Ивайло Калфин: Децата са ценност!

Г-н Калфин, след новогодишните посегателства в Кьолн жените ли плащат част от цената на случващото се в Европа?

Не, но жените са по-уязвимата част от обществото и съответно страховете са по-големи. Затова и обществената реакция е такава. Не е случайно това, което се случи в Кьолн в новогодишната нощ, а и в други европейски градове. Очевидно е организирано мероприятие. Търсен е и ефекът на сплашването. Както при тероризма, който също използва методи, целящи всяването на страх, паника и парализа. Целта е хората да живеят в ужас, да не смеят да излязат навън, да не ходят на работа, да се боят да ползват метрото. А сега дори да не минават покрай гарата в Кьолн.

Тоест това също е вид тероризъм?

Да, това е създаване на психоза и неслучайно са избрани жените за тази цел. Надали някой щеше да се притесни, ако бяха нападнати мъже. Виждаме как психозата се разраства и стигна и до нас – хората, които живеят до общежитието в „Овча купел”, казват – видяхме какво се случи в Кьолн, нас сега не ни закачат, но виждаме групи бежанци пред блока и ни е страх да минаваме. Защо ги е страх? Никой не казва, че са дърпани или нещо друго, но ето как се разраства психозата – всеки се пита дали пък аз няма да бъда следващата жертва.

И защо Европа не успява да защити жените си?

Европа не успя да защити обществото си от бежанците. Случаят в Кьолн е следствие от бездействието на полицията. И съответният началник си пое отговорността за това. Но проблемът е въобще с отношението към чужденците.Очевидно такива предизвикателства изненадват Европа и тя взима решения, които са късни и малко. По време на финансовата криза в Гърция беше същото. Тича се след събитията. Както и в момента. Бежанците, при този наплив сега, в огромната си част уж бяха сирийци, а се оказа, че те са една много малка част от пришълците. И тук Европа трябваше да ги спре. Не може да отворим границата за всеки, на когото му се идва в Европа. Това никога не е било. И от това решение последваха един куп проблеми.

Като, например, жертване на женските права заради криворазбрана политическа коректност?

Едва ли някой е целял това да се случи, но на практика точно така стана с криенето на информация за агресията. А тя се е криела, за да не се стресира обществото, да не му се инжектират точно такива психози. Само че скритата информация обикновено създава още по-големи проблеми, защото оставя таласъми след себе си.

Внесохте в парламента закон за равнопоставеност между мъжете и жените. Като цяло жените у нас участват в обществения живот равноправно, но почти винаги неравнопоставено. Как един такъв проект ще промени това?

България е последната страна от ЕС, която няма такъв приет закон. Той не е насочен към това да реши конкретни въпроси на неравнопоставеността, а по-скоро да създаде една система за мониторинг. Законът ще даде обща картина – във всяко едно ведомство, във всеки един бранш ще има показатели, които ще се следят всяка година и ще се знае къде се появяват изкривявания. Това наблюдение ще даде възможност за приемане на политики. Самият закон гарантира не самото равенство, а че то ще бъде видимо – къде го има и къде не. И там, където има проблем,  той ще се решава със закони или с други административни действия.

Затова е важен този закон – той води до точните отговори – каква е причината, за да има неравенства. Причината обикновено не е тази, която изглежда на пръв поглед. Най-честите примери за неравенство, които се дават и в Европа, и в България, са разликите в заплащането на мъжете и жените.

В ЕС жените получават средно с около 16% по-малко на час от мъжете.

Да, а в България сме малко по-добре от средното равнище в Европа. При нас разликата е около 13.4%. Това е проблем обаче, който не се решава със закон за равните права. Няма как да вмениш на работодателя да назначава на една и съща заплата и мъжете, и жените.

А как се решава?

Като се види какви са причините за тази разлика. Като цяло те са свързани с факта, че самите жени са склонни да приемат по-ниско платена работа. А защо? Заради семейството. За да имат възможност по-често да излизат в отпуск, за да си гледат децата, да знаят, че работодателят няма да ги държи до среднощ и т.н. Всичко това кара жените по друг начин да си подредят приоритетите и избора, когато си търсят работа. Ако искаме да решим проблема с различното заплащане между мъже и жени, това не става с декрет, а със създаване на условия жените да могат да съчетават служебните си задължения със спокойствието и грижите, свързани с децата.

И как става това? Много ли сме далеч, например, от практиката във Франция, държавата да подпомага родителите с ваучери за гледане на деца и за помощ в домакинството?

Много ми се ще тези ваучери да ги въведем и в България. И ще го направим, но се оказа много по-сложно, отколкото си представях. Това е т.нар. купуване на ваучери, с които си взимаш почасов труд  – т.е. наемаш някой да ти прибере детето от училище, да сготви, да те изчака, докато се прибереш. Това е ваучер, който ти си купуваш, но е частично субсидиран от държавата. И така разходите се разпределят между работещия родител и държавата.

Другото е да осигурим достатъчно места в детските ясли и градини. В България имаме едни доста щедри майчински – 3 години може да бъде една жена в майчинство и това се признава и за трудов договор, текат осигуровки и т.н. Проблемът е, че човек по този начин лесно се деквалифицира, което е и една от причините за разликите в заплащането. Например: една жена, като роди две деца и като отсъства 5 години от работа, така или иначе, в кариерата и в заплащането върви след мъжете, работили непрекъснато.

Нашата цел е да върнем жените по-бързо на работа. Но затова трябва да им създадем нормални условия за отглеждането на детето. Да могат да си позволят да наемат допълнително помощ, да знаят, че детето има възможност да иде на детска градина, да са сигурни, че работодателят им няма да им прави проблем, ако ползват отпуск по болест заради детето си.

