За него казват, че сменял жените си толкова често, колкото стиловете си на рисуване.

Освен многобройните шедьоври геният от Малага оставя след себе си два брака и четири деца от три жени. Безобразно талантлив и фатално чаровен, Пабло Пикасо е един от най-големите съблазнители на своето време. На магнетичното му присъствие трудно устояват и най-големите красавици, а и самият той, като всеки творец, не спира да търси вдъхновението. Свидетелство, че често намира музата си в поредното нежно лице, са многобройните портрети на жените и любовниците му.

Фернанде, Ева, Олга, Мари-Терез, Дора, Франсоа, Женевие, Жаклин – този казанова ги използва всички до една за двигател на живота и творчеството му, докато не замени всяка от тях със следващата. Всяка от тях си тръгва от живота му с разбито сърце. „Аз съм дяволът”, казал Пикасо пред Иля Еренбург. Едва ли, но е факт, че един от гениите на XX век оставя след себе си много мъка. „Всеки път, когато сменя жената, аз трябва да изгоря онази, която е била последна. По този начин се освобождавам от тях. Това може дори да върне моята младост”, казвал великият художник.

Розовият период

Първата сериозна връзка на Пикасо е с Фернанде Оливие. По това време младата дама е любим модел на парижките художници. Когато среща Пикасо, тя дори е омъжена, но това не й пречи да изкара 7 години в леглото на талантливия испанец. Освен в постелите красавицата оставя отпечатък и в творбите на Пабло – нейният лик се усмихва от повечето картини на „розовия” му период. Нейният розов период с художника обаче свършва точно когато Пикасо започва да става истински популярен. Тогава геният на четката се влюбва в 27-годишната Марсел Хумберт, която на галено нарича Ева.

„Аз обичам Ева”

Само след три години обаче Ева умира. Лекарите не успяват да поставят диагноза – колебаят се между рак и туберкулоза Диагнозата на Пикасо обаче е категорична – депресия. През този период той посвещава няколко картини на своята любима и ги нарича „Аз обичам Ева”. Злите езици обаче твърдят, че дори когато Ева вече е болна, художникът успява да завърти кратка афера с Габи Леспинас.

Първороден син

През 1917 година, докато работи по декора за известния балет „Парад”, Пикасо се запознава с примабалерината Олга Коклова. Женят се година по-късно в руската църква в Париж, където дават началото на съвместен живот, изпълнен с конфликти. Олга е с аристократичен произход и обожава светските събития, докато Пикасо е абсолютен бохем. Дори техният син Пауло, който се ражда през 1921 година, не успява да скрепи брака на две толкова различни личности. Въпреки това бащинството вдъхновява Пикасо и той за първи път в творчеството си обръща внимание на темата за майката и детето.

Мая

През 1927 година Пикасо среща 17-годишната Мари-Терез Уолтър. Тя живее в кооперацията срещу къщата на художника, на няколко крачки от дома на семейството. Младото момиче бързо става новото вдъхновение на испанеца, който успешно крие увлечението от съпругата си. Докато през 1935 година Мари забременява и това няма как да остане в тайна. Пикасо и Олга се разделят, но не слагат край на брака си, защото той не иска да даде половината от имуществото си на бившата балерина. Остават формално женени до смъртта на Олга през 1955 година. Пикасо не отива на погребението. През 1936 година се ражда второто дете на Пабло – от Мари. Кръщават момичето Мая. Пабло обаче никога не заживява официално с майката. Мари-Терез прекарва живота си в празнота и безкрайно очакване на любовта. Четири години след смъртта на Пикасо тя се обесва.

Лична муза

В годината, когато става татко за втори път, Пикасо среща и поредната си „голяма” любов в лицето на югославянката Дора Маар. Запознават се, докато тя фотографира изложбата му, посветена на баското градче Герника, бомбардирано от германците по време на гражданската война в Испания. Дора бързо се сприятелява с известния художник и също толкова бързо става негова любовница. Пикасо се привързва към нея като към „личната си муза”. Заедно са до април 1944 година. Тогава той, вече 62-годишен, започва връзка с младата студентка по изкуство Франсоа Жило. Дора се опитва да се пребори с тъгата, като сама започва да рисува. Разбитото й сърце обаче никога не успява да бъде излекувано и по-късно умира откъсната от света, болна и бедна.

Pablo

Гълъбът на мира

Пикасо става татко още два пъти. Франсоа ражда Клод през 1947 година, а две години по-късно на бял свят идва и Палома. Най-малката наследница е кръстена на гълъба на мира, който таткото рисува като символ на Движението на мира след Втората световна война. Мирът във връзката на Франсоа и Пабло обаче е под въпрос. Постоянните похождения на вече не толкова младия художник не се нравят на Франсоа и през 1953 година тя го напуска.

Нежният период

Пикасо среща 17-годишната ученичка Женевие Лапорт още през 1944 година, когато тя го интервюира за училищния вестник. Няколко години по-късно (докато още е с Франсоа) те се срещат отново и той (вече на 70) заминава с нея в Сен Тропе. Паралелната връзка на Пабло с Женевие и Франсоа продължава 2 години. И двете го напускат по едно и също време. Периодът с Женевие Пабло нарича Нежният период. През 1972 година Женевие дава гласност на аферата, а през 2005 година 79-годишната французойка продава на търг всички картини, нарисувани за нея от Пикасо по време на тайната им връзка.

Краят на аферата

Изоставен и самотен, през 1953 година Пикасо среща Жаклин Рог. Женят се през 1961 година (той е на 79). Пабло посвещава на втората си съпруга повече творби, отколкото на всяка от другите му големи любови. Само за една година той й прави над 70 портрета. Пабло Пикасо умира на 8 април 1973 на 92 години. Жаклин не позволява на Клод и Палома да присъстват на погребението. 13 години по- късно, в навечерието на негова изложба, Жаклин се самоубива.

ФАКТИ––––

Пабло Пикасо прави първата си изложба на 13 години – в задната стая на магазин за чадъри.

За разлика от повечето художници, които умират бедни и неизвестни, Пикасо забогатява и става популярен дълго преди смъртта си.

Пикасо оставя след себе си над 20 000 картини. Garçon à la pipe е една от най-популярните му творби и е продадена на търг в „Сотби” през 2004 година за 104 милиона долара.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара