да са образовани и възпитани, блаженствува. Там има душевна хармония, там жената е по-мощница и дели доколкото й позволяват силите работите на мъжа си… Образованата жена е добра домакиня, добра майка — тя е гордост за мъжа.“
В подкрепа на идеята за равноправието в списанието е публикуван материал за жените в Европа и САЩ. В него се дават сведения, че в много страни има факултети, в които жените учат наравно с мъжете. И тъй като любовта към освободителката Русия е най-силна, най-ярки са примерите от там. Така например още през 1872 г. е учреден медицински факултет, в който до 1893 г. са постъпили 959 студентки, а по време на Руско-турската освободителна война жени се приемат и като военни лекари.
Естествено е в едно такова списание да се дават съвети към младите жени, защото те са бъдещите майки. Девойка, която дава за тоалети над 50 лева, „безсъмнено няма вкус и е грозна или пълна с недостатъци…“. Момичето трябва задължително да учи чужди езици, да излиза на разходка само с майка си и да не си ляга преди 23 часа, защото „туй има лоши последици“. Т.е. да не е мързелива.
През 1898 година списанието спира да излиза. Сигурно се досещате защо. Както много други издания от това време причината е само една – липсата на средства за отпечатването му.
И за да завърша, ще приведа два афоризма, които намерих в списанието. Добре е днешната жена да опровергава първия.
„Благодарение на присъщите на жената качества – притворство, скритост, лукавство, тя умее да се показва на такваз, каквато не е. Погледнете жената кога е на гости и погледнете я у дома – това са две лица, които съвсем не си приличат.“
А вторият с пълно право може да стане девиз на много хора в наше време: „Съвършенството на характера се състои в това да прекарваме всеки ден така, като че ли той е последният в нашия живот.“
0 Коментара