Анджела Марсънс е забележително ново име в многообразния свят на британския криминален роман, изразител на най-добрите традиции в жанра.
„Сподавен писък” е първият роман от поредицата за приключенията на инспектор Ким Стоун, продаден в милионен тираж след първата си поява в Amazon. Книгата заема пето място в класацията за най-продавани артикули на AmazonUK за 2015 г. Световното признание идва след заемането на челни места по продажби в САЩ, Канада, Австралия, Франция и Испания. Успехът на първата книга, преведена на повече от двайсет езика, се повтаря от появилите се междувременно нови заглавия от поредицата.
Анджела Марсънс живее в английската провинция заедно със своята партньорка, жизнерадостен лабрадор и умело ругаещ папагал. За пръв път открива любовта си към писането още в началното училище, където предпочита да наблюдава мълчаливо останалите и да си измисля собствени истории за тях, отколкото да внимава в час. В училищното ѝ досие неизменно стои препоръката: „Анджела ще направи добре, ако се занимава със собствените си дела също толкова внимателно, колкото с чуждите”. След години на отхвърлени ръкописи през 2015 г първият ѝ криминален роман за разследванията на инспектор Ким Стоун „Сподавен писък” се продава в близо едномилионен тираж по цял свят.
Разкажете ни какъв беше пътят от първата чернова на „Сподавен писък” до челните места по продажби в Амазон?
Винаги съм била очарована от думите и силата им да рисуват най-различни картини. Като тийнейджър си измислях разнообразни ситуации, само и само за да изследвам начина, по който ме карат да се чувствам. От ранна възраст жанрът, който най-много обичах, беше криминалният. След години колебания се престраших и започнах да се насочвам точно към него. Притеснявах се, че няма да успея да създам цял роман, но само за около шест седмици бях написала първата чернова. Думите буквално се изливаха от мен. Късметът ми се усмихна (или поне така си мислех), когато сериозен литературен агент ми се обади след прочита на първите три глави от книгата и ми каза, че иска да ме представлява. Оттам нататък започна моето колекциониране на откази за публикуване. Наистина изгубих броя на учтивите писма, в които издателствата ми казваха, че харесват книгата ми, но все пак не е достатъчно добра за тях. Въпреки това продължих да пиша книги за инспектор Ким Стоун (главната героиня от „Сподавен писък”), защото чувствах, че това са историите, които искам да разкажа. Отне ми повече от две години да получа имейл от директорката на Bookouture, малка, независима издателска къща, която ми казваше колко много е харесала „Сподавен писък” и не само искаше да я издаде, но и ми пращаше договор за написването на цели четири книги за инспектор Ким Стоун! Не можех да повярвам на очите си, моментално го подписах и им го върнах, преди да са променили решението си.
Два дни след пускането на романа през февруари 2015 г, той зае първо място по продажби в AmazonUK и остана на тази позиция повече от месец. Нищо не можеше да подготви нито мен, нито издателя ми за този светкавичен успех. Правата за книгите от поредицата вече са продадени в 17 страни, а наскоро научих, че общите продажби са достигнали 1.6 милиона.
През май месец ще излезе осмата книга от поредицата, а аз все още не мога да повярвам изцяло, че не сънувам.
Откъде ви хрумна идеята за „Сподавен писък”?
Като тийнейджър често минавах покрай сиропиталище, което се намираше в близост до моето училище. Много хора смятаха, че децата, живеещи в него, са се озовали там, защото са били лоши, но аз не вярвах в тези предразсъдъци. Често се питах защо им се налага да живеят там.
Имате ли специален ритуал на писане?
В идеалния случай обичам да ставам рано и да пиша, докато светът се събужда. Чувствам се напълно изолирана от всичко, сякаш съм единственият буден човек. По-късно през деня се занимавам с обичайните ежедневни задължения и се опитвам да се върна отново към писането късно през нощта, когато всички са заспали.
Когато решите да пишете нова книга, какво е първото, което правите?
Грабвам голяма тетрадка и започвам да си нахвърлям бележки. Те не следват някакъв определен ред и обикновено са съчетание от идеи за герои, сюжетни линии или неща, които бих искала да проуча по-задълбочено. Никога не се опитвам да подредя хрумванията си, просто се старая да си водя бележки за по-важните от тях. От този момент нататък въпросната тетрадка е с мен, където и да отида. Клишето, че вдъхновението връхлита изневиделица, е вярно.
Колко важно е предварителното проучване за вас при писането на романи?
Считам, че е изключително важно. Държа да вникна в темите, по които пиша, а и обичам да научавам нови неща. Това, за което трябва да се внимава, е колко точно от това знание да бъде вложено в текста. След като написах „Сподавен писък”, вече съм запозната със сериозни подробности от механиката на мотоциклетите и тяхната поддръжка, археологията и дори някои техники на аутопсията. Това ме прави изключително забавен събеседник по време на партита ;)
Имате ли някакви специални методи при извършване на проучванията?
Използвам ги като извинение да си купя още книги. Обожавам пратките от Амазон, пълни с книги по различни специализирани теми, но малко се притеснявам от списъка ми с „Поръчани продукти”. Опасявам се, че доста прилича на мечтата на психиатъра.
Обикновено се опитвам да пиша само за места, които познавам добре или поне съм посещавала лично, за да мога да пресъздам достоверно обстановката и духа им. Останалото е внимателно проучване и сериозна работа.
Можете ли да дадете някакъв съвет на начинаещите автори?
Никога не преставайте да пишете. Публикуването е дълъг и труден процес, за повечето от нас е съпътстван с безброй откази. Но не трябва да се отказвате и да губите вяра в себе си. Никой не бива да спира да пише заради мнението на другите хора. Мога да облепя стените на дома си с писмата, отхвърлящи „Сподавен писък” и въпреки това романът остана цял месец сред най-продаваните книги в Амазон. Не се отчайвайте, шансът обича смелите.
*Джейн Марпъл е самоук детектив, прословута героиня на Агата Кристи.
0 Коментара