И в момента имаме форми на помощ, които не бива да се подценяват – бабата и дядото могат да вземат отпуск по майчинство. Говорим вече не за майки, а за родителство, защото бащите имат същите права. Не сме стигнали до опита на някои скандинавски страни, които задължават мъжете да излязат и те 6 месеца в отпуск по бащинство, за да си гледат децата. И при нас има случаи майката работи, а бащата да гледа детето. Но са единици мъжете, които си стоят вкъщи.

Колко са?

За първите 9 месеца на 2015 г. мъжете, ползвали обезщетение за отглеждане на детето през първата му година, са едва 400, а тези, които са останали вкъщи да гледат детето през втората му година, са 1085. За цялата 2014 година общият брой на бащите, които са останали вкъщи да си гледат децата до 2 години, няма 1800 за цялата страна. Както виждате, не са много, но ги има.

У нас все още на жената се гледа като на “рискова инвестиция”, ако има деца или ако й предстои да има? Според проучване на „Галъп” 95% от българите са съгласни, че майките с малки деца по-трудно си намират работа. Как мислите да  промените това?

По формалния начин – чрез наказване. Има Комисия за защита от дискриминация. Там има 12 вида дискриминация, един от които е по полов признак. Ако се докаже дискриминация, могат да бъдат заведени дела и да се налагат глоби, които не са малки.

В Комисията за защита от дискриминация често постъпват оплаквания от уволнени по време на бременност, за предварителни ултиматуми от работодатели към постъпващи на работа при тях млади жени, че забременяване не е желателно. Според жалбите, постъпващи в комисията, има случаи, в които негативно се променят условията за труд за призналите своята бременност, липсва, например, обедна почивка, налице са тормоз, дискомфорт, незачитане като пълноценни служители, дори има обвинения, че забременяването е предателство към ръководството. По този начин работодателят дискриминира жената, която иска да бъде майка. Има и случаи, в които се стига до уволнение с мотив, че, например, жената не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на трудовите задължения. Като цяло бременните жени не са добре дошли за работодателите и стремежът им е да се освободят от тях.

Личното ми мнение е, че решенията на този проблем не са толкова в наказанията, колкото в приемането на обществото, че децата са обща ценност, включително за работодателя. Няма по-голяма ценност от децата. И работодателят не бива да дискриминира майките, да не се прави, че е толкова трудно да се наемат майки с деца, трябва да мисли, че това му е приносът към обществото.

У нас все още съществува стереотипът, че мъжът трябва да носи парите, а жената да си гледа къщата.

Това са грешни стереотипи. Това просто не се случва в днешния свят. Примерно имаме един проблем с безработните в предпенсионна възраст над 50 г. И се оказва, че жените са много по-активни и склонни да работят, отколкото мъжете. Освен това и не са особено претенциозни. Докато един мъж в тази възраст предпочита да си седи вкъщи, дори да не получава доходи. И се оказва, че жена му работи, а той – не. Вече не е толкова рядко срещано в България жената да печели повече от мъжете. Лошото е, че наистина има такива стереотипи – че от жената се очаква да си гледа къщата и децата, а мъжът да ловува и да носи плячката вкъщи. Но животът показва, че това не е така. То е само в главите ни.

Същото проучване на „Галъп” показа, че 18% от хората в България признават, че са били обект на полова дискриминация. Имат ли тези хора ефективна законова защита?

Защитата е тази Комисия за защита от дискриминация. Тя няма как да бъде друга.  Имах една идея – в Румъния са направили така – да се завишат значително глобите за полова дискриминация. Но когато готвихме закона, се появи съпротива именно от комисията, които казаха – защо трябва половата дискриминация да е по-тежко нарушение от религиозна или каквато и да е друга. Така че, в момента има пътечка и не е необходимо да се прави нещо по-различно. Въпросът е механизмът да работи и човек да знае, че когато дискриминира някого, дискриминираният ще си потърси правата и ще последва наказание.

Какви са последните данни за заведени дела от хора, които са дискриминирани заради майчинство или заради пола си?

Официално делата не са много, вероятно заради страх от възмездие или по други причини. За 2013 г. жалбите в Комисията за защита от дискриминация с оплаквания за дискриминация по полов признак са 23, за 2014 г. те са 16, за 2015 г. – 27. Силно се надявам, че с този закон нещата ще се променят и в случаите на дискриминация, все повече дами ще търсят официално правата си.

Нужни ли са квоти, които да гарантират равно участие на жените в политическия и в икономическия живот на страната?

Това е един от въпросите, на които няма еднозначен отговор. Аз самият бях много против квотите. Сега обаче съм убеден, че ако стоим и чакаме всеки да бъде оценен според качествата и знанията си, независимо от пола, ще има дълго да чакаме. Смятам, че квотите са полезно нещо, включително за участие в управлението, в изборните листи, в бордовете на предприятия, т.е. на места, където се взимат решения. Например, социалистите в много страни в Европа редуват в листите си мъж, жена. В скандинавските страни имат железни квоти за жени.

Квотите помагат да се случи равенството по-бързо, отколкото би станало по естествен път. Например, в администрацията, където работят голям брой жени, има много малко на постове, на които се взимат решения. Има я и другата крайност  – в социалното министерство има цели структури, в които не може да се види мъж, което пак не е хубаво. Най-важно е чрез този закон наистина да се потърси балансът, така че всички, които имат реални качества, да имат възможност да си ги разгърнат, да ги развиват и да постигат повече, независимо дали са мъже или жени. Самият факт, че покрай приемането на Закона за равнопоставеността между половете започна да се говори повече за равнопоставеност, практически означава, че още преди да е приет този закон, той вече започва да изпълнява функциите си – да поставя проблема на масата, да се обсъжда и да се търсят най-правилните решения.