526 ПРОЧИТАНИЯ ОТ 26 септември 2023 Брой 8-9 2023

Димитър Тодоранов за енергията на изкуството и преживяванията извън тялото в Амазонка

Димитър Тодоранов е собственик на култовия клуб Hacienda Beach в Лозенец, създател на фестивалите „Арт поток“ и „Джазче“ в селото на Южното Черноморие, европейски шампион по карате-до и треньор на националния отбор, занимава се и с други бизнеси, включително политически пиар.

Снимки: Владо Василев и личен архив

Завършил е информатика и финанси, има диплома и от НСА, занимавал се с високорисково инвестиране на „Уолстрийт“, изучавал е невро-лингвистично програмиране. Бил е дори модел на Dolce&Gabbana.

Преди години бе подстриган за иподякон от Западно и средноевропейския митрополит Антоний. А новата му страст, за която си говорим, са преживяванията извън тялото при шаманите в Амазонската джунгла в Перу. Както и за „Арт Поток“.

Превърна ли се „Арт Поток“ в културното лятно събитие на южното Черноморие? Създаде ли своя публика?

Започнахме „Арт Поток“ с някаква идея, която се променяше през годините, адаптирахме я спрямо обратната връзка. Научихме, че нашите посланици са артистите, които каним – те бяха първите, които разказаха за фестивала. И то артисти от ранга на Татяна Лолова, Стефан Данаилов, Стоянка Мутафова. Те се почувстваха добре в Лозенец и разбрахме, че когато хората на изкуството се чувстват добре, те дават цялата енергия на събитието – художници, поети, писатели, артисти. Започнаха да разказват за нас и а все повече хора на изкуството да идват заредени. Артистите предават енергията на публиката и така вече се случиха нещата. Изданието това лято вероятно беше най-успешното. Този път много лесно се получи, защото хората идваха и го търсеха. Най-накрая се сбъдна желанието ни за публика от всякакви възрастови групи – на всички събития имаше всякакви хора.

Фестивалът се превърна в събитие и има своята идентичност, която е част от Лозенец. И е по-различен. „Арт Поток“ е част от душевността на Лозенец и Царево и всичко между тях. Добавихме и фестивала „Джазче“, който имаше по-труден старт и търси своето място. Но след като го направихме втора година, мисля, че ще се развие, ще започнем да увличаме повече хора. Защото в крайна сметка идеята е да създаваме някаква общност – между организаторите, местните, други хора от бизнеса, клиентите, артистите.

Ти си собственик на нощен клуб Hasienda Beach. Какво те накара да започнеш да правиш арт фестивал?

Искахме да направим нещо по-различно. Като цяло, никога не ми се е занимавало с нощни клубове просто, винаги търся странични неща. Отделно искахме да имаме различна идентичност – дори да е нощен клуб и плажен бар – да са различни. Роси Иванова беше много в зародиша на нещата – запозна ме с Кольо Карамфилов, Стефан Божков, Елин Рахнев и други, и покрай това ядро възникнаха идеите. Първото и най-важно е, че на мен ми е интересно и забавно. Имах шанса да срещна изключително интересни хора, легенди на България, и ги срещнах от позиция, в която имахме какво да си кажем като съмишленици. С много хора се сприятелихме и продължихме да правим някакви неща. Това лято се сближихме с Георги Милков – много интересен човек. Дойде с много предразсъдъци в Лозенец, но остана супер изненадан и щастлив от това, което видя. Той беше зачеркнал от години Черноморието. Беше решил да представи книгата и да си тръгне, но остана 3 дни. Изненада се какви хора срещна. Тези неща те обогатяват – от една страна. От друга – като бизнес не е ОК чисто финансово. Но когато е в една кошница с други бизнеси, фестивалът им дава един готин привкус и блясък. Хората виждат, че правим нещата искрено, не ги залъгваме и започват да имат друго отношение – създава се общност.

Екипът ни също чувства, че е част от нещо готино и това е много важно. Особено за младите хора – те се движат от каузи, не от заплати, пари и бонуси. Всички 20-25-годишни много се радват на такива неща, искат да са част от това, да помагат.

Сигурна съм, че фестивалът ви зарежда с много хубава енергия. А с каква енергия привличате хора като Стефан Данаилов, Татяна Лолова, Стоянка Мутафова – светло да им е небето, Цветана Манева, Мариус Куркински и други от големите звезди на България?

Според мен всички те са много интуитивни хора, които по някакъв начин са усетили, че това е нещо хубаво. Те винаги идваха доста мотивирани да се случат нещата. Стефан дойде в момента, в който беше доста болен, на физическо ниво беше голямо предизвикателство за него, но намираше сили. Явно и него го зареждаше. Според мен усещат това, че не сме сервилни, а харесваме това, което правим. Дори Цветана Манева, която не е тип човек, който да ходи по заведения, две години беше на фестивала, идваше в Hasienda и казваше: „Тук хората са различни“. Явно има нещо.

Спомена, че не си искал да създаваш нощен клуб, но Hasienda е на 12 години.

Да, много случайно се случиха нещата с Hasienda, но то всичко в живота е така. И без да е случайно. Клубът надрасна това, което започнахме, без да имаме представа с какво се захващаме, и според мен се превърна в символ на Лозенец. Много хубави неща се случиха през годините. Според мен Лили Иванова си възроди кариерата на онзи концерт на плажа пред Hasienda и оттам тръгна да прави отново концерти. За хората е вече много повече от нощен клуб. Успешен е най-вече заради екипа ни. 60% от хората са вече 12 години в клуба, ковахме заедно дъските. Имаме 10 бебета, родени от двойки в екипа.

В Hasienda имате много дълъг сезон – започвате в края на май още.

Да, нашата цел беше да удължим сезона. Когато дойдохме преди 12 години, навсякъде се чуваше мантрата: „Много ни е къс сезонът“. Ами хайде да го удължим. Понатрупахме опит и решихме да отваряме в началото на май. Помня първия път като го казахме, звъняха хора да питат дали се шегуваме. На 5 май в Лозенец няма жив човек. Първият път беше в пандемията и само в България разрешиха да се отворят заведенията. Рискован ход, но хората го оцениха. Все едно е август – цялото село се напълни с хора, разкошно беше. И вече трета година започваме рано. Разбира се, променят се нещата, не е пандемия, хората имат много алтернативи.

Отворихме и нещо ново – бар „Джипси“ на плажа.

Посетителите на Hasienda идват в Лозенец заради вас или гостите ви са хора, които почиват в Лозенец? Каква е публиката на клуба?

Легендата гласи, че мнозина идват в Лозенец заради Hasienda. Има много хора, които си купиха имоти тук – по време на пандемията станаха още повече. Трети са местните. Има и хора, които почиват другаде и идват за определени вечери. Програмата на клуба е различна всеки ден. Има черна музика, има джиджеи, едно ретро парти, което нашумя. Лека полека започнахме да каним и световни звезди – няма диджей или световна звезда, която да не се влюби в Лозенец. И при следващите си идвания искат да останат още 2-3 дни. Харесва им Hasienda – буквално на морето и изгревът е зад гърба ти, когато си диджей, като се обърнеш – виждаш залива. Харесва им селото също, харесва им тази му лежерност. И им харесва, че в такова село има такъв клуб, в който буквално може да видиш големи звезди. Идват диджеи, които работят в Ибиса, Миконос, Сен Тропе. Казват, че клуб като Hasienda би бил много успешен там – но там става дума за съвсем друг бизнес.

Лозенец е място, в което няма чалга например – дори и в капанчетата не пускат такава музика.

А ще имате ли клуб в София отново?

Да, намерили сме едно емблематично място, в което да пренесем духа на „Хасиенда“ и да поддържаме арт линията. А основната ми мотивация е екипът през зимата да прави същото. В София идват и много млади, готини туристи, за които трябва добро място, а повечето налични са с чалга излъчване.

Карате, Уолстрийт, приложна психология, нощен клуб, православие… Ти си търсещ човек. Откри ли това, което търсиш?

Може би в основата на това да си търсещ човек е да не знаеш баш какво търсиш, защото ще го откриеш. Май не. Търсенето е в най-различни аспекти – как да станеш по-добър в нещо. Звучи малко филмово, но дори по-добър човек в някаква степен. В последните години през пътуванията си в Перу усещам как работя в тази посока. Има едно нещо, наречено Аяуаска, понашумяло сега в световен мащаб, но първите пъти, когато ходих, не беше.

Какво е Аяуаска?

Аяуаска е на племената Шипибо в горното поречие на Амазонка, чийто шаманизъм е на хиляди години. Учение, чиято философия най-лесно може да се види в първа серия на „Аватар“ – хората са свързани. Там има едно дърво, това е Аяуаска, една лиана, която е с много дълбоки корени и благодарение на вещество в нея се отварят възприятията. Свързваш се с различни неща, изчистваш много неща от себе си – здравословно и емоционално, черпиш знания. Хората имаме и емоционално тяло, освен физическото. Това е нещо, което светлите умове на днешното време го правят от 10-ина години. Ако говорим за химия – това е DMT – молекулата на живота и Господ. Цялата идея е, че мозъкът работи с 5%, а може да използва повече. А това се случва в Перу, благодарение на едни инхибитори, които спират въздействието на DMT. Племената в Перу са открили как – правят се церемонии, пиеш го и 7-8-10 часа съзнанието ти е отворено.

Преживявания извън тялото?

Да, това е целта. Матю Макконъхи писа в неговата книга за това, Уорън Бъфет, много други хора ходят в Перу. Съвременната IT общност е изключително повлияна. Стив Джобс е бил поклонник, дори се твърди, че идеята за Епъл, за настолния компютър, е измислена там. Това е нещо, което върви от хипи културата с прекъсвания, но специално тези племена мейнстриймът ги откри преди 10 години. И там има огромна култура, която се развива паралелно с племената.

Лети се до Икитос, това е Северно Перу, до Екватора, най-големият град, който е без пътен достъп. Нарича се „Портата на Амазонка“. От там влизаш в Амазонка и се свързваш с шамани. Вече е туристическа индустрия.

Какво се случва в Амазонка?

Реално гостуваш на племето. Церемониите се провеждат вечер – пиеш една Аяуаска – шаманите те водят, помагат ти, за да не се отнесеш някъде…

Това нещо подобно на LCD ли е?

Да, това е като LCD. LCD e синтетично DMT. В природата DMT съществува в много растения. Когато са дошли конквистадорите и са завладели тези места, са срещнали шаманите и от тогава са първите данни за племената.

Гледам да ходя всяка година за по две седмици и се изчиствам, правя си основен ремонт на съзнанието и на всичко. Много е интересно. Хората, които са пристрастени към дрогата ходят там всъщност да преборят пристрастеността си – доказано е научно, че това е най-добрият начин. И не само дрога и алкохол, но и емоционални пристрастености.

Вероятно изчиства енергийни програми?

Абсолютно, да. Виждаш ги даже. Преживяваш си травмите, преживяваш си миналото, преживяваш минали животи. Свързваш се с по-висшата енергия. Шаманите там са уникални хора – примитивни по нашия надут начин да приемаме света, но всъщност много мъдри. За тях сме някакви много странни хора. Всеки човек там идва с хиляди проблеми и страхове, хаос. Но след 2-3 седмици преосмисляш много неща. Като се върнеш – малко неща остават, но както казваше първият шаман, при когото ходих: „Дали ще запазите това не е толкова важно, но сега вече знаете абсолютно кое е грешно и кое е правилно. И всяко ваше решение ще бъде съзнателно“. И е така. Преди това – как се държиш с някого, какво правиш, какви решения вземаш – успяваш да си замаскираш нещата и да си кажеш, че не е лошо. Но когато отидеш в Амазонка, усещането кое е правилно и кое неправилно е много ясно.

Човек стига ли до отговори на въпросите кой съм аз и защо съм тук?

О, да. Ние сме част от нещо по-голямо. Самият отделен човек нищо не означава. Идеята е да израства, което означава да разбере, че всичко е свързано. Колкото по-свързан си, толкова повече си си свършил работата. На биологично ниво еволюцията си върши работата. На енергийно ниво разбираш за любовта и светлината. Цялата трудност на всичко е да го прехвърлиш в конвенционалния живот. Затова съм избрал да ходя всяка година.

Все пак, какво ти лично промени в Перу?

Първото нещо, което се случва е сблъсъкът с егото. Да разбереш, че егото не си ти – в нормалния живот хората не го разделят от себе си. А егото е просто проекция на наши неща. Това е първото нещо, което разбрах. Егото, което е проекция, често ни управлява, а трябва да е обратното. Да се сблъскаш с егото си е доста неприятно – тези церемонии са свързани с много чистене, болка, страх. Има моменти, в които някои хора могат да се побъркат – но именно затова е шаманът. И другото е, че когато ти се отвори съзнанието – няма време. Времето ние, хората, сме си го измислили. В една такава церемония губиш времето и е много плашещо в началото и реално можеш да преживееш 100 години някъде. Но се научаваш да се предаваш, да се оставяш